Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1813/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 461 гр.София, 15 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1813/2014 година Производството пред ВКС е образувано по искане на Г. А. С. - подсъдим по нохд № 1781/2013 год. на Пазарджишсия районен съд и внохд № 358/2014 год. на Пазарджишкия окръжен съд - за възобновяване делото на окръжния съд и отмяна на постановения по него съдебен акт с оправдаване на осъдения, или изменяване на акта с преквалифициране на извършеното от С. в съответствие с чл. 12,ал.2 НК и намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Искането е основано на чл. 422,ал.1,т.5 във вр. с чл. 348,ал.1,т.1 и 2 НПК. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането. Представителят на ВКПр не намира за основателни доводите срещу материалната и процесуална законосъобразност на въззивния акт, и дава заключение за оставяне на искането без уважение. Искането е допустимо - направено е от осъден при спазване на срока по чл. 421,ал.3, изр.. първо НПК и с него се иска отмяна на съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК - но неоснователно. С присъдата по първоинстанционното дело - № 161 от 11.VІ.2014 год. - Г. А.. С. е признат за виновен в това, че на 30.ІІІ.2013 год. в [населено място], Пазарджишка област, умишлено е причинил на Н. П. С. от с.с. средна телесна повреда, представляваща трайно затрудняване движението на долния ляв крайник, за което и на основание чл. 129 НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години.В полза на С. са присъдени 6 000 лв. за възмездяване на причинените й неимуществени вреди с отхвърляне на иска до размера на 15 000 лв. С решението по въззивното дело - № 166 от 10.Х.2014 год.-присъдата е потвърдена. Твърдението, че двете предходни инстанции са нарушили материалния закон като не са приложили този, който е следвало да приложат, не е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348,ал.2 НПК.В действителност оплакването следва да се отнесе към касационното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК - твърдение за неправилен анализ на установените факти, която неправилност е довела и до неправилно прилагане на материалния закон - и то е неоснователно.За да поддържа, че се е намирал в положение на неизбежна отбрана, защитавайки съпругата си Ю. А.С. от противоправното нападение над нея от страна на пострадалата С., осъденият явно има предвид показанията на Ю.С., която действително е твърдяла наличието на такова нападение.Показанията на С. са обсъдени подробно от първоинстанционния съд, чиито съображения въззивният съд изцяло е споделил, и обосновано са отхвърлени като неистинни.Необективността на Юл.С. е изведена не само и не толкова от семейната й обвързаност с осъдения / такава връзка съществува още между пострадалата и свидетеля И.С./, и от противоречието на казаното от нея с това от очевидците на инцидента - споменатия С. и С. Г.Х.,както и от пострадалата - колкото от противоречието между твърденията на С. и експертно установения механизъм на причиняване на телесното увреждане.Подкрепяйки съпруга си С. е твърдяла, че С. е била задържана за ръката от С. и след като той я пуснал,тя паднала на терена и така си счупила крака.В назначената от първоинстанционния съд единична експертиза, обаче, изготвена от д-р Д.П. /л. 63-64/ , в назначената от същия съд тройна експертиза, изготвена от лекарите Д.П., И.Й. и Б.П. /л. 82/, както и в дадените в съдебно заседание разяснения по последната, категорично е заключено за наличието на „ритане”, който удар „е предизвикал нарушаване равновесието на тялото” и политане, в този процес „за част от секундата се получава усукване” и при падането на тялото върху терена се е реализирало счупването в областта на лявата подбедрица /л. 83, гърба, от първ.д./. Не е основателно е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че „начина на извършване на престъплението”, приет от съда, бил различен от този, посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт , при което прокурорът следвало да повдигне „ново обвинение” по чл. 287,ал.1 НПК,а като не го сторил, правото на С. на защита било ограничено.Неоснователността на твърдение идва оттам, че в „начина на извършване на престъплението” не е внесена никаква промяна.Прокурорът е твърдял, че С. „ритнал силно в левия... крак, в областта на подбедрицата” пострадалата и след като тя паднала на земята, я настъпил по същия крак, стремейки се да се доближи до И.С..В съгласие с експертното заключение на Д.П. /същият, участващ и в назначените от първоинстанционния съд единична и тройна експертизи/ прокурорът е посочил, че причиненото на С. счупване в областта на лявата подбедрица е „в резултат на нанесения удар с крак с висока кинетична енергия”.Съдът е приел за установено, че С. е ритнал пострадалата в подбедрицата на левия крак, че след този удар пострадалата е паднала на земята, че след падането й С. я настъпил по ритнатия преди това крак и че на С. е било причинено описаното в обвинителния акт телесно увреждане.Приетото от съда различие в механизма на счупването - не от самия удар с крак в областта на счупването, който удар е бил достатъчно силен, за да предизвика загуба на равновесието,политане и падането на С. върху терена, а от усукването на крака в процеса на политане, което усукване е направило костта лесно податлива на счупване при падането на тялото – представлява изменение, но не и съществено на сочените в обвинителния акт обстоятелства, при което не е имало основание за изпълнение на процедурата по чл. 287,ал.1,предл. първо НПК. Възражението срещу справедливостта на присъденото в полза на Н.С. обезщетение за причинените й неимуществени вреди не е подкрепено с доводи, изискващи обсъждане и отговор. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Г. А. С. за възобновяване на внохд № 358/2014 год. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: