10 Р Е Ш Е Н И Е № 60114 гр. София, 28.10.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1751 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. срещу решение № 763 от 14.04.2020г. по гр. дело № 1077/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което след частична отмяна на решение № 7360 от 26.11.2018г. по гр. дело № 9850/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на В. М. В. следните суми: 28 524,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за опожарения му недвижим имот в [населено място]; 1 790,71 лв., представляваща законна лихва върху тази сума, считано от 20.12.2016г. до 02.08.2017г.; 3 823 лв., представляващи стойността на унищожени движими вещи; 239,99 лв., представляваща законна лихва върху последната сума, считано от 20.12.2016г. до 02.08.2017г.; законната лихва върху главните задължения, считано от 03.08.2017г. до окончателното плащане; 3 802,65 лв. – разноски за първоинстанционното производство; 2 977,50 лв. – разноски за въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че правните изводи, обусловили изхода на спора, са основани на неправилно възприемане на относимите факти. Излага доводи за нарушение на чл. 345 КЗ, регламентиращ съдържанието на застрахователния договор и неговия предмет чрез определяне на покритите застрахователни рискове, както и за нарушение на разпоредбите на чл. 127, т. 4, чл. 146, т. 1, чл. 179, ал. 1, чл. 260, т. 4 и чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд, че не е установено извършване на злоумишлени действия от страна на трето лице по достоверен начин, поради което искът е основателен, е немотивиран и е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не е съобразен с обстоятелството, че самият ищец в исковата молба въвежда твърдението, че на 23.02.2016г. домашното имущество и сградата, находящи се в [населено място], [улица], са запалени /т. е. умишлено/ от неизвестен извършител; не е отчетено, че по този факт не е налице спор между страните в първоинстанционното производство, нито е съобразено, че този факт е установен с постановление за спиране на ДП № 114/2016г. на РП Д.. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените разноски за трите инстанционни производства и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. М. В. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. В. Волева оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната му част. Излага доводи, че въззивният съд правилно е приел, че по делото не е установено извършване на злоумишлени действия от трето лице, от които да е настъпило опожаряването на процесните имот и движимо имущество. Ответникът моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски по делото. С определение № 271 от 19.05.2021г. по настоящото т. дело № 1751/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: Подлежат ли на доказване твърдени от ищеца и признати от ответника факти и обстоятелства, които са обявени от съда в доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и по които страните не са спорили в първоинстанционното производство? Възможно ли е въззивният съд да приеме с решението си за спорни определени факти и обстоятелства, ако същите са били надлежно отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 ГПК? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: С исковата молба ищецът /настоящ ответник по касационната жалба/ поддържа, че на 26.06.2015г. е сключил със „Застрахователна компания Лев Инс“ АД застрахователен договор № 98061510006153/26.06.2015г. за застраховка „Домашно имущество“ по отношение на жилищната си сграда в [населено място], [улица] находящото се в нея движимо имущество съответно за суми в размер 50 000 лв. и 9 000 лв. за рискове, покрити с клаузи А, Б1, В1, В2, В3, В4 и Р за сградата, и рискове, покрити с клаузи А, Б1, В1, В3, В4 и Р за движимото имущество. Излага твърдения, че на 23.02.2016г. застрахованото домашно имущество е запалено от неизвестен извършител, в резултат на което на ищеца са причинени вреди на значителна стойност, и застрахователят е уведомен с искане за оценка за щети по застраховката. В исковата молба ищецът поддържа, че отказът за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователното дружество поради това, че риск „пожар“ клауза А, за който е застраховано имуществото, изключва злоумишлени действия от трети лица, като същите се съдържат в клауза С1, която не е включена в застрахователния договор, е неоснователен поради следните съображения: сред вредите, които не се покриват съгласно Общите условия, не са изрично посочени „злоумишлени действия“ на трето лице; в Общите условия не е посочено, че се предвиждат допълнителни покрития относно риск „пожар“, а именно пожар поради злоумишлени действия на трето лице, т. е. ищецът не е уведомен, че „злоумишлени действия“ на трето лице не се включват в покритието на клауза А и че представляват допълнително покритие; в представените на ищеца Общи условия никъде не фигурира клауза С1; ако клауза С1 се съдържа в Общи условия, касаещи застраховка „Автокаско“, то тя е неотносима към домашното имущество. Ищецът /настоящ ответник/ твърди в исковата молба, че застрахованият имот е годен и предназначен за живеене, същият е постоянно обитаван, поради което доводите на застрахователя, че застрахованото имущество не представлява постоянно обитаемо основно жилище, е неоснователен. В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът /настоящ касатор/ оспорва иска и прави възражение за наличие на изключен риск – застрахователят не покрива вреди, възникнали вследствие на пожар от злоумишлени действия на трети лица съгласно т. 35.2 връзка с т. 35.2.6 от Общите условия за застраховка „Домашно имущество“. Ответникът по иска поддържа, че ищецът е уведомен, че клауза А не включва покритие за вреди от злоумишлени действия на трети лица, предвид връчването на Общите условия на застраховката, представени с исковата молба. Поддържа също, че клауза С1 не фигурира в Общите условия на застрахователния договор, тъй като не е включена в покритието, предоставено със застрахователната полица. Ответникът релевира и възражение, изводимо от раздел I, т. 2.1. от Общите условия на застраховката – имотът се е използвал като временно жилище в почивни дни, не представлява постоянно обитаемо основно жилище, поради което не е налице покритие по застраховката. Оспорва действителния размер на вредите по сградата и движимото имущество, т. е. оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, както и претендираната лихва. В проведеното на 27.04.2018г. по гр. дело № 985/2017г. на СГС първо открито съдебно заседание първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните обстоятелството, че пожарът е причинен в резултат на злоумишлени действия на трето лице. Софийски градски съд е отхвърлил предявените искове по съображения, че се касае за пожар от злоумишлено действие от трето лице, което представлява изключен риск по приложимите към 26.06.2015г. Общи условия на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, а именно представените от ищеца с исковата молба Общи условия, изменени с решение на УС на ответното застрахователно дружество на 06.02.2015г. В подадената от ищеца въззивна жалба е направено оплакване за неправилност на извода за причиняване на пожара от злоумишлени действия на трето лице, неправилно изключване на прокурорското постановление за спиране на наказателното производство поради неизвестен извършител и неправилно приемане, че в представените Общи условия се съдържа клауза т. 35.2.6., предвиждаща изключение от покритите от застрахователя рискове – вреди, възникнали вследствие на пожар от злоумишлени действия от трети лица. Въззивникът /ищец/ поддържа пред въззивната инстанция изразеното в първоинстанционното производство твърдение, че в представените му към момента на подписване на застрахователния договор Общи условия не се съдържа клауза т. 35.2.6. Поддържа също, че посочената клауза е включена във вариант на Общите условия, който му е представен след настъпване на застрахователното събитие. В представения от ответника /въззиваем и настоящ касатор/ отговор на въззивната жалба са изложени следните доводи: самият ищец твърди в исковата молба, че имуществото е запалено от неизвестен извършител, което обстоятелство определя пределите на правния спор; клауза за покритие на риска от настъпване на вреди от пожар, предизвикан от злоумишлени действия на трети лица, не се съдържа в процесния застрахователен договор; в представените с исковата молба Общи условия, т. 35.2 връзка с т. 35.2.6. е предвидено, че застрахователят не покрива вреди, възникнали вследствие на пожар от злоумишлени действия на трети лица. За да направи извод за основателност на предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че са установени всички елементи на състава на отговорността на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по чл. 405 КЗ: 1/ На 26.06.2015г. между страните е сключен договор за застраховка „Домашно имущество“ за срок от една година, с която ищецът В. М. Велидоски е застраховал жилищната си сграда в [населено място], [улица] разгърната застроена площ от 70 кв. м. и находящото се в нея движимо имущество на обща стойност 59 000 лв. за рискове покрити с клаузи А, Б1, В1, В2, В3, В4 и Р за сградата и рискове, покрити с клаузи А, Б1, В1, В3, В4 и Р за движимото имущество. 2/ На 23.02.2016г. в срока на сключения договор за застраховка е настъпило застрахователно събитие - конструкцията на къщата на ищеца се е запалила, видно от констативен протокол на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по щета № 0001-9806-А-16-7160 от 26.02.2016г., изготвен след извършен оглед въз основа на искане за оценка, предявено от ищеца на 24.02.2016г. 3/ В резултат на пожара са настъпили имуществени вреди по двуетажната къща, състояща от приземен етаж и втори етажи, част от която е изгоряла по време на пожара, в размер на 28 524,60 лв., а стойността на изгорелите движими вещи е в размер 3 823 лв., видно от заключението на техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. П. В. Я.. Въззивният съд е изложил съображения, че представеното в първоинстанционното производство експертно пожаротехническо заключение на районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Д., в което е посочено умишлено запалване като най-вероятна причина за пожара, не може да обоснове извод за отхвърляне на иска на основание т. 35.2.6 от Общите условия - пожар, причинен от злоумишлени действия на трети лица, тъй като такива злоумишлени действия не се установява да са били извършени по достоверен начин, предвид обстоятелството, че това заключение не е прието по реда на раздел V от действащия Граждански процесуален кодекс. Възражението на ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/, че имотът - обект на застрахователна закрила, не е постоянно обитаемо основно жилище на ищеца е прието за недоказано. По релевантните процесуалноправни въпроси: Съгласно чл. 10 ГПК съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Принципът за установяване на истината, предвиден в посочената разпоредба, е основно начало в гражданския процес и е неразривно свързан с останалите принципи – диспозитивно начало, при което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните /чл. 6, ал. 2/; служебно начало, при което съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна /чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК/; състезателно начало, свързано с необходимостта заинтересуваните страни да посочат фактите, на които основават исканията си, и да проведат доказване на тези факти /чл. 8 ГПК/; осигуряване на равенство на страните при упражняване на тези им процесуални права /чл. 9 ГПК/; вътрешно убеждение /чл. 12/. Установяването на истината се постига чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, изградено на приложимия закон, логическите и житейски правила. Проявление на посочените основни начала са задълженията на съда да съдейства на страните на основание чл. 143 и чл. 145 ГПК да изяснят твърденията си за релевантните за спора обстоятелства и да установи кои от тях са спорни и кои се признават. В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е изразено разбирането, че регламентацията на доклада по делото и указанията на съда /чл. 146 ГПК/ е отражение на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес, предвидени в чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК. Докладът по делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Той е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. В разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е предвидено, че докладът по делото съдържа кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. За останалите релевантни факти и обстоятелства съдът е длъжен да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства, като съобрази доказателствената тежест за установяването им /чл. 146, ал. 2 ГПК/. В хипотезата, когато съдът обяви на страните кои факти и обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, той ги освобождава от задължението да сочат и представят доказателства и доказателствени средства, независимо от вида на доказване и доказателствената тежест за страната спрямо спорния факт. Установяването на фактическата обстановка, преценката за съществуване или несъществуване на релевантните за спора факти и обстоятелства се извършва от съда по вътрешно убеждение, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, като съдът не е обвързан от признанията на страните, а ги обсъжда заедно с другите доказателствени средства. Признанието има обвързващо съда значение само в хипотезата на чл. 237 ГПК при постановяване на решение при признание на иска, доколкото не са налице условията по чл. 237, ал. 3 ГПК. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че е възможно и допустимо в хода на исковото производство, предвид събраните доказателства, по вътрешно убеждение, съдът да прецени, че обявените за безспорни факти трябва да бъдат доказани, поради което да промени определението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. В този случай съдът е длъжен изрично и ясно да уведоми страните, като измени доклада по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и определи, че съответният факт не е безспорно установен за съда, да разпредели тежестта на доказването му и съответно, ако страната не е посочила доказателства за установяването му, да даде указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. Ако първоинстанционният съд приеме в съдебното решение в противоречие с доклада по делото по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че релевантен факт е спорен и е установен и доказан /или не е установен и доказан/ от страната, която носи доказателствената тежест, въззивният съд, при надлежно въведени оплаквания и доводи във въззивната жалба или отговора на въззивната жалба, следва според своето вътрешно убеждение и данните по делото при преценка, че фактът е спорен и се нуждае от доказване, да даде указания до страните относно възможността да предприемат съответните процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първоинстанционното производство поради допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд - липса на изменение на доклада по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Извод за необходимост от установяване на факт, който първоинстанционният съд е приел за безспорен, може да бъде направен за първи път и от въззивния съд. В този случай въззивната инстанция следва да процедира съгласно разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като даде указания относно необходимостта за доказване на релевантните факти и укаже на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и представяне на относими доказателства съобразно доказателствената им тежест. В подобен смисъл са изложени мотиви в решение № 74/25.07.2019г. по гр. д. № 2999/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 41/09.07.2020г. по гр. д. № 1607/2019г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 60214/07.10.2021г. по гр. д. № 3782/2020г. на ВКС, ГК, III г. о. Въз основа на горните съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантните правни въпрос: Твърдените от ищеца и признати от ответника факти и обстоятелства, които са обявени от първоинстанционния съд в доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и по които страните не са спорили в първоинстанционното производство, не подлежат на доказване. Допустимо е впоследствие в хода на исковото производство и предвид основните начала, регламентирани в чл. 7, чл. 10 и чл. 12 ГПК, съдът да обяви тези факти и обстоятелства за спорни и подлежащи на доказване. В този случай съдът е длъжен изрично и ясно да уведоми страните, като измени доклада по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и определи, че съответният факт не е безспорно установен за съда, да разпредели тежестта на доказването му и съответно, ако страната не е посочила доказателства за установяването му, да даде указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. Възможно е въззивният съд да приеме с решението си за спорни определени факти и обстоятелства, ако същите са били надлежно отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 ГПК, в следните хипотези: 1/ ако първоинстанционният съд е изменил доклада си по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и е предоставил възможност на страната, чиято е доказателствената тежест, да представи доказателства за приетия преди това безспорен факт; 2/ ако при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е дала указания до страните относно възможността да предприемат съответните процесуални действия по посочване и представяне на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първоинстанционното производство поради допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд - липса на изменение на доклада по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК; 3/ ако въззивният съд е направил за първи път извод за необходимост от установяване на факт, който първоинстанционният съд е приел за безспорен, и е процедирал съгласно разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – дал е указания относно необходимостта за доказване на релевантните факти и е указал на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и представяне на относими доказателства съобразно доказателствената им тежест. По правилността на въззивното решение: При така дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав счита, че изводът на въззивния съд, че не е установено извършване на злоумишлени действия от страна на трето лице по достоверен начин, поради което искът е основателен, е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебният състав не е съобразил, че самият ищец в исковата молба е въвел твърдението, че на 23.02.2016г. домашното имущество и сградата, находящи се в [населено място], [улица], са запалени от неизвестен извършител, не е отчел, че в проведеното на 27.04.2018г. по гр. дело № 985/2017г. на СГС първо открито съдебно заседание Софийски градски съд е приел за безспорно между страните обстоятелството, че пожарът е причинен в резултат на злоумишлени действия на трето лице, нито е съобразил, че първоинстанционният съд не е изменил доклада си по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и не е предоставил възможност на ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/, чиято е доказателствената тежест, да представи доказателства за установяване на причината на пожара – злоумишлени действия на трето лице. В първоинстанционното производство спорните въпроси са следните: дали по застраховка „Домашно имущество“ застрахователят покрива вреди вследствие на пожар от злоумишлени действия на трети лица; кои Общи условия за застраховка „Домашно имущество“ са приложими към процесната застрахователна полица и предадени на ищеца; дали в приложимите Общи условия е включена клаузата на т. 35.2.6.; използвал ли се е застрахованият имот като постоянно обитаемо основно жилище; какъв е действителният размер на вредите по сградата и движимото имущество. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изменил доклада си по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и не е предоставил възможност на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да представи доказателства за установяване на възражението си, че пожарът е причинен от злоумишлени действия на трето лице. Въззивната инстанция също не е дала указания до страните относно възможността да предприемат съответните процесуални действия по посочване и представяне на относими за делото доказателства относно причината за възникване на пожара, които са пропуснали да извършат в първоинстанционното производство поради допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд - липса на изменение на доклада по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Решаващият съдебен състав е бил длъжен да процедира съобразно даденото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, предвид позоваването от ответното застрахователно дружество на твърденията на самия ищец за умишлен палеж и приетия за безспорен факт, че пожарът е причинен от злоумишлени действия на трето лице. Следователно фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, обусловили изхода на спора, са направени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 10 и чл. 146, ал. 1, т. 4 и посоченото Тълкувателно решение. Доводът на касатора за неправилност на въззивното решение поради нарушение на чл. 179, ал. 1 ГПК е неправилен. Съгласно посочената разпоредба официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Съобразно константната практика на ВКС разпоредбите на чл. 195 и следващите ГПК изключват възможността експертното заключение, изготвено от неназначено от съда вещо лице, респективно от частна експертиза, да се цени в исковото производство като експертно заключение без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл. 200 ГПК и заключението да е прието от гражданския съд. Актовете на органите на досъдебното производство, включително и постановлението на прокуратурата за спиране или прекратяване на наказателното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, не представляват доказателство за причината на пожара. Същите нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, каквато сила чл. 300 ГПК придава единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно обстоятелството дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид изложените съображения правилно въззивната инстанция не се е позовала на прокурорското постановление за спиране на досъдебното производство и е приела, че от представеното в първоинстанционното производство експертно пожаротехническо заключение на районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Д. не може да бъде направен извод за отхвърляне на иска на основание т. 35.2.6 от Общите условия - пожар, причинен от злоумишлени действия на трети лица, тъй като това заключение не е прието по реда на раздел V от действащия Граждански процесуален кодекс. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 10 и чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг тричленен състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да даде на ответното застрахователно дружество съответните указания и да предостави възможност да посочи доказателствени средства за установяване, че пожарът е причинен от злоумишлени действия на трето лице. При постановяване на решението съдебният състав следва да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, поддържани във въззивното производство, относно приложимите към процесната застрахователна полица Общи условия за застраховка „Домашно имущество“ – кои Общи условия са приложими, предвид представените Общи условия, допълнени с протокол от 03.03.2012г., и два варианта на Общи условия, допълнени с протокол от 06.02.2015г. на Управителния съвет на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. По направените разноски в касационното производство следва да се произнесе въззивният съд съобразно разрешението на материалноправния спор. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 763 от 14.04.2020г. по гр. дело № 1077/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг тричленен съдебен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.