3 Р Е Ш Е Н И Е № 277 гр. София, 03.10.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 977 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Р. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Я. С., против въззивното решение № 589 от 10 април 2012 г., постановено по гр.д. № 3227 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е отменено определение, обективирано в съдебно решение № 354 от 8 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 317 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2011 г. за прекратяване на производството по отношение на Кметство [населено място], обл. В., поради недопустимост на иска спрямо него, а в останалата част първоинстанционното решение е обезсилено като процесуално недопустимо и делото е върнато на друг състав за произнасяне по предявения иск. Касационното обжалване е допуснато с определение № 544 от 24 април 2013 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса съставлява ли произнасяне по непредявен иск неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция. Противоречието е констатирано с обвързващата практика на ВКС, дадена в решение № 317 по гр.д. № по гр.д. № 117/2012 г., ІV г.о. В посоченото решение, както и в трайно установената си практика по чл. 290 ГПК (решения № 45 по т.д.№ 516/2009 г., ІІ т.о., № 539 по гр.д.№ 1844/2010 г., ІV г.о., № 71 по гр.д.№ 594/2011 г., ІV г.о. и др.) ВКС приема, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Въззивният съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска. Предвид възприетия обвързващ отговор в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, който настоящият съдебен състав възприема изцяло, даденото от въззивния съд разрешение е неправилно. С него въззивният съд приема, че първата инстанция е разгледала и уважила частично иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, какъвто не е предявен, поради което решението е процесуално недопустимо, тъй като се касае за спор по чл. 200 КТ; тъй като първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, то следва да бъде обезсилено. Прието е още, че определението за прекратяване на производството по отношение на кметството следва да се отмени и да се съобрази пасивната процесуалноправна легитимация на този ответник по предявения иск. Касационната жалба е основателна. В исковата молба, подадена на 21 април 2011 г., се сочи, че бащата на ищцата при изпълнение на служебните си задължения на 11 юни 2007 г. претърпял трудова злополука, от която починал на 10 юли 2007 г. Сочи се влязло в сила определение по нохд № 412 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2008 г. за одобряване на споразумение, по силата на което С. И. Н. е признат за виновен в това, че на 11 юни 2007 г. в [населено място], общ. К., в качеството си на кмет на кметството в [населено място] като работодател на бащата на ищцата, който е заемал длъжността „техник електрически системи” към кметството, е причинил смъртта на бащата на ищцата поради незнание или немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, като не е спазил задълженията си по нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд за дейност, представляваща източник на повишена опасност. Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Ищцата още сочи, че отговорността на ответниците – кметството в [населено място] и общ. К., е безспорно установена за причиненото й непозволено увреждане – смъртта на баща й, в следствие на която тя претърпяла страдания и мъка. Като основание за претенцията в исковата молба се поддържат чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 200, ал. 1 КТ. С разпореждане № 26 от 20 юни 2007 г. на РУ „СО” [населено място], злополуката, станала на 11 юни 2007 г. с Р. Г. П., се приема за трудова. С доклада си по делото в първото съдебно заседание първата инстанция приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, както е възприето и в постановеното съдебно решение. От изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, както и от заявеното в петитума искане за защита, следва да се приеме, че първата инстанция е определила неправилно правната квалификация на предявения иск. При това положение въззивният съд е следвало да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателността или неоснователността на иска. Като е приел, че първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск и не е постановил решение по съществото на спора, въззивният съд е нарушил процесуалния закон, което налага въззивното решение да бъде отменено изцяло и делото върнато на друг състав на въззивния съд за постановяване на решение по спора в съответствие с действителната правна квалификация на предявения иск. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 589 от 10 април 2012 г., постановено по гр.д. № 3227 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: