О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 310 [населено място], 22.06.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №952 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. Ц. срещу определение №20/30.01.2017г. по в.ч.т.д. №30/2017г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 10.01.2017г. по т.д. №152/2016г. на Плевенски окръжен съд, с което е отказано освобождаването на Г. П. Ц. от държавна такса за обжалване на определение №816/21.10.2016г. по същото дело. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно критериите, по които следва да се преценява основателно ли е искането за освобождаване на ищеца от внасяне на такси и разноски по чл.83 от ГПК? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение №271 от 14.06.2016г. по ч.гр.д.№2041/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о, определение №66 от 12.02.2016г. по ч.гр.д.№136/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №496 от 10.07.2013г. по ч.т.д.№2492/2013г. на ВКС,ТК,ІІ т.о., определение №130 от 23.09.2015г. по ч.гр.д.№2704/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по гр.д. №152/2016г. на Плевенски окръжен съд е образувано по предявени от Г. П. Ц., срещу С. П. С., в качеството на [фирма], [населено място], искове за разваляне на два договора за аренда на земеделски земи. С определение №737/28.09.2016г. по гр.д. №152/2016г. производството пред Плевенски окръжен съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Плевенски районен съд. Ищецът е подал в срок частна жалба срещу определението за прекратяване, като е поискал освобождаване от държавна такса. С определение №816/21.10.2016г. по гр.д. №152/2016г. Плевенски окръжен съд е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса. Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№11715/31.10.2016г., като в същата е формулирано искане за освобождаване от дължимата по нея държавна такса в размер на 15 лева. По делото е представена декларация за материално и гражданско състояние на ищеца, в която той е посочил, че притежава жилищна сграда в [населено място], която е негово единствено жилище, а също е посочил, че е безработен и че единственият му доход е постъплението от двата процесни договора за аренда в общ размер на 1485 лева годишно. Към декларацията са представени и доказателства за влошеното здравословно състояние на ищеца. С определение от 10.01.2017г. по гр.д. №152/2016г. на Плевенски окръжен съд е отказано освобождаването на Г. П. Ц. от държавна такса. За да потвърди определението на Плевенски окръжен съд, Великотърновски апелативен съд е приел, че молителят не получава регулярен месечен доход, но е работоспособен и би могъл да си осигури такъв, както за лична издръжка, така и за заплащане на минимална държавна такса в размер на 83 ал.2 от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274 ал.3 от ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният в частната касационна жалба въпрос се отнася до задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса, да прецени всички критерии по чл.83 ал.2 от ГПК. Този въпрос, уточнен от съда по посочения начин, е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По въпроса е налице задължителна съдебна практика - определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. №2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., както и други, включително посочените от касатора определения на ВКС. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. С постановените по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №66 от 12.02.2016г. по ч.гр.д.№136/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №686 от 12.12.2014г. по ч.тр.д.№7091/2014г. на ВКС, І г.о. и други, се приема, че преценката за основателността на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход. Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Въззивният съд е извел крайния си извод за неоснователност на молбата не въз основа на доказателства за реално получавани от молителя доходи, а на хипотетичната възможност молителят да си осигурява такива доходи, с оглед на това, че е работоспособен. Предвид изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. В случая въззивният съд, макар и да е изброил предпоставките по чл. 83 ал.2 от ГПК, не ги е съобразил с установеното чрез декларацията и представените писмени доказателства материално положение на молителя. Той е неженен, живее в единствения притежаван от него недвижим имот - къща в [населено място], не получава доходи от трудово възнаграждение или от участия в търговски дружества. Единственият му доход е размер на 1485 лева годишно, който е очевидно недостатъчен за осигуряване на ежедневните му нужди. При тези фактически данни и с оглед изложеното по предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК се налага извода, че съдът се е отклонил от задължителната практика на ВКС, като въпреки наличието на доказателства за липса на достатъчно средства за живот, е приел, че молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Независимо от ниския й размер - 15 лева, с оглед размер на получаваните от молителя доходи /1485 лева годишно/, заплащането на таксата би съставлявало за него затруднение и би препятствало упражняването на правото му на защита пред съд. От изложеното следва, че въззивното определение като неправилно следва да бъде отменено, заедно с потвърденото с него определение на първостепенния съд и по същество да бъде уважена молбата по чл.83 ал.2 от ГПК на частния жалбоподател. С настоящото определение не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото същите зависят от изхода на спора по същество. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение №20/30.01.2017г. по в.ч.т.д. №30/2017г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него определение от 10.01.2017г. по т.д. №152/2016г. на Плевенски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА Г. П. Ц. на основание чл.83, ал.2 ГПК, от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева за обжалване на определение №816/21.10.2016г. по т.д. №152/2016г. на Плевенски окръжен съд. Връща делото на Плевенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.