Р Е Ш Е Н И Е   № 184        гр. София, 19.04.2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                                                                                                                                      Веселка Марева   при участието на секретаря  Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№106 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. Д. Я. от гр. А., подадена чрез пълномощника й чрез адв. С, за отмяна на влязло в сила решение № 76 от 12.06.2008г. по гр.д. № 1171/2007г. на Районен съд А. Като основание за отмяна молителката е посочила новооткрити писмени доказателства: декларация от 05.10.1961г. от ответника Ж две негови писма до родителите на молителката. Според нея тези документи, които намерила случайно при подреждане на стари вещи, имат съществено значение за делото. Ответниците по молбата Ж. С. П. и Т. И. П. са представили писмен отговор, с който считат молбата за неоснователна. Претендират присъждане на разноски. С определение № 20 от 08.02.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявения от Ж. С. П. и Т. И. П. против молителката М. Д. Я. иск по чл. 109 ЗС като тя е осъдена да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в осуетяване достъпа до стълбищната клетка на двуетажната жилищна сграда, етажна собственост на страните, находяща се в гр. А. в ПИ № 0* като им предостави ключ от входната врата на стълбищната клетка, чрез която да ползват собствените си избени помещения, собствения си първи етаж от сградата и съсобствения таван. С решение на Пловдивски окръжен съд от 23.12.2008г. по гр.д. № 2175/2008г. е оставено в сила решението на А. районен съд. Решението е влязло в сила на 23.03.2009г., когато е изтекъл срока за обжалване на разпореждането за връщане на подадената от М. Я. касационна жалба. За да достигнат до извод за основателност на иска съдилищата са установили, че ищците /съпрузи/ са собственици на 1/2 ид.ч. от поземления имот, на първия етаж от жилищната сграда, на както и на 1/2 ид.ч. от избеното помещение. Ответницата М. Я. – сега молител в производството, е собственик също на ½ ид.ч. от дворното място, на втория жилищен етаж и на 1/2 ид.ч. от избеното помещение. Прието е, че таванът на сградата представлява подпокривно пространство и съставлява обща част по предназначение, при което е без значение с какви парични средства и от кого е построен. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, че уговорките между съсобствениците относно ползването на тавана и дадените средства за изграждането му могат да имат само облигационни последици, но не се отразяват върху статута на тавана като обща част. Приел е, че липсват доказателства за промяна на предназначението на подпокривното пространство по общо съгласие на съсобствениците и превръщането му в обща част само за собственика на втория етаж – молителката, каквато хипотеза предвижда чл. 38, ал.2 ЗС.становено е също така, че ответницата не допуска ищците да ползват тавана като държи ключа от общото стълбище, чрез което се стига както до тавана, така и до избите. По тези съображения искът е уважен. С молбата за отмяна на влязлото в сила решение са представени три писмени доказателства: декларация от 05.10.1961г. саморъчно написана от ищеца Ж. П. , в която заявява, че поземления имот е закупен за него и за бащата на молителката, както и че къщата е построена от двамата. Другите два документа представляват писма на Ж. П. , адресирани до „бате и кака”, в които дава отчет за извършеното по строителството на къщата и иска пари за продължаване на строежа; писмата не са датирани. В съдебно заседание се представи декларация от Н. С. П. - брат на Ж. П. , в която той описва обстоятелства относно строителството на къщата, направените парични разходи от двамата съсобственици и споразумението им Ж. да не ползва тавана. Тази декларация има характер на свидетелско показание в писмена форма и е недопустимо доказателствено средство в гражданския процес, поради което не следва да бъде обсъждана. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая представените писмени доказателства нямат характеристиката на "нови писмени доказателства" по смисъла на закона. На първо място не е налице изискването писмените доказателства да са релевантни за изхода на спора. Касае се до декларация и писма на ищеца Ж. П. , които се отнасят до облигационните отношения на двамата съсобственици по време на закупуване на имота и строителството на къщата, но те нямат никакви вещноправни последици за собствеността върху сградата и по-конкретно върху спорния таван - подпокривно пространство. На второ място, не може да се приеме, че при проявена добра грижа молителката не е могла да намери тези документи, за да ги представи по време на водене на процеса. Следователно не е налице основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК; молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Изложените в молбата за отмяна доводи за неправилност на решението съдът не обсъжда, тъй като са извън предмета на настоящето производство. При този изход в полза на ответниците по молбата следва да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. Я. от гр. А. за отмяна на влязлото в сила решение на А. районен съд № 76 от 12.06.2008г. постановено по гр.д. № 1171/2007г., на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. ОСЪЖДА М. Д. Я., ЕГН **********, от гр. А., ул.”Л” № 22 да заплати на Ж. С. П. и Т. И. П., двамата от гр. А., ул. „Л” № 20 сумата 300 /триста/ лв. разноски за настоящето производство.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: