РЕШЕНИЕ № 437 София, 28 декември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1145 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1/2011 в частта, в която е отменено решението на Дуловския районен от 12.11.2010 г. по гр.д. № 114/2010, като родителските права върху роденото от брака дете са предоставени за упражняване от майката и е определен обичаен режим на лични отношения с бащата. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правното значение на промяната на условията, при които детето е било отглеждано и възпитавано продължително време и на пригодността на майката да полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето в по-ниска възраст и отношението им към интереса на детето да бъде отглеждано и възпитавано с участието на двамата родители. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Когато по време на фактическата раздяла по съгласие на родителите или по обективни причини децата са отглеждани продължително време при единия родител, в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако той разполага с необходимите качества и условия за това. Най-важното сред личните качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да имат пълноценни отношения с другия родител. Възрастта на децата също има значение. Когато тя е твърде ниска, те имат нужда от ежедневна майчина грижа и ласка. Важен показател е дали децата се чувстват добре при условията, при които са отглеждани след фактическата раздяла. Особено когато отношенията между родителите са нетърпими, една нова промяна в начина на отглеждането на децата във всеки случай би се отразила неблагоприятно върху и без това натоварената им психика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по време на брака съпрузите са живели при родителите на бащата и са отглеждали детето подпомагани от тях. Майката напуска семейното жилище, когато детето е близо 5-годишно, за да живее при своите родители, но след два месеца се завръща. Тя напуска окончателно семейното жилище в края на 2008 г., когато детето е близо 6-годишно. От тогава за него се грижи бащата, подпомаган от своята майка. Майката на детето живее при своите родители на стотина метра от семейното жилище и работи в селото. И двамата родители имат отговорно отношение към детето (вече 8-годишно) и правят всичко възможно промяната в отношенията им да не му се отрази негативно. Детето общува свободно с майката и я посещава при нейните родители. То е свикнало вече да получава грижи преимуществено от бащата, но преспива при своята баба и обитава помещенията на родителите на баща си. То все още е в ниска възраст и се нуждае в по-голяма степен от майчина грижа и ласка. Осъзнаването на социалната роля на мъжа е далечна перспектива за него, поради което родителските права следва да бъдат възложени на майката при обичаен режим на лични отношения с бащата. Правилно въззивният съд е приел, че при определянето на мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите приоритет има интересът на детето. Също правилно съдът е приел, че детето се чувства добре по начина, по който е отглеждано в дома на бащата с помощта на неговите родители, както и че двамата родители са загрижени за това, как раздялата им се отразява върху неговата психика. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че в интерес на детето е така установения режим на лични отношения с родителите му да бъде променен. То се чувства свободно да посещава майка си в дома на нейните родители, който се намира в непосредствена близост до дома на бащата и неговите родители. Действително ролята на бащата в отглеждането и възпитанието му тепърва предстои да се повишава и да придобива все по-голямо значение за правилното му развитие, но от обстоятелствата по делото е видно, че и сега отношението на бащата е адекватно на действителните нужди на детето, което е показателно за неговите качества на родител. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че близо две години след фактическата раздяла детето се отглежда от бащата в дома на неговите родители и с тяхна помощ – то обитава техните помещения в къщата и спи там. Детето (8-годишно при приключване на съдебното дирене) се чувства добре при тези условия, свободно е да посещава майка си в дома на нейните родители, който се намира в непосредствена близост. Видно от изложеното бащата притежава необходимите родителски и възпитателски качества, както и съответните материални условия да отглежда и възпитава роденото от брака дете. То се чувства добре по начина, по който е отглеждано в продължение на две години по време на фактическата раздяла между родителите и нищо не налага този начин да бъде променен занапред. Майката също притежава необходимите родителски и възпитателски качества и милее в същата степен за добруването на детето, но тя може да продължи да участва във възпитанието му чрез разширен режим на лични отношения с него. При тези мерки относно упражняването на родителските права, майката следва да участва в издръжката на детето, като заплаща сумата 80,00 лева месечно, което съответства на нуждата на детето от издръжка и материалните възможности на майката, като се вземе предвид и обстоятелството, че бащата ще полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитание му. Разноски по делото не се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Силистренския окръжен съд от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1/2011. ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетния М. С. Н., ЕГН [ЕГН] на бащата С. Н. А., ЕГН [ЕГН], с право на майката М. С. Т., ЕГН [ЕГН] да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, както и за един месец през лятото по време, което не съвпада в редовния платен годишен отпуск на бащата, също и за една седмица през една от другите сезонни училищни ваканции. ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН [ЕГН] да плаща на малолетния М. С. Н., ЕГН [ЕГН] чрез неговия баща и законен представител С. Н. А., ЕГН [ЕГН] издръжка в размер на 80,00 лева месечно до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й, а в полза на Върховния касационен съд – държавна такса в размер на 86,40 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.