Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                         №. 205   гр.София, 26.03. 2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                  Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на    осми март      две хиляди  и десета година , в състав :                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                                                                                   ЕРИК ВАСИЛЕВ   при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №267 по описа за 2009 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 592 от 09.06.2009 год. , по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №32 от 10.04.2008 год. постановено по гр.д. № 1156/2007 год. на Софийски градски съд , ІV, „Г” отделение по касационна жалба на „П” А. ,гр. София. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение ВКС, състав на 3-то г.о. е приел, че повдигнатия от касатора материалноправен въпрос относно изискванията ,обуславящи правилното приложение на нормата на чл. 193 КТ, е решен в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/. Съгл. т.2 от Тълкувателно решение №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, основанието следва да се преквалифицира в това по чл. 280,ал.1,т.2 ВКС. В касационната жалба се правят оплаквания , че решението е неправилно като постановено в нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че поисканите от ответника по касация В. М. обяснения , не са дадени в рамките на дисциплинарното производство, поради което е прието , че изискването на чл. 193 КТ не е било спазено и само на това основание дисциплинарното уволнение е било отменено. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново , с което предявените от В. В. М. искове с правно осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 КТ и чл. 128 КТ,бъдат отхвърлени. Ответникът по жалбата В. В. М. от гр. Р. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между ищецът – ответник по касация в настоящото производство и „П” А. , гр. С. е съществувало безсрочно трудово правоотношение за длъжността „П” в търговски обект „Б” – гр. Р.. Със заповед №22-6/8 от 12.05.2006 год. на Изпълнителния директор на „П” А. , на осн. чл. 186 КТ във вр. чл. 187,т.3,10 и чл. 188 т.3 КТ на В. В. М. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” като заповедта е връчена на 16.05.2005 год. В заповедта е посочено, че наказанието се налага за това, че в периода от 12.01.2006 год. до 08.03.2006 год., служителят е извършвал системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на задължението за измерване на горивата при приемане и предаване на смените, неполагане на подпис в ”Приложение” №3 - Книгата за предаване и приемане на горивата от смените - отклонение от изискванията, по р. 4.5 „Правила за контрол на количествата на горива в бензиностанцията от Правилника за управление на бензиностанциите. Посочено е, че с неизпълнение на задълженията за редовно водене на отчетността, са били създадени предпоставки за прикриване на извършеното смесване на горива през м. февруари 2006 год., причинило имуществени вреди на работодателя - спиране на продажбите в обекта на бензин А 95 Н и ЕДГ през м. март за изтегляне на горивата с влошени показатели, както и , че описаните нарушения са установени от компетентни длъжностни лица в докладна записка вътр. № 1* от 22.03.2006 год. Въззивният съд е приел, че така наложеното дисциплинарно наказание е незаконно, доколкото не е спазено изискването на чл. 193 КТ за искане на обяснения . Приел е , че за да е налице изпълнение на това изискване, е необходимо искането , респективно получаването на обясненията, да е реализирано в хода на дисциплинарно производство – тоест субекта на дисциплинарната власт да е узнал за нарушението и обясненията да са изискани и дадени пред него. Прието, че част от документите, съдържащи данни за извършеното нарушение не са входирани, поради което не може да се приеме ,че са били депозирани в дружеството и че са станали известни на субекта на дисциплинарната власт . Същевременно входираните документи : докладна записка вътр. № 1491/22.03.2006 год., писмо за влошено качество на горивата на обект 6104, гр. Р., вътр. №1491/ 22.03.2006 год. , доклад вътр. № 1798/16.04.2006 год. , резултати от инвентаризация от 24.03.2006 год., са с дата след искането за обяснение- 21.03.2006 год. . С оглед на това съдът е направил извод, че , обясненията не са направени в хода на дисциплинарното производство. Посочено е също така , че обясненията са искани от регионален мениджър като по делото липсват доказателства за възлагане на това правомощие от законния представител на работодателя. С оглед на тези решаващи съображения, въззивният съд е приел, че изискването на чл. 193 КТ не е спазено и само на това формално основание е отменил наложеното дисциплинарно наказание. Това виждане е в противоречие със становището на ВКС, изразено при решаване на подобни казуси. Според него императивното условие, изразено в разпоредбата на чл. 193,ал.1 КТ се свежда до изискването искането и даването на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание, което предполага, че обясненията следва да бъдат дадени след откриване на нарушението и преди налагане на наказанието. Разширителното тълкуване на нормата на чл.193 КТ, в посока на това дали обясненията са дадени в рамките на дисциплинарното производство и дали работникът или служителят е имал знание, че се намира в такова производство, не намира опора в закона, тъй като КТ не съдържа регламентация на дисциплинарно производство.В този смисъл са решение № 440/ 04.07.2002 год. по гр.д. № 784/2001 год. на ВКС , ІІІ г.о. и Решение №205/08.04.2004 год. по гр.д. № 1235/2002 год. на ІІІ г.о. на ВКС. Настоящият състав намира това разбиране за правилно като счита, че в случая обясненията са поискани и дадени след установяване на дисциплинарното нарушение , по повод на което е наложено дисциплинарното наказание: В докладна записка, с вътр. вх. №1491/22.03.2006 год. на Регионален мениджър Н. П. , посочена в уволнителната заповед, се съдържат данни, че на 08.03.2006 год. по сигнал от А. А. – клиент на „П”, е установено, че проблема с ползвания от него автомобил е в следствие на горивото заредено на обекта, където е работил В. М. / ТО 6104/. Посочено е че на 16.03 2006 год. са излезли резултатите от пробата на бензин А95Н, взет от резервоара на ТО 6104, която е показала влошено качество . По делото е представено и издаденото от „Н” ЕООД анализно свидетелство от тази дата, установяващо отклонението в параметрите на бензин А 95Н. Посочено е, че на същата дата продажбите на този бензин е била спряна. Обстоятелство, което се потвърждава и от доклада на регионалния мениджър до Директора на „У” на „П” А. с вътр. входящ № 1798/ 06.04.2006год. Въз основа на направен анализ на доставките на горива, в докладната е направен извод, че вероятното смесване е осъществено на 05.02.2006 год. и на 19.02.2006 год. тъй като на тези дати са получавани едновременно бензин А 95 Н и ЕДГ / дизелово гориво/ и е било възможно компенсирането на единия вид гориво с другия. Посочено е , че на дата 05.02.2006 год. горивото е било приемано от служителя Л. И. – /също дисциплинарно уволнен / , а на 19.02.2006 год. от В. М. Тези писмени доказателства не са били оспорени. Безспорно е , че именно по повод инцидента на 08.03.2006 год. е извършено разследване на качеството на горивото, продавано от обекта, в който ответникът е изпълнявал трудовата си функция и е извършена проверка относно правилното водене на Приложение №3 - Книга. за предаване и приемане на горивата от смените и спазване на изискването за задължително мерене на горива при приемане и предаване на смените. С оглед на това и отправеното на 21.03.2006 год. искане за даване на обяснения се отнася , както за допуснато смесване на горива, така и относно неизпълнението за задължението за мерена на горивата при приемане и предаване на смените и коректното им отразяване. Следователно обясненията по чл.193 КТ са поискани и дадени след откриване на нарушението и преди налагане на дисциплинарното наказание с уволнителната заповед от 12.05.2006 год. Не може да бъде споделен и извода на въззивната инстанция, че изискването на чл. 193 КТ не е спазено, доколкото обясненията не са поискани и дадени пред субекта на дисциплинарната власт, а пред регионалния мениджър. Същественото е , че обясненията са дадени и адресирани до този субект. В този смисъл е изразеното становище в Решение по касационно дело №618/2007 год. на Софийски апелативен съд, което настоящият състав намира за правилно . Неоснователни са и наведените в исковата молба доводи, че работодателят не е поискал обяснения по всички посочени в уволнителната заповед нарушения. На практика посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са две: за това , че в периода 12.01.2006 год. до 08.03.2006 год. служителят не е изпълнявал задължението си за измерване на горивата при приемане и предаване на смените, и че през същия период не е полагал подписа си в Приложение №3”Книга за предаване и приемане на горивата от смените , което е в отклонение на изискванията по р.4.5 от „Правила за контрол на количествата на горива в бензиностанцията” от Правилника за управление на бензиностанциите. В останалата част от мотивите на заповедта са посочени последиците от тези дисциплинарни нарушения. За визираните в заповедта нарушения са поискани обяснения. Дадените обяснения на практика съдържат признаване на визираните дисциплинарни нарушения. Същите не дават основание да се счита, че служителя не е бил наясно какви нарушения му се вменяват и кога същите са били извършени. Без значение е обстоятелството дали посочените в заповедта за уволнение докладни с вътр. вх. №1491/22.03.2006 год. не са му били предоставени , доколкото направените в тях констатации не са били оспорени в процеса. Извършените нарушения са тежки предвид техните последици - създаване възможност за смесване на горива, и злоупотреби , уронване престижа на работодателя, злепоставяне интересите на клиентите, последици които са били установени в процеса. Нарушенията правилно са квалифицирани по чл.187,т.3 и 10 КТ. Предвид изложеното, наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно. Като е стигнал до обратните правни изводи, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените от В. В. М. искове по чл. 344,ал.1 и 2КТ, бъдат отхвърлени. В частта, в която въззивният съд частично е уважил предявения иск с пр. осн. чл. 128 КТ, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила по изложените в него съображения. Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №32 от 10.04.2008 год., постановено по гр.д. №1156/2007 год. на СГС, IV- Г отд. в частта, в която е потвърдено решение от 03.01.2007 год., постановено по гр.д. №14712/2006 год. на СРС,64 състав в частта, в която са уважени предявените от В. В. М. от гр. Р. срещу „П” А. , гр. С. искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 и 2 КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. М. от гр. Р. срещу „П” А. , гр. С., искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 и 2 КТ за отмяна на извършеното със Заповед №22-6/8 от12.05.2006 г. на Изп. Директор на „П” А. уволнение и за възстановяване заеманата преди уволнението длъжност „продавач- консултант в търговски обект „Бензиностанция 6104- гр. Р. ОСТАВЯ В СИЛА в сила решението в останалата част.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: