4 Р Е Ш Е Н И Е № 451 Гр.София, 26 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1442/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №57/08.05.12 г.,постановена от ОС-Видин /ВдОС/ по В.Н.О.Х.Д. 107/12 г., е отменена присъда № 158/05.03.12 г.,постановена от РС-Видин /ВдРС/ по Н.О.Х.Д.1558/11 г.и подсъдимата С. Д. С. е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение по чл.316 вр.чл.308,ал.2 вр.ал.1 НК. С присъдата на първостепенния съд подсъдимата е осъдена по цитирания законов текст и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от три години. Срещу присъдата на ВдОС е постъпил протест от представител на прокуратурата с посочени цифрово касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се съдебният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпили са и допълнителни съображения към протеста, които подкрепят тезата по основния прокурорски сезиращ настоящата инстанция документ. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с отразените в него съображения. Подсъдимата, редовно призована, не се е явява. Упълномощеният от нея защитник настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се занима с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Макар и в протеста да са отразени касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК и да се твърди, че същественото процесуално нарушение се корени в неправилна оценка и анализ на доказателствения материал, а нарушението на материалния закон- в неосъждане на С. по вмененото й обвинение по чл.316 вр.чл.308,ал.2 НК, аргументи в посока на подобни претенции липсват. Самият протест представлява буквално възпроизвеждане на приетите факти и доказателствата, въз основа на които това е сторено, както ги възприема държавното обвинение, но няма конкретни доводи в защита на претендираната теза за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Казаното е обяснимо донейде, предвид постановяване на диспозитива на присъдата в открито съдебно заседание на 08.05.12 г. и изготвяне на мотивите към съдебния акт впоследствие. В допълнителните съображения към протеста обаче, депозирани след изготвяне на мотивацията към присъдата, без да спори с приетите от ВдОС изводи за изначална несъставомерност на деянието по начина, по който е конструирано обвинението във връзка с инкриминираните документи, прокурорът настоява за липса на отговор на въпроса за субективната страна на конкретното деяние, извлечима от необсъдения от ОС-Видин факт, че подсъдимата не е била в Италия и не е подписала договора за закупуване на автомобила, което е свързано с последващите й действия по легализирането му. На първо място липсва какъвто и да е спор по фактологията на престъпната дейност и доказателствения материал, въз основа на който се е стигнало до нея. Въззивният съд обаче е този, който е направил прецизен анализ на вменените два документа, използвани от подсъдимата при регистрация на закупено от нея и внесено от Италия МПС. Законосъобразно е констатирано, че не става дума за документи за невярно съдържание, каквато е словесната квалификация, а за истински документ, обявен за изгубен, както и за преправен такъв, предмет на лъжливо документиране, правещ документа неистински по смисъла на чл.93,т.6 НК. След внимателен и верен в същината си разбор, който не се атакува от представителя на обвинението, а и предвид посочена от нея дълготрайна съдебна практика, въззивната инстанция е намерила за неправилно квалифицирането на двата вменени документа като такива с невярно съдържание /стр.19 и 20 от второстепенното съдебно дело/. ВКС изцяло се съгласява с казаното и не намира за нужно да го повтаря. Единствено желае да отбележи неблагополучното обстоятелство,че едва второстепенният съдебен състав е забелязал третирания факт, въпреки че още в цифровото обвиняване на подсъдимата на досъдебното производство с внесен в съда обвинителен акт, стореното от нея е квалифицирано по чл.316 вр. чл.308,ал.2 вр.ал.1 НК. Простият прочит на цитираните норми установява, че в чл.308,ал.2 вр.ал.1 НК са визирани неистински /и респективно преправени/ документи, а не такива с невярно съдържание. На второ място, въпреки изложеното и без да потъва в спор дали само повдигането на изначално порочно обвинение не стига за постановяване на оправдателна присъда, ВдОС е направил извод, че предвид фактическо обвинение за съзнателно ползване на процесните документи, позволило на подсъдимата да се защитава срещу тези факти, той следва да обсъди наличието или не на субективна страна за извършване на вмененото престъпление. Това е сторено на стр.21 от въззивното дело, с обмисляне на доказателствения материал в тази връзка и с верни логически изводи. В частта по анализа на доказателствата /стр.17/ ВдОС е направил преценка на събраните гласни доказателствени средства, експертизи и писмени доказателства и доказателствени средства. Той е отразил подробна мотивировка защо кредитира показанията на всички свидетели и обясненията на подсъдимата. Не е разкрил съществени различия между казаното от нея и депозираното от К. К. по отношение на начина на придобиване на автомобила М. П. и документите, предоставени от свидетеля за това. Настоящата инстанция не съзира противоречията, твърдени от представителя на прокуратурата между тези гласни доказателствени средства, особено пък между цитираните думи на К. “Договорът го донесох и С. си го подписа на място, като в Италия беше подписан от продавача, а тук в България си го подписа С.” и на подсъдимата “Автомобила го закупих от К., като преди това той ми показа снимки на коли и аз харесах тази кола”. Съдът не е забелязал различия, защото става дума за времево различни ситуации, неизключващи се взаимно. Освен това К. ясно е заявил факта, признаван и от прокурора, че той е закупил автомобила в Италия и го е транспортирал до България по молба на С., която му била предоставила ксерокопие от лична карта /такива са и нейните изявления/. Сам по себе си умисълът за престъпление по чл.316 НПК от страна на жената не може да бъде извлечен от тези епизоди. По-нататък, вярно е, че в мотивите си ОС не е обсъдил факта, че С. не е била в Италия и не е подписала договора за закупуване на автомобила на място. Тя никога не е отправяла такива твърдения и въззивната инстанция не е счела този въпрос за относим към установяване на умисъла. К. е заявил, че в Италия има практика /доколко е законно е отделен въпрос,но други доказателствени източници в тази насока няма/ договорът за покупко-продажба да се подписва само от продавача, а самият свидетел стои в основата на предоставянето на процесния такъв на подсъдимата, като тя го е подписала в България. Казаното също не стига,за да бъде извлечен безпроблемно умисълът на подсъдимата за противозаконно ползване на процесните документи. ВдОС подробно е взел отношение по поведението на свидетелката И., приела документацията за регистрация на МПС в КАТ-В. и неконстатирала никакви несъответствия в нея. Именно показанията на тази свидетелка като най-запозната във връзка със службата си, са станали основа за изведеното от ВдОС заключение за неустановеност на пряк умисъл от страна на С.. Освен това като косвено доказателство са обсъдени откритите в обитаваното от жената, заедно с друго лице, жилище множество печати и мастилници. Законосъобразно е преценено, че те, обмислени в контекста и на експертната оценка за тях спрямо вменените документи, не могат да доведат до еднозначен и непоколебим извод за присъствие на доказателства за субективната страна на престъплението по чл.316 НК. Съгласно изложеното, не се намери наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Затова и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 57/08.05.12 г.,постановена от ОС-Видин по В.Н.О.Х.Д.107/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1/ 2/