О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 66 София, 20.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4587/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Н. Т. чрез неговия пълномощник адв. К. К., срещу въззивно определение № 260485 от 13.07.2021 г. по ч.гр.д. № 314/2021 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че предявеният от него иск за прогласяване нищожност на саморъчното завещание, оставено от Н. С. Т., е допустим, тъй като въпросът за валидността на завещанието не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 532/2011 г. на Районен съд Костинброд, с което е отхвърлено възражението му по чл. 30 ЗН за намаляване на направените с него завещателни разпореждания. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да се произнесе по валидността на завещание, което е послужило при предходна делба, с решението по която е оставено без уважение възражение по чл. 30 ЗН. Пропускането на срока по чл. 342 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността за последващо предявяване на иск за установяване нищожност на завещание. 2. Формира ли сила на пресъдено нещо по спора за действителност на завещание оставянето без уважение на възражение по чл. 30 ЗН, въведено в хода на дело за делба. В условията на евентуалност поддържа, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Иска се също въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост поради участие в състава на съда на съдия, взел участие при разглеждане на предходното дело за делба. В писмен отговор на частната касационна жалба ответниците М. Ф. К. и А. Г. К., действащи чрез своя пълномощник адв. Т. Б., изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-че обжалваното въззивно определение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено протоколно определение от 11.02.2021 г. по гр.д. № 173/2020 г. на Районен съд Костинброд, с което е прекратено производството по предявения от А. Н. Т. иск за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, оставено от Н. С. Т., вписано в имотен регистър на 01.02.2010 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че наследството, оставено от Н. С. Т. е било предмет на съдебна делба по гр.д. № 532/2011 г. на Костинбродския районен съд. Част от имотите, предмет на това завещание, са били включени в делбената маса по искане на А. Т., който е направил възражение по чл. 30 ЗН за намаляване на завещанието. След отмяна на първоинстанционното решение, постановено на 21.11.2012 г. по посоченото дело, въззивният съд е отхвърлил искането на А. Т. за намаляване на завещанието, приел е, че имотите, предмет на завещателното разпореждане не са съсобствени между страните, и е отхвърлил иска за делба на същите. Въззивният съд е посочил, че с влизане в сила на решението по допускане на делбата по чл. 344, ал.1 ГПК се преклудират всички непредявени претенции и неупражнени права в делбеното производство, които касаят наличието на съсобственост между определени лица по отношение на определени имоти, поради което предявяването им в отделно производство е недопустимо. Тъй като въпросът за валидността на процесното завещание е преюдициален за наличието на съсобственост между съделителите върху завещаните имоти, претенцията за обявяване на същото за нищожно е следвало да бъде заявена в производството по гр.д. № 532/2011 г. на Костинбродския районен съд. След като с влязлото в сила решение по допускане на делбата неговото действие е било зачетено, предявеният иск се явява недопустим. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, тъй като не се установява същите да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В определение № 117 от 19.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1357/2018 г. на І г.о., определение № 71 от 10.03.2014 г. по ч.гр.д. № 7287/2013 г. на ІІ г.о., определение № 491 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1535/2015 г. на ІV г.о., определение № 72 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д. № 550/2016 г. на І. г.о., решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр.д. № 6714/2013 г. на І г.о., решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 5605/2013 г. на І г.о., решение № 192 от 11.01.2018 г. по гр.д. № 639/2017 г. на І г.о., на които се позовава жалбоподателят, е прието, че когато в срока по чл. 342 ГПК страната е пропуснала да заяви възраженията и оспорванията си относно наличието на съсобственост, участниците в съсобствеността и правата им в нея, може да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. По настоящото дело е безспорно установено, че в производството по допускане на съдебната делба по гр.д. № 532/2011 г. по описа на Районен съд Костинброд жалбоподателят А. Н. Т. не е оспорил в срока по чл. 342 ГПК валидността на завещанието, оставено от наследодателя му Н. С. Т., поради което и въпросът дали същото е нищожно поради неспазване на изискванията на чл. 25, ал.1 ЗН не бил въведен като предмет на делбеното дело и не е обсъждан от съда. Съобразно цитираната по-горе практика на ВКС, иск за прогласяване на неговата нищожност би могъл да бъде предявен в отделно производство, докато е било висящо производството за съдебна делба във фазата по допускане, за да бъде съобразено решението по чл. 344 ГПК с резултата по него поради преюдициалното му значение / чл. 229, ал.1,т.4 ГПК/. В случая обаче искът за прогласяване нищожност на саморъчното завещание е предявен след влизане в сила на решението по чл. 344 ГПК. Решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви права на съделителите ще се извърши делбата. Тези въпроси не могат да бъдат пререшавани въз основа на факти, които са съществували при постановяване на решението, но не са били релевирани от страната. Затова като е приел, че искът за прогласяване нищожност на саморъчното завещание, предявен след влизане в сила на решението по чл. 344 ГПК, е недопустим, въззивният съд е разрешил поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС. Наличието на трайно установена практика на ВКС по поставените въпроси изключва необходимостта от допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не се твърди тази практика да е неправилна. Неоснователно е и искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Обстоятелството, че при постановяването му е взел участие съдия, който е участвал и при разглеждането на предходното делбено дело между същите страни, не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на определението. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 260485 от 13.07.2021 г. по ч.гр.д. № 314/2021 г. на Софийски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: