Р Е Ш Е Н И Е № 506/2010 г. София, 06.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретар Ани Давидова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1107 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. В. К. М. от гр.С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 289 от 07.01.2009 година по гр.д. Nо 270 /2007 година на Видинския окръжен съд по отхвърлените искове по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и по чл. 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ. С касационната жалба бланкетно се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е обоснована с довод , че въпросите за преценка на събраните по делото доказателства и изискванията към тях при искови претенции с основание в реституционната нормативна уредба, за свидетелските показания и тяхната обширност за факти с десетилетна давност за установяване правата на собственост , за конкуренцията на основанията в спора по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, когато една от спорящите по иска страна се е снабдила с титул за собственост по реда на една облекчена процедура- решение на ПК , а другата следва да установи факти и О.тоятелства с многогодишна давност, касаят едни фундаментално право- правото на собственост и неговото установяване към минал момент , налагат еднаквото прилагане на закона и биха способствали и за развитие на правото. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – Т. А. , с което се оспорва основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба отменителни основания и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира : С обжалваното решение , окръжният съд , в правомощията по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение Nо 38 от 05.02.2007 по гр.д. Nо 717/2006 година на Видинския районен съд по отхвърлените искове по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и по чл. 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ. Прието е , че данните по описа декларация от емлячния регистър на с.Ярловица за внесени полски имоти в ТКЗС от Г. С. не са опровергани , тъй като не е установено по категоричен начин , че С. П. е бил техен собственик, О.тоятелства , чиято доказателствена тежест е за ищцата В. К. М. , като наследник на покойния С. П.. В производството по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ всяка от страните, твърдейки, че правото да се възстанови спорната земеделска собственост е нейно, следва да установи правото на собственост на праводателя си с надлежни преки доказателства и доказателствени средства според ГПК и ЗСПЗЗ - нотариални актове, вписани частни писмени договори , придобивна давност. По поставеният въпрос, настоящият състав намира: Реституцията по ЗСПЗЗ предполага проведена административна процедура. Издадено решение на ПК/ О.З по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ придружени със съответната скица , въз основа на заявени от молителя, правоимащо лице по см. на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ данни по емячни регистри, декларации за притежавани непокрити недвижими имоти, крепостни и нотариални актове, делбени протоколи и др. писмени доказателства , съставляват титул за собственост. В рамките на съдебния спор по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ този титул подлежи на проверка по реда на косвения контрол , като доказването на правопораждащите правото на собственост факти, касаещи всяка една от страните , е в тежест на страната в процеса , която ги твърди, като не се изключва възможността да се събират доказателства за опровергаването на твърдяните от противната страна факти. При спор за собственост на земеделските земи по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, с оглед на установени данни и практика, че не винаги лицето, внесло земите е било собственик на същите, емлячния регистър или декларациите на лицето, в чиято полза има издадено позитивно решение на ПК/ О.З се ценят от съда като годно доказателство за установяване правото на собственост , но във връзка с останалите събрани доказателства по делото, в т.ч. и гласни такива в контекста на поддържаната от страната правна теза. С оглед на изложеното и преценка на данните по делото, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна . По делото, в рамката на спора по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, при преценка на установените факти, решаващият съд е направил обосновани изводи относно спора кому са принадлежали процесните земеделски земи, след като ищцата предвид намиращата се в кориците на делото „Д. Nо 95” на С. М. от с.Я. , с която същият е заявил , че „отстъпва на Г. С. ползването на собствените му имоти – описаните по площ, местности и съседи 6 нива, общо 43.5 дка , записани в имотната партидна книга и два съгласие същите да се считат като идеална собственост в ТКЗС ‘’, не е доказала основанието на което нейния наследодател –С. М. е притежавал процесните земи. С Решение Nо 22/ 21.01.1998 година и Решение Nо 22/10.07.2000 година на О. „З. и гори” гр.Димово процесните земеделски земи и гори са възстановени на наследниците на Г. С. М.. Административният орган е приел, в рамките на своята компетентност и на базата на представените писмени документи „Опис-декларация за полските имоти на Г. С. М.”, придружена от Декларацията на С. М. , че нейните наследници са правоимащи лица по см. на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ. От отношение на това внесено от нейно име и на нейно име земеделско имущество. В спора по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ ответници са оспорили годността на „Декларацията” на С. М. , като доказателство, установяващо правото на собственост. Решението на въззивния съд се явява обосновано и правилно от гл.т. на изводите, направени при преценка на доказателствата по делото, че процесната „Декларация на С. М.” не е титул за собственост , а такъв , въпреки твърденията на ищцовата страна, че именно С. М. е бил собственик на процесните/ описани по декларацията/ земеделски земи , не представен. Обосновани са изводите на съда , че тежестта на доказване на твърдяния от ищцовата страна факт е негово процесуално задължение и неизпълнението на това задължението обуславя отхвърлянето на иска като недоказан. Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод за допуснати нарушения при преценка на събраните гласни доказателства. Решаващият съд е О.ъдил показанията на разпитаните свидетели по делото, приемайки правилно и законосъобразно, че за да бъдат годни доказателствени средства за установяване факта на 20 годишно давностно владение, като титул за собственост , същите следва да съдържат точни и безпротиворечиви , категорични данни за вида, местоположението и съседите на земеделските имоти, за началния и крайния момент на осъществено владение. Липсата на който и да е от правопораждащите елементи на фактичeския състaв на § 4от ПП на ЗС във вр. с разпоредбите на ЗД/ отм./ или ЗС, уреждащи института на придобивната давност като оригинерен способ за придобиване правото на собственост, не дава основание на решаващия съд да приеме , че е налице надлежен титул за собственост. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 289 от 07.01.2009 година по гр.д. Nо 270 /2007 година на Видинския окръжен съд по отхвърлените искове по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и по чл. 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :