О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 452 гр. София, 21.05.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 509/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Агро – 03” ООД срещу въззивно решение № 1190/21.10.2019 г. по в. гр. д. № 1467/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Варненски районен съд, с което са уважени предявените от Е. Д. И. срещу „Агро – 03” ООД искове по чл. 124 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от ищцата поради забавено плащане на трудовото възнаграждение за периода от 01.04.2018 г. до 26.09.2018 г., както и плащания по общественото осигуряване; по 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1617 лв. - неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на извършеното със заповед № 5/21.11.2018 г. на управителя на ответното дружество дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на иска за признаване за установено, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено едностранно от нея на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото исковете за установяване на факт са допустими единствено в изрично предвидените в закона случаи, сред които не попада предявеният от И. установителен иск. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се поддържа, че същият е неоснователен, тъй като по делото са налице достатъчно доказателства, сочещи за недобросъвестност на ищцата, неизпълнение на служебните ѝ задължения и за злоупотреба с доверието на работодателя от нейна страна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Допустим ли се явява иск за установяване на датата на прекратяване на трудово правоотношение, основанието и по чия инициатива е, квалифициран по чл. 124, ал. 4, предл. 2 ГПК – иск за установяване на факт? Попада ли такъв иск в даденото от чл. 124, ал. 4, предл. 2 ГПК разрешение – изрично предвидени в закона случаи?” В срока за отговор Е. Д. И. излага доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба по същество. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор № 00012/15.09.2017 г. ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител” при ответното дружество, като между страните е бил уговорен 30-дневен срок на предизвестие за прекратяването му. На 25.09.2018 г. ищцата отправила до управителя на дружеството изявление, връчено на представител на ответника на 26.09.2018 г., че желае да бъде освободена от заеманата длъжност на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забавяне на изплащането на цялото трудово възнаграждение за месеците април, май, юни, юли, август и септември 2018 г. и за плащане на вноските за обществено осигуряване през последните месеци, като претендира и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. На 28.09.2018 г. работодателят е изпратил до ищцата уведомление, че срещу нея е образувано дисциплинарно производство за извършено от нея дисциплинарно нарушение, изразяващо се в изнасяне от офиса на дружеството на документи, представляващи фирмена тайна, като било посочено, че дружеството не дължи посочените в заявлението от 25.09.2018 г. плащания. Със заповед № 5/21.11.2018 г. на управителя на „Агро – 03” ООД, връчена на И. на 04.12.2018 г., ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 18.09.2018 г. е изнесла от офиса на дружеството ведомостите за изплатените ѝ заплати за периода от април 2018 г. до юли 2018 г., които представляват поверителна информация, като взела със себе си и ключовете за офиса, а впоследствие било констатирано, че сужителката е злоупотребила със служебното си положение, като е издала фактури за недействителни сделки. Установено е още, че с влязло в сила решение „Агро – 03” ООД е осъдено да заплати на Е. И. сумата от 4827,21 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците април, май, юни и юли 2018 г.; че заплатата на за месеците август и септември 2018 г. е била изплатена на ищцата по банкова сметка. Въззивният съд е приел, че искът за установяване в отношенията между страните, че трудовото правоотношение е прекратено от ищцата без предизвестие е допустим, предвид разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ, както и че ищцата има правен интерес от водене на така предявения иск. Прието е, че е било налице основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от служителя поради неплащане на дължимо трудово възнаграждение, като с отправяне на заявлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение е било прекратено, считано от датата на получаване на изявлението от работодателя (26.09.2018 г.). Поради това за основателен е приет и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена, след прекратяване на трудовото правоотношение. Уважена е и претенцията по 221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. За недоказани са приети твърденията за работодателя за извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, за изнасяне на документи, представляващи поверителна информация, като и за злоупотреба с доверието на работодателя. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иска по чл. 124 ГПК, поради вероятна недопустимост, тъй като ищецът разполага с право на иск за установяване на факт само в предвидените от закона случаи. В останалата част на обжалваното въззивно решение, там където съдът се е произнесъл по искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 КТ и чл. 221, ал.1 КТ обаче, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е формулирал правен въпрос относно обуславящите правни изводи на въззивния съд по незаконосъобразността на дисциплинарното уволнение и дължимостта на обезщетението. Искът за незаконно уволнение е самостоятелен и главен, доколкото обуславя изхода на претенцията по чл. 221, ал.1 КТ, и не зависи от евентуалното прекратяване на иска по чл. 124 ГПК поради недопустимост. Тъй като по отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, както и по чл. 221, ал.1 КТ касаторът не е формулирал правен въпрос, то в тази част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1190/21.10.2019г., постановено по в.гр.д. 1467/19г. на Варненски окръжен съд в частта, в която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ и чл. 221, ал.1 КТ. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1190/21.10.2019г., постановено по в.гр.д. 1467/19г. на Варненски окръжен съд в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 124 ГПК. Указва на касатора да представи квитанция за платена д.т. по сметка на ВКС в размер на 30лв., иначе касационното производство в тази част ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: