Р Е Ш Е Н И Е № 335 гр. София, 15.08.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 953/2012 година. Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на И. И. Г., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 113 от 02.11.2011 г. по в.н.ч.д. № 4280/11 г. на Софийски градски съд (СГС), с което е потвърдено извършеното от Софийски районен съд (СРС) с определение от 25.07.2011 г. по н.ч.д. № 5609/2011 г. групиране на наказанията на искателя по пет влезли в сила присъди. С искането се мотивира довод за отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т.1 НПК по съображения, че при извършеното групиране в съвкупността не са включени наказанията, наложени с присъди по н.о.х.д. № 12078/2008 г. и н.о.х.д. № 5124/2004 г. и двете по описа на СРС, макар основанията по чл. 25 вр. чл.23 НК да били налице. Освен това се поддържа, че при извършеното групиране на наказанията по влезлите в сила присъди не е избран най-благоприятния за искателя вариант за изтърпяване на определените общи наказания. В тази връзка се предлага вариант на групиране на присъдите в две групи, като в едната се включат всички наказания под една година лишаване от свобода, н.о.х.д. №№ 7141/2000г.,6222/06г., 7871/08г., 9142/08г., 7852/08г., 632/11г., 4434/10г., 4379/10г., а в другата останалите, н.о.х.д. №№ 3223/2001г. , 5200/03г.11522/09г.,5130/05г., по които с присъдите са определени по-тежки по размер наказания. В съдебното заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа лично от осъдения Г. и надлежно упълномощен защитник, които представя и писмена защита с вариант за най–благоприятно за осъдения групиране на наложените му с отделни присъди наказания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище за основателност на искането, поради невключването на наказанията по посочените по–горе две производства в извършената кумулация. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, но разгледано по същество е неоснователно. За периода 1996 г. – 2011 г. И. И. Г. е осъждан 17 (седемнадесет) пъти за извършени престъпления от общ характер, по следните наказателни общ характер дела: - н.о.х.д. № 11437/03 г., н.о.х.д. № 12078/08 г., н.о.х.д. № 7871/08 г., н.о.х.д. № 9142/08 г., н.о.х.д. № 7852/08 г., н.о.х.д. № 11522/09 г., н.о.х.д. № 5130/05 г., н.о.х.д. № 4434/10 г., н.о.х.д. № 4279/10 г., н.о.х.д. № 632/11 г., н.о.х.д. № 3223/01 г., н.о.х.д. № 5200/03 г., н.о.х.д. № 7141/00 г., н.о.х.д. № 2809/96 г., н.о.х.д. № 5124/04 г., н.о.х.д. № 14483/10 г. – всичките по описа на СРС и н.о.х.д. № 6222/06 г. на Районен съд – Варна (ВРС). По предложение на Началника на затвора – София на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за групиране на наказанията по н.о.х.д. № 4434/10 г., н.о.х.д. № 4279/10 г. и н.о.х.д. № 5130/05 г. в СРС е образувано н.ч.д. № 5609/2011 г., предмет на искането за възобновяване. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 25.07.2011 г. са групирани наказанията, наложени на Г. по н.о.х.д. № 7871/08 г., н.о.х.д. № 9142/08 г., н.о.х.д. № 7852/08 г., н.о.х.д. н.о.х.д. № 6222/06 г. на ВРС и № 632/11 г. на СРС, като е определено общо най – тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, увеличено на основание чл. 24 НК с 1/2 или общо най – тежко наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода при посочения режим и тип затворническо общежитие. На основание чл. 25, ал. 2 НК, вр. чл. 59, ал. 1 НК, от общо определеното наказание е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” и е изтърпявал наказание лишаване от свобода по н.о.х.д. № 6222/06 г. на ВРС, н.о.х.д. № 7871/08 г., н.о.х.д. № 9142/08 г., н.о.х.д. № 7852/08 г. и н.о.х.д. № 632/11 г. на СРС. Посоченото групиране е било предмет и на въззивната жалба, по която е постановено решението, чиято отмяна се иска по реда на възобновяване на наказателното дело. Въззивния състав, произнасяйки се по жалбата, в изпълнение на задълженията по чл. 339, ал. 2 НПК, е обосновал подробен отказ да възприеме претендираното нарушение, свързано с неправилно приложение на закона. Настоящият касационен състав, приема, че наличните данни за миналите осъждания на искателя, предмет на дейността по определяне на общо наказание налагат извода, че като е възприела решаващите изводи на първоинстанционния състав по приложението на чл. 23 вр. чл.25 НК контролиращата инстанция не е допуснала нарушение на закона в направленията поддържани с въззивната жалба и възпроизведени в настоящето искане. СРС е изпълнил задълженията си във връзка с изясняване правното положение на осъдения, като е изискал бюлетини за съдимост на Г., преписи от влезлите в сила, постановени спрямо него присъди и извършени предходни групирания на наказанията по множеството присъди, както и подробни справки от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” относно изтърпените наказания. Съдът, позовавайки се на данните от тази доказателствена съвкупност е приел за установено, че последното пълно групиране на наказанията по седемнадесетте влезли в сила присъди е извършено по н.ч.д. № 738/2011 г. на СРС /л. 103 – 110 от първоинстанционното производство по н.ч.д. № 5609 на СРС/. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 17.06.2011 г., по н.ч.д. № 738/2011 г. съдът е формирал три съвкупности по които е определил за изтърпяване общо наказание както следва: - по н.о.х.д. № 11437/03 г., н.о.х.д. № 3223/01 г. №5200/2003 г. и н.о.х.д. № 7141/00 г. на СРС в размер на една година лишаване от свобода, което на основание чл.24 НК увеличил на една година и шест месеца лишаване от свобода - н.о.х.д. № 6222/06 г. на Районен съд – Варна, н.о.х.д. № 7871/08 г., н.о.х.д. № 9142/08 г. и н.о.х.д. № 7852/08 г. на СРС на шест месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 НК на девет месеца лишаване от свобода - н.о.х.д. № 11522/09 г., н.о.х.д. № 5130/05 г., н.о.х.д. № 4434/10 г. и н.о.х.д. № 4279/10 г. на СРС на три години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 НК на четири години и шест месеца лишаване от свобода. Производството по н.ч.д. № 5609/2011 г. на СРС, е последващо това по н.ч.д. № 738/2011 г. на СРС и е образувано по искане на началника на затвора – [населено място] за групиране на наказанията по н.о.х.д. № 4434/10 г., н.о.х.д. № 4279/10 г. и н.о.х.д. № 5130/05 г. на СРС, макар това вече да е било сторено с определението от 17.06.2011 г. по н.ч.д. № 738/2011г. с включване на посочените дела в третата сформирана съвкупност. При това положение първоинстанционния състав по н.ч.д. № 5609/2011 г. е бил лишен от възможността да пререшава въпросът за групиране на наказанията по наличните присъди, щом като това вече е било сторено с влязъл в сила съдебен акт по предходното н.ч.д. № 738/2011г., които не е бил предмет на протест или жалба от осъдения. Въпросът за ново прегрупирана на множеството наказания, определени с множеството присъди, се поставя от защитата и самостоятелно от осъдения, по повод н.о.х.д. № 632/2011 г. на СРС, по което с влязла в сила присъда от 04.05.2011г. на искателя е било наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода. От приложения към делото бюлетин за съдимост (л.55) е видно, че това осъждане е вписано на 21.06.2011г., т.е. след като съставът по н.ч.д. № 738/2011г. вече се е произнесъл с определението от 17.06.2011 г. по направеното искане за групиране на наказанията по наличните присъди, сред които не е била тази по н.о.х.д. № 632/2011 г. на СРС. При това положение следва да се приеме, че съдът при постановяване на определението по н.ч.д. № 738/2011г. не е допуснал нарушение на закона, по арг. и от т.2 на ТР №3/2009Г ОСНК. На следващо място, такова нарушение не е извършил и съдът при постановяване на определението по н.ч.д. № 5609/2011 г. на СРС, като е извършил групиране на наказанието, определено с присъда по н.о.х.д. № 632/2011 г.,неизвестна на съда към момента на предходното групиране, включвайки го към втората съвкупност от наказания по присъдите, посочени в н.ч.д. № 738/2011г , т.к. е съобразил и наличието на основното изискване, което е налице за всяко от престъпленията по н.о.х.д. № 6222/06 г. на Районен съд – Варна, н.о.х.д. № 7871/08 г., н.о.х.д. № 9142/08 г. и н.о.х.д. № 7852/08 г. на СРС, а именно да е извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. За пълнота следва да се отбележи, че престъплението предмет на н.о.х.д. № 632/2011 г. е извършено на 02.03.2003г., т.е. далеко преди влизането в сила на присъдите по останалите дела, с които е включено във втората съвкупност за определяне на общо наказание. Следователно крайния резултат ще бъде същият, ако наказанието по това дело бе групирано с наказанията определени с присъди по делата включени в третата съвкупност. По следващото възражение за избор на най-благоприятен за осъдения вариант на формиране на съвкупностите при определяне на общо наказание, при множество от наказания, определени с множество присъди, когато има наличие на престъпления в реална съвкупност и рецидив, каквото изискване се съдържа в константната практика на ВКС - Постановление № 4 от 28.VI. 1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС настоящият състав приема, че това е сторено с влязлото в сила определение по н.ч.д. № 738/2011г. Определеното с присъда наказание по н.о.х.д. № 632/2011 г., предмет на последващото групиране по н.ч.д. № 5609/2011 г. не налага друг извод. По вид и размер наказанието по н.о.х.д. № 632/2011 г. , шест месеца лишаване от свобода, не налага друго прегрупиране на множеството от наказания по седемнадесетте присъди, позволяващи формиране на други съвкупности с по-леки, поотделно и общи по размери за изтърпяване наказания от вече формираните. И това е така, защото при всяка една от съвкупностите това наказание не се явява най-тежкото, за да бъде определено и за общо, което, акумулирайки останалите да подлежи на изтърпяване. Не се оправдава от фактическа и правна страна възражението за допуснато нарушение, поради неизпълнение на задължението за групиране на наказанията, определени с присъди по н.о.х.д. №14483/10 г., н.о.х.д. № 12078/08 г. и н.о.х.д. № 5124/04 г. с тези по вече формираните съвкупности или с други по-благоприятни по отношение на осъдения. Както вече бе отбелязано формираните три групи наказания са възможно най - благоприятното съчетание на наказанията, които осъдения следва да изтърпи. Всеки друг вариант, включително и предлаганите от защитата или осъдения, които ще бъдат предмет на отделен анализ, е или невъзможен или налагащ по-продължително време на изтърпяване на определените наказания. Като се има предвид, че наказанието от 10 месеца л.о., определено на искателя за престъплението, предмет на н.о.х.д. №14483/10 г. е извършено на 17.07.2010г. става ясно, че това престъпление е в съотношение на рецидив с престъпленията включени в останалите съвкупности, поради което подлежи на отделно изтърпяване. Съотношението на рецидив е налице и по отношение на престъпленията, за които са определени най-тежките наказания в третата съвкупност, поради което не би могла да се формира друга разновидност на съвкупности, в която наказанието по н.о.х.д. №14483/10 г., по правилата на чл.23, ал.1 НК да бъде определено за общо, подлежащо на изтърпяване. Такова е положението и по отношение на наказанията, определени с присъди по останалите две дела, н.о.х.д. № 12078/08 г. и н.о.х.д. № 5124/04 г. Тук следва да се отбележи, че престъплението по н.о.х.д. № 12078/08 г. е извършено в изпитателния срок на условната присъда по н.о.х.д. №11437/03 г., т.е. двете са в условията на рецидив, поради което с присъдата по първото дело на основание чл. 68 НК е активирана условната присъда по н.о.х.д. №11437/03 г. В такова съотношение присъдите и по другите две дела. Престъплението по н.о.х.д. № 5124/04 г. е извършено в изпитателния срок на условната присъда по н.о.х.д. №3223/2001г., която на основание чл.68 НК е активирана с първата присъда. Констатации в тази насока са направили и предходните инстанции, които в процеса на групиране и формиране на съвкупностите са постановявали отделно изтърпяване на наказанията по н.о.х.д. № 12078/08 г. и н.о.х.д. № 5124/04 г. Диспозитиви с това съдържание са постановен и с влезлите в сила определения по н.ч.д. №1510/2009г. на СРС, по н.о.х.д. № 9142/2008 г. и по н.о.х.д. № 12078/08 г. на СРС. При това положение, постановявайки въззивното решение, предмет на искането за възобновяване съдът не е допуснал нарушение, като не е включил в съвкупността за общо изтърпяване наказанията по посочените по-горе три дела. Предложения от защитата вариант на съвкупности освен, че не държи сметка за съотношенията на рецидив, които изключват групиране на наказанията в крайна сметка предлага вариант при които наказанията които осъдения следва да изтърпява, по отношение на общия размер, са в по неблагоприятен за осъдения вариант. Искателят също предлага вариант на две съвкупности, които изобщо не е съобразен с изискването, по чл.23 НК всяко от престъпленията, подлежащи на групиране да е извършено преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Искателят се е ръководел единствено от критерия за размера на наказанието, затова е включи във всяка от групата и престъпления които са в рецидив, но за които са определени най-тежките по размер наказания, които по негова преценка поглъщат останалите и по този начин значително редуцира общо и поотделно наказанията които следва да изтърпява. При проверка на постановените съдебни актове настоящият състав констатира нарушения на правилата на чл.23 ал.1 и особено чл.68 НК, но поради отсъствие на процесуални предпоставки не би могъл да отстрани нарушенията, които в крайна сметка са в полза на осъдения. Тук следва да се отбележи, че в първата съвкупност са групирани условни присъди с присъди, по които е постановено ефективно изпълнение на наказанието. Така наказанията по н.о.х.д. № 11437/03 г.,шест месеца лишаване от свобода и това по н.о.х.д. № 3223/01 г., в размер на една година лишаване от свобода, макар да подлежат на отделно изтърпяване, защото в изпитателния срок определен с присъдата са извършени умишлени престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода са включени в първата група от съвкупностите по която е определено за изтърпяване едно общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т.5 НПК и чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения И. И. Г. за отмяна на определение № 113 от 02.11.2011 г. постановено по в.н.ч.д. № 4280/2011г. на Софийски градски съд, по реда на възобновяването на наказателното дело. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.