Ключови фрази


1

7


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 526

София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април , две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4356/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Горстрой „ООД срещу решение №3 от 29.04.2021г по в.гр.дело № 124/2021г.на Бургаски апелативен съд,с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение № 267/17.09.2020г. по гр.д. № 230/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, поправено с решение No260055
от 29.01.2021 год. по по описа на същия окръжен съд, с което частично са отхвърлени предявените от „Горстрой „ ООД искове срещу Община Царево - по чл. 59 от ЗЗД за разликата над присъдените 11 400 лв., до размера на претендираните 37665лв и за период 09.08.2016-15.09.2017г както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за разликата над присъдените 2541,33лв лв. до размера на сумата 6322,85 лв. Искът на основание чл.59, ал.1 ЗЗД е бил уважен в присъдения размер,тъй като ответникът е лишил „Горстрой „ООД от ползване на процесния недвижим имот представляващ негова ведомствена почивна база в [населено място] за периода от 15.06.2015 г. до 08.08.2016г.

Имотът, представляващ четири броя полумасивни сгради (бунгала) е бил предаден на общината на 04.12.2001 г. по силата на предварителен договор,развален от ищеца поради неизпълнение през м.04.2009 год.Общината е задържала и ползвала имота след като е възникнало задължението да го върне,което задължение е съдебно установено между страните с влезли в сила решения № 30/13.06.2011 год. по гр.д.No 681/2009 год. на БОС и решение от 21.12.2011 год. по гр.д.No 286/2011 год. на БАС. За предходни прериоди отговорността на ответната община по чл.59,ал.1 ЗЗД също е била ангажирана с влезли в сила съдебни решения.В настоящия процес ответникът е изтъкнал обстоятелство, дало основание на съдилищата да отхвърлят иска за периода след 08.08.2016г.Ответникът е поканил дружеството и на посочената дата насрочил предаване на почивната база, но представител на ищеца е отказал да получи владението поради състоянието на имота. Протокол с изявленията на страните е бил съставен от нотариус.В констативния протокол е било отразено твърдение на ищцовия представител,че към самите бунгала има изградени пристройки, с множество вещи в тях , включително някои нови,към бунгало №3 има изграден навес с изидана
камина,а от задната му страна селскостопански двор с навес, в който също се съхраняват множество вещи,показващи,че почивната база не е
освободена като цяло.Към бунгало No 4 също има изградени постройки за животни, засадени асми и градина с домати,в двора около бунгалата има множество вещи -хладилници, бидони, врати, прозорци,места за обитаване на кучета и животни. При това положение представителят е отказал да приеме владението,тъй като състоянието не отговоря на начина на ползване
и приемането би могло да стане след опразване на територията на почивната база , включително
от изградените допълнителни постройки и след изнасяне на намиращите се там чужди движими вещи.
Относно спорни факти,включително опразнена ли е била базата от обитатели , са ангажираните от страните гласни доказателства включително показанията на лицата, представлявали страните и присъствали на 08.08.2016. Според показанията на свидетеля ,представлявал ищеца бунгалата били набързо опразнени от хора,но не и от вещите им.Общината е ползвала базата ,за да настанява социално слаби семейства.Според свидетеля, представлявал общината към този момент ,бунгалата са били опразнени от хора и вещите им.Имало инвентар в една от пристройките. Имало е самонастанили се лица,като общината взела мерки и имотът е бил освободен. Животни имало в близост до бунгалата,но не и в тях. Въззивният съд е приел,че към 08.08.2016 год. извършените от ответника действия по изпълнение на задължението му за връщане на имотите
на ищеца и неоправданото неприемане на предложеното
изпълнение от негова страна, мотивират хипотезата на чл.95 от ЗЗД, сочат забава на кредитора, поради което на осн.чл.96 от ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците от своята забава в предаването на имота, което като последица включва и освобождаване от задължението
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване ,от този момент занапред .Неприемането на имота поради лошото му състояние и нанесени щети е намерено за неоправдано,тъй като за причинените щети по
бунгалата ответникът носи отговорност за заплащане на обезщетение на друго основание, като в случая тази отговорност е ангажирана съгласно влезлите в сила съдебни решения между страните,поради което състоянието на сградите не би могло да бъде основателна
причина за отказа на ищеца да получи фактическата власт върху тях .

Размерът на присъденото е обоснован с прито по делото заключение на три вещи лица за средномесечния пазарен наем .Въззивният съд е отхвърлил доводите на страните за възприемане на друг размер на обезщетението,включително доводите на ищеца за корекция на метода, като е констатирал ,че вещите лица са отчели съответно обстоятелствата относно местоположението
заетостта,капацитета включително липсата
на категоризация ,отчели са тежестта на всеки от индивидуално присъщите критерии.Взети са предвид предпоставките за заетостта на базата и разходите за стопанисване и управление,което е в тяхната компетентност Заключението е възприето от съда – като компетентно , тъй като не са установени обстоятелства за изключване и неприемане на изводите на вещите лица.

Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно и необосновано .Не е верен извода на съда, че базата не е била приета поради влошено състояние .Не са обсъдени доказателствата ,твърденията и доводи на жабпоподателя в тази връзка ,а именно че при отправената покана за предаване , имотът не е бил освободен и опразнен, бил е обитаем .
Касаторът,чрез пълномощници адв . Ю.Д. и адв.Г.И. поддържа и пред настоящата инстанция тезата си ,че общината е била длъжна да предаде почивната база без обтатели и тяхно имущество, като в изложение се позовава на основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по въпроса : Следва ли съдът да се произнесе и да обсъди всички наведени от ищеца доводи и възражения и всички доказателства.Съдът не се е произнесъл по доводите за наличие на обитатели и техни вещи към датата на поканата за предаване на имота,както и доводите за начина за определяне размера на пазарната наемна цена ,което противоречи на практиката на ВКС.Сочи се решение №164/2014г по гр.д №196/2014г на Трето г.о .Противоречие се изтъква и с приетото в решение № 394/2015г по гр.д № 3034/2015г на Четвърто г.о ,ВКС че собственикът бива лишен от ползване на недвижим имот до освобождаването му от ползващите го без основание. Изтъква се и очевидна неправилност на решението,основание по чл. 280 , ал.2 ГПК
При наведено основание по чл.280,ал.1 т.3 ГПК се формулира въпроса за надлежното предаване на имот в случай ,че той не е опразнен от трети лица ,допуснати от длъжника и от техните вещи ,към момента на предаването.
Ответникът не е заявил отговор .

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос .

Първоинстанционният съд е приел ,че общината не е имала задължение да предава базата в конкретно състояние ,след като в осъдителното решение№30 от 13.06.2011г на ОС Бургас,влязло в сила, не се съдържа подобно изискване. Готовността и поканата да предаде фактическата власт е била достатъчна ,за да изпадне ищцът в забавата по чл. 95 ЗЗД и отказът му под предлог ,че в имота има движими вещи като домакински уреди,дрехи ,инвентар ,отглеждат се животни и насаждения е неоправдан,тъй като оценката на горната фактическа обстановка от първоинстанционния съд е ,че ответната община не е настанявала неустановените обитатели в имота и съответно няма задължение да го освобождава от вещите им.
Към тези оспорвани във въззивната жалба на касатора изводи на БОС въззивният съд не е препращал ,не ги е коментирал и не е изложил свои мотиви . Не е обсъдил фактите,за които спорът е пренесен пред въззивната инстанция, не е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните относно значението им в настоящия спор ,по въпроса оправдан ли е бил отказът на ищеца да приеме от ответната община предаването на владението на почивната база ,рефлектирало върху правото му да иска имуществено изравняване поради неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД за част от исковия период.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, намерила израз в решение № 157/08.11.2011 г. по т. дело № 823/2010 г.на ІІ-ро търг.отд.на ВКС,решение № 271/15.10.2013 г. по гр. дело № 1403/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр.отд. на ВКС, решение №229/2016г по гр. дело № 2221/2016 на ІІІ г.о,решение №271/2016г по гр.дело № 1368/2016г на ІVг.о и много други, въззивния съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата за правнорелевантните факти,обсъди защитните тези на страните,техните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните предели на въззивното производство, в качеството си на решаващ съд .

Противоречие с решение № 394/2015г по гр.д № 3034/2015г на Четвърто г.о ,ВКС по правен въпрос не се обосновава,конкретен въпрос не е формулиран в изложението. Решаващите съображения са въззивния съд нямат връзка с въпроса ,на който е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК в цитираното решение. Въззивният съд не е давал и разрешение на материалноправния въпрос, формулиран от касатора при изтъквано основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК , тъй като не е приемал от фактическа страна (поради необсъждане на фактите),че след датата 08.08.2016 имотът не е бил опразнен от трети лица, допуснати от длъжника.Въззивният съд е дал друга квалификация на съображенията на кредитора да не приеме предложеното връщане на владението – нанесени щети на имота Тези именно съображения е приел за неоправдани, като други не е обсъждал .

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.


О П Р Е Д Е Л И :


Допуска касационно обжалване на решение №3 от 29.04.2021г по в.гр.дело № 124/2021г.на Бургаски апелативен съд
Да се съобщи на касатора за задължението му да внесе 601 лв държавна такса по сметка на ВКС .

Делото да се докладва за насрочване .



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .