Р Е Ш Е Н И Е                                           № 11     София, 05 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                       ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 695 по описа за 2008 година.   Производството е по реда на чл.420 ал.2 НПК. Същото е образувано по искане на осъденият А. В. А.. Претендира се наличието на всички основания по чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл.348 ал.1 НПК и поради това отмяна на решение № 205 от 21.05.2008 г., постановено по внохд № 26/08 г. от Окръжен съд-гр. Плевен. Осъденият не взема участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С посоченото въззивно решение е потвърдена присъда по нохд № 2178/03 г. на Районен съд-гр. Плевен, с която А. А. е осъден на основание чл.325 ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК на 3 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години, както и да заплати на Я. Н. Н. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи: Искането за възобновяване е допустимо, а по същество – неоснователно. По основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК: На тази плоскост се оспорва процесуалната издържаност на обвинителния акт и присъдата на първоинстанционния съд. Отделно се възразява срещу оценката на показанията на св. З пострадалия. Същите възражения са били поставени на вниманието на въззивната инстанция, като същата, в изпълнение на изискванията на чл.339 ал.2 НПК, е посочила основанията, поради които ги отхвърля като неоснователни. Изложените в тази връзка съображения, не дават основание за критично отношение, т.к. са съответни на закона и практиката по приложението му. Към тях може само да се добави, че ВКС вече е имал повод да вземе отношение по правото на защита на подсъдимия в случаите на чл.411 ал.1 т.2 НПК (Р № 547/02 г. по кд № 446/02 г. ВКС ІІ-ро наказателно отделение), което становище се споделя и от настоящия състав на касационната инстанция. Що се отнася до непълнотата на диспозитива, очевидно се пренебрегват указанията, дадени в ТР № 2/02 г. ва ОСНК на ВКС, където изрично в т.4.1 е разяснено необходимото и достатъчно негово съдържание – това на постановлението за повдигане на обвинение, на обвинителния акт и на присъдата. Законът не изисква по-голяма конкретност на съдържанието на диспозитива, поради което и няма как да се твърди, че правото на защита е ограничено поради непосочване на детайли от вида на предложения, отделни хипотези на съответната правна норма. По-важното в случая е съответствието между фактическото и юридическо обвинение, което, в настоящия случай, е несъмнено. Не намира опора в данните по делото и възражението свързано с оценката на събраните по делото доказателства, в това число и на тези, произтичащи от показанията на свидетелите, на които се акцентира от осъдения. Всички доказателства са анализирани внимателно и във взаимната им връзка, като са изложени основанията, поради които съдът е дал вяра на едни, а други е отхвърлил. Задължението за обсъждане на противоречивите доказателства е изпълнено. Приетите за установени фактически положения са получили адекватна правна оценка. Съобразени са и указанията, дадени с Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС на РБ. С последните ясно е очертано, че личният мотив, не изключва престъплението хулиганство, щом посегателствата срещу телесната неприкосновеност и честта и достойнството е съпроводено с грубо нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото ни. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляването му по реда на чл.55 НК е неоснователно. Липсват предвидените в закона предпоставки за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, поради което и правилно наказанието е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК и като такова е справедливо. То способствува постигането на целите на наказанието. Възражението за несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно, не защото не се сочат основанията, които са предопределили оценката му като завишено. При определянето на размера на обезщетението съдът е спазил изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Друг е въпросът, че за настоящият състав на ВКС този размер е по-скоро занижен. При изложеното ВКС не намери основания за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт, поради което и на основание чл.424 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. В. А. за възобновяване на внохд № 26/08 г. на Окръжен съд-гр. Плевен. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: