Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е   № 495   София, 23 ноември 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на седемнадесети ноември 2009 г. в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                   ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                   при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Ст. БУМБАЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 550/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. Х. М. за възобновяване на НОХД № 657/2009 г. по описа на Районен съд – София и отмяна на постановената по него присъда, с която той е бил признат за виновен по обвинение по чл. 149 ал.2 пр.1 вр ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и на осн. чл. 54 от НК му е било наложено наказание пет години „лишаване от свобода”. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. В обсега на първото касационно основание се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, които са рефлектирали върху фактическите и правни изводи на съдебните инстанции, изразяващи се в: непровеждане на очна ставка между пострадалата и подсъдимия, неизвършване на незабавен оглед на местопрестъплението, необсъждане на всички доказателства, а на обсъдените е направен само формален анализ, незаконосъобразен отказ за назначаване на нова експертиза на пострадалата с участието на детски психиатри, незаконосъобразно назначаване на вещо лице на възраст над пределната от 65 г., ограничаване на правото на защитата да задава въпроси на пострадалата. Претендира се отмяна на присъдата, респективно и решението на въззивния съд, с която то е било потвърдено, и постановяване на решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане или наложеното наказание бъде намалено. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат искането с изложените в него доводи. Подсъдимият представя писмени бележки. Повереникът на пострадалата счита искането за неоснователно, тъй като не са допуснати твърдените процесуални нарушения, както и че наказанието не е явно несправедливо, тъй като съответства на целите на специалната и генерална превенции. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Излага съображения за това, че на всички касационни доводи е даден отговор от въззивния съд, като нито на досъдебното производство, нито на съдебното такова са били допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда от 10.03.2009 г. по НОХД № 657/2009 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Б за виновен в това, че при продължавано престъпление в периода от 01.06.2007 г. до 25/26.04.2008 г. в гр. С., в апартамент на бул. В. № 111 вх. Б ет.3 ап.31 е извършил блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – дъщеря му П. Б. М. , като блудството е извършено чрез употреба на сила. За това престъпление по чл. 149 ал.2 пр.1 вр ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и на осн. чл. 54 от НК от НК му е наложил наказание пет години „лишаване от свобода”, за изтърпяването на което бил определен общ режим. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимия е било образувано въззивно производство пред Софийски градски съд по ВНОХД № 1940/2009 г., приключило с решение № 827 от 15.06.2009 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция - липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с осъждане на подсъдимия М по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. В съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на защитата. Това важи и за тези, които понастоящем са възпроизведени в искането за възобновяване при аргументиране на доводите за допуснатите нарушения на процесуалния, каквито ВКС не констатира. Непровеждането на незабавен оглед на местопрестъплението е сред тези доказателствени способи, които по своя характер са неотложни и тяхното несвоевременно извършване не би могло да бъде санирано в по-късен момент. Отговорността за този пропуск обаче е на органите на досъдебното производство, поради което съдът не би могъл да извърши това следствено действие към момента на съдебното следствие, тъй като нарушението е неотстранимо и не налага връщане на делото за ново разглеждане. Дори и да е процесуално допустимо, то неговото провеждане не би дало какъвто и да е резултат, тъй като от инкриминирания период към момента на провеждане на съдебното следствие е изтекъл достатъчно дълъг период от време. Този недостатък на досъдебното производство не се отразява съществено върху доказателствената съвкупност по делото и не е повлиял на фактическите изводи на двете предходни съдебни инстанции. Не се откриват и никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които инстанциите по същество са приели обвинението за доказано. По въпроса за авторството на подсъдимия и неговите действия, с които е осъществил престъплението, в което е бил обвинен, доказателствената съвкупност като цяло е била противоречива. Както първата, така и въззивната инстанции са извършили цялостен задълбочен анализ на всички доказателства. Основателно свидетелите са били разделени на две групи в зависимост от това какви факти са изнесли чрез своите показания – обвинителни или оправдателни. Подходът на съдебните инстанции не може да търпи какъвто и да е упрек, след като съдът не е игнорирал нито едно от доказателствата, а е изложил своите съображения на кои свидетели дава вяра и на кои не, както и причините за това. Доказателственият анализ на двете съдебни инстанции не е формален, както се твърди в искането, а пространен и задълбочен. От него става ясно на страните и на контролната инстанция защо инстанциите са кредитирали показанията на П. М. , В. Г. и П. Г. и не е дал вяра на останалите – Л. и С. М. и на А. Б. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция факти за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. Липсва нарушение на чл. 13 и чл.14 от НПК, което да налага настоящата инстанция да възобнови производството по делото и да върне делото за ново разглеждане. Не се констатират нарушения на процесуалните норми и във връзка с назначаването и изслушването на заключението по съдебно-психиатричната експертиза за пострадалата П. М. . Органите на досъдебното производство и съдебните инстанции са спазили правилата на чл. 144 и сл. от НПК не само по отношение на тази експертиза, но и на всички останали по делото. Обосновано е било кредитирано заключението на психиатъра и психолога по отношение на свидетелската годност на малолетната П. М. . Няма никакви данни по делото, от които да се направи твърдения от подсъдимия извод за предубеденост на експертите, изготвили това заключение. Нито при снемане на тяхната самоличност, нито при изслушване на самото заключение подсъдимият и защитата му са направили каквото и да е възражение както относно реда на изготвяне на експертизата, така и относно състава на експертите. Сам ВКС не констатира да е нарушена която и да е норма от раздел ІІІ на Глава 14 от НПК и в частност тази на чл. 148 от НПК. НПК не поставя горна възрастова граница за експертите, като изрично е лимитирал случаите, в които определени лица не могат да бъдат експерти. ВКС намира, че не възрастта на вещото лице Сета Ахабабян е критерий за правилността на експертизата, в която тя е участвала и за това дали то е обосновано и като такова може да се постави в основата на фактическите изводи на съда. Поради тези съображения не намира да е допуснато каквото и да е процесуално нарушение и остави това възражение на подсъдимия без уважение. Експертното заключение на съдебно психолого-психиатричната експертиза на П. М. не страда от порока, посочен в искането. От неговото съдържание не може да се направи извод, че експертите не са провели личен разговор с тази свидетелка. Напротив, внимателният прочит на същото /л. 56 – 63/ ясно насочва вниманието към това, че е бил извършен личен преглед от вещите лица на малолетната свидетелка и подробно психологическо изследване. Същото изобщо не повтаря това, което е извършено в Института по психология на МВР /л.22 и сл./, което е видно от използваните предмети в игровия тест, с който са работили експертите /л.60/, както и по-широкия кръг въпроси, които са изследвали. От експертното заключение, представено и допълнено в съдебно заседание се прави извод за много добра теоретична подготовка на експертите, за висок професионализъм и изключителна добросъвестност при работата по заключението с малолетната Михайлова. Не е било необходимо назначаването на повторна експертиза, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 153 от НПК за това. С оглед на тези съображения ВКС не намери да е било допуснато съществено процесуално нарушение при назначаване и изслушване на съдебната психолого-психиатрична експертиза, поради което няма основания за отмяната на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане. Не отговаря на действителното съдържание на експертните заключения доводът в искането, според който е налице противоречия между приетото от съдебните инстанции относно начина на осъществяване на блудството с пострадалата и заключението по СМЕ за нея /л.52/. Този аргумент сочи на недобро познаване на тази експертиза, съгласно която „ненамирането на видими травматични увреждания не изключва възможността да са извършени такива действия. В случая такива действия по медицински път не могат да бъдат доказани”. Не се констатира противоречие между доказателствените източници, което да е дало каквото и да е отражение върху фактическите изводи на съдебните инстанции, довело до допускане на процесуално нарушение. Липсват основния да се счита, че първоинстанционният съд е допуснал твърдяното в искането съществено процесуално нарушение, свързано с разпита на пострадалата, което да е дало отражение върху правото на защита на подсъдимия. Видно от съдебният протокол извършен е бил подробен и внимателен разпит на тази малолетна свидетелка, като са спазени всички правила на разпита на такъв уязвим свидетел. Особеността на конкретния случай се е изразила не само в крехката възраст на П. М. , която при провеждането на разпита й пред първоинстанционния съд е била седемгодишна, но и във факта, че производството се води срещу нейния баща. При това положение съдебният състав е следвало да съблюдава не само правилата на НПК при провеждане на нейния разпит, но и чисто морални ценностни категории – да запази крехката психика на пострадалата свидетелка, да не я травмира, както и да не навреди по никакъв начин на отношенията й с нейния баща. С тази задача първостепенния съд се е справил успешно. Разпитът е бил в достатъчна степен щадящ, но в същото време изчерпателен с оглед необходимостта да се достигне до обективната истина по делото. Основателно съдът е приложил процесуалната техника на чл. 281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК и е приобщил показанията на П. М. от досъдебното производство, дадени пред съдия. Последните не са били депозирани при нарушена процедура по чл. 223 от НПК. Доводът за опорочената процедура на този разпит е правен и пред двете предходни инстанции, получил е изчерпателен и законосъобразен отговор, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо да го преповтаря. При това положение напълно основателно инстанциите по фактите са изградили своите фактически и правни изводи със съдържанието на показанията на пострадалата от досъдебното производство. Не може да бъде отправен упрек към тях за този подход, след като са изложили ясни и изчерпателни съображения в мотивите си защо дават вяра на показанията на пострадалата от досъдебното производство. Липсва основание да се уважи доводът на защитата, съдържащ се в искането за възобновяване, за нарушено право на защита на подсъдимия предвид неосигурената възможност на защитата му да задава въпроси на св. П. Отразеното в съдебния протокол на л.60 не дава основание да се счита, че защитата и подсъдимият не са могли да задават въпроси на свидетелката. Такава възможност им е била осигурена както след провеждане на разпита й от съда, така и след прочитането на нейните показания от досъдебното производство. Вярно е, че защитата е правила искане за поправка на този съдебен протокол, което е било оставено без уважение от съдията-докладчик. Неговият отказ не е бил атакуван пред съдебния състав. Съдържанието на протокола следва да се счита за такова, каквото е било изготвено в съдебното заседание. Той е доказателствено средство за извършените действия в това съдебно заседание и за реда, по който са били извършени. Поради това не може да се приеме, че не е било осигурено правото на защита на подсъдимия чрез възможността на него и на защитниците му да задават въпроси на малолетната М. , което иначе би съставлявало съществено процесуално нарушение. ВКС не намира в този смисъл да е допуснато каквото и да е нарушение на нормите на НПК с отказа на съда да проведе очна ставка между М неговата дъщеря – пострадалата П. Михайлова. Основателен е бил този отказ, обоснован със заключението по съдебната психолого-психиатрична експертиза, депозирана на л. 144 от досъдебното производство. Нейният основен предмет е бил отговор на въпроса дали може да бъде извършена очна ставка между двамата и как това би се отразило на психиката на детето. В резултат на анализа на отношенията баща-дъщеря, характера на въпросите, на които би следвало да отговаря детето с оглед правната квалификация на деянието, както и с оглед крехката възраст на момичето е получен експертен отговор, че очната ставка като процесуално-следствено действие ще травмира детето, а целите й няма да се постигнат. Обстоятелствата по делото безспорно са сочели на това, че малолетната М. е имала качеството на „уязвима жертва” на престъплението. Като такава по силата на Рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2001 г. за положението на жертвите в наказателни дела на нея й се дължи специална защита / чл.2,3 и 8 пар.4/. С особена грижа трябва да се третира такова лице с оглед охраняването на личното му достойнство, да се гарантира с оглед неговата уязвимост специално отношение, което означава то да бъде разпитвано само когато има нужда от това и то по начин, осигуряващ целта на разпита, но с подходящи средства, съвместими с основни юридически принципи / В този смисъл решение на Съда на европейските общности по Дело С-105/03/. В настоящият случай очната ставка на подсъдимия с неговата седемгодишна дъщеря не би представлявала щадящо отношение към уязвимостта на жертвата на престъпление блудство. След даването на показания и приобщаването на други от досъдебното производство, провеждането на очна ставка би бил третият път, в който пострадалата е следвало да възпроизвежда факти относно престъплението. Това не би било подходящо за нея при наличието на даденото заключение от експертите в този смисъл. Поради това една уязвима жертва на престъпление трябва да бъде разпитана само толкова пъти, колкото действително е необходимо за успеха на един наказателен процес с оглед спазване на принципа за разкриване на обективната истина. Това трябва да бъде преценено от съдебния състав, който трябва да съблюдава баланса на интересите в такъв наказателен процес – на жертвата, но и на подсъдимия, на когото следва да се гарантира справедлив процес по силата на чл. 6 от ЕКПЧ. Съдът в случая е осигурил този баланс и отказвайки да допусне очна ставка между подсъдимия и пострадалата, не е допуснал съществено процесуално нарушение. Не се констатира наличие и на второто твърдяно касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. То е отмерено в средния размер на предвиденото в закона – пет години лишаване от свобода. Спазен е критерият на чл. 54 от НК и са отчетени всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които дори са значително по-малко от отегчаващите такива. На фона на извършени три отделни деяния в рамките на продължаваното престъпление, факта, че пострадалата е родна дъщеря на осъдения, крехката й детска възраст по-голяма снизходителност не би се съвместила с критерия за справедливост, изводим от нормата на чл. 348 ал.5 от НПК. В искането не се сочат обстоятелства, които биха могли да смекчат наказателноправното положение на осъдения и които да не са били отчетени до момента, а и сам ВКС не констатира да са налице такива. Като отчете наказанието за справедливо, съдът не намери основание за възобновяване на наказателното производство. На основата на тези съображения ВКС не констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, нито това по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, които да налагат упражняването на правомощието му да възобнови наказателното производство, като отмени постановените присъда и решение и оправдае подс. М. или върне делото за ново разглеждане. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Х. М. за възобновяване на ВНОХД № 1940/2009 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 827 от 15.06.2009 г., с което е била потвърдена присъда от 10.03.2009 г. по НОХД № 657/2009 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.