Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
гр.София, 07 януари 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1894/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искане на осъдения Т. И. Я. за възобновяване по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1,т. 5,вр. чл.348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК на производството по внохд №275/2013 год. на Окръжен съд гр.Русе. Изложеното съдържание изразява цялостно недоволство от постановения съдебен акт. Претендира се следното: от гласните доказателствени средства не се установява да е имало физическа разправа от осъдения Я. срещу свидетелката Д.; от вещественото доказателство- видеозапис от охранителна камера на мястото на произшествието не се потвърждава посоченото в показанията на свид.Д. С., че е видяла Я. да удря с лявата си ръка дежурната лекарка свид.Д.; веществените доказателства- видеозаписи са манипулирани; неоснователно е отказано назначаването на техническа експертиза за изследване автентичността на видеозаписите, както и да се издирят други видеоматериали от охранителните камери по врече на инцидента ; показанията на свид.С. са недостоверни - в услуга на пострадалата, която по същото време е лекувала нейния баща; неправилно са приобщени и неоснователно са ценени като валидно събрани, показанията на свидетели, разпитани в досъдебното производство без да се поиска от съда съгласието на подсъдимия и защитата за приобщаването им в съдебната фаза; неправилно е ценена СМЕ-за, изготвена повече от два месеца след инцидента за причинени травматични увреждания на пострадалата. Изтъква се несъставомерност на установените по делото данни за инкриминираното поведение; невъзможност на нанасяне на удар с лявата ръка върху лявата половина на лицето на свид.Д. ; неправилно е интерпретирано поведението на подсъдимия Я. като дръзко хулиганство, а не като акт на раздразнение и възмущение от мръсната, изцапана с кръв линейка и от условията в болницата. Декларира се явна несправедливост на наказанието, без конкретни доводи.
Иска се възобновяване на производството по делото , отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане във втората инстанция по фактите.
В съдебното заседание пред ВКС осъденият Я. се явява лично и с назначената от съда за служебен защитник – адвокат Л. А. В. от САК. Според защитата, въззивната инстанция е проверила първоинстанционна присъда, постановена по друго първоинстанционно дело, а не срещу подс.Я.; не е извършено съставомерно деяние хулиганство; производството е трябвало да бъде прекратено. Иска се възобновяване и оправдаване по обвинението, тъй като не е извършено престъпление хулиганство или отмяна на съдебните актове и връщане на делото в досъдебната фаза. В своя лична защита осъденият поддържа доводите на процесуалния си представител.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение.
В последната си дума осъденият Я. иска оправдаване по обвинението.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО :
Искането е допустимо. Подадено е в срок, от легитимна страна, срещу подлежащ на възобновяване, влязъл в сила съдебен акт, който е непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е частично основателно.
С присъда №64 от 21.03.2013 год. по НОХД № 3014/2012 год. на Русенския районен съд подсъдимият Т. И. Я., ЕГН:7705105342 е признат за виновен в това, че на 05.06.2012г. в [населено място], при опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – обиждал, псувал и ударил в лицето, в областта на лявото слепоочие, Г. Е. Д. - лекар в МБАЛ – [населено място] като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо заведение от „закрит” тип при първоначален „строг” режим. На основание чл. 70, ал. 7 НК е постановено да изтърпи отделно и остатъка от неизтърпяната част на наказанието, наложено по чнд №208/2011г. на Окръжен съд – гр.Ловеч - лишаване от свобода в размер на две години три месеца и двадесет и шест дни, в затворническо заведение от „закрит тип”, при първоначален „строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетен срокът на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража” по това производство. В тежест на подсъдимия са възложени 303,35 лв. - разноски за досъдебното производство и сумата от 320,00лв.- разноски , направени в съдебното производство.
По въззивна жалба срещу присъдата от защитата на подс.Я. е образувано внохд№275/2013 год. на Окръжен съд гр.Русе, по което с решение №11 от 05.07.13 год. тя е потвърдена.
Няма допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение, състоящо се в противоречие между мотивите и диспозитива на постановеното по въззивното производство решение №11 от 05.07.13 год. Съставът на ВКС не намери основание да приеме, че въззивната инстанция по внохд№275/2013 год. на Окръжен съд гр.Русе е проверила друга първоинстанционна присъда, а не тази по нохд№3014/12 год. на РРС.От съдържанието на въззивното решение е пределно ясно, че то представлява непротиворечиво единствено на мотиви и диспозитив, поради което не е опорочена формираната воля на въззивния съд като контролна инстанция по отношение проверявания акт; въззивната инстанция е посочила по чия жалба се произнася; основното съдържание на присъдата по нохд№3014/12 год. на Районен съд гр.Русе; съдържанието на жалбата и на доводите на страните; решението си по жалбата срещу същата присъда. Въззивната проверка е извършена по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК и обхваща цялостното съдържание именно на присъда № 64 от 21.03.2013 год. по нохд№3014/12 год. на Районен съд гр.Русе, по която подс.Я. е признат за виновен за престъпление по 325, ал.4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК. Въззивният съд е упражнил правомощието си по чл. 334,т. 6 НПК като в диспозитива на решението е извел, че потвърждава проверения в мотивите съдебен акт. Този извод в диспозитива кореспондира със съдържанието на мотивите на решението, съгласно които се възприемат изцяло като правилно решени въпросите при постановяването на присъдата по нохд№3014/12 год. : има ли деяние, извършено ли е то от подс.Я., извършено ли е виновно; съставлява ли престъпление по 325, ал.4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, съгласно обвинението. Формалното изписване в диспозитива на решението по внохд№275/2013 год. на Окръжен съд гр.Русе на друго първоинстанционно дело по описа на РС гр.Русе, а не на обективно контролирания съдебен акт и наказателно дело, е последица от опущение и не е процесуално нарушение от категорията на съществените. Това опущение се дължи на техническа грешка, а не на фактическа или правна грешка. Опущението е изправимо в отделна процедура по чл. 414 ,ал.1,т.1 НПК, от съда, постановил влезлия в сила съдебен акт.
Инстанциите по установяване на фактите не са допуснали нарушения в доказателствената дейност. Обстоятелствата от предмета на доказване са установени с допустими и относими доказателствени средства и доказателства, събрани и проверени съгласно правилата по чл. 107 НПК. При оценката на доказателствените източници няма нарушения на формалната и правна логика. От доказателствената съвкупност са изяснени обстоятелствата от предмета на доказване. Основателно е отбелязано в мотивите и на двете инстанционни съдилища, че не са констатирани противоречиви доказателствени източници относно установяването на деянието и авторството му от подсъдимия Я.. Показанията на пострадалата – свид. Д. са проверени за достоверност чрез съвкупната им оценка с данните от показанията на свидетелите -очевидци и от иззетите като веществени доказателства записи от камера за видеонаблюдение. Неоснователно се претендира доказателствена недопустимост на видеозаписа от охранителна камера на мястото на произшествието. Иззетите като веществени доказателства с протокол за изземване 2 бр. оптични носители - DVD - R марка „Махеll”, съдържащи по 6 бр. видео файла в „avi” формат, с цветни записи от поставената камера за видеонаблюдение на вътрешното пространство на „Спешното отделение” на МБАЛ [населено място] за времето от 01:30:00 ч. до 02:30:00 ч. на инкриминираната дата 05.06.2012 год. Тези записи са отразили картината от мястото и времето на инцидента. Не се е спорило от страните, че на записа е отразено присъствието на подсъдимия и на свид.Д. на местопроизшествието, но се оспорват елементи от неговото поведение. Техническата годност и автентичност на веществените доказателства е потвърдена от заключението на СТЕ. Данните от снимковия материал в записите на оптичните носители са анализирани наред с показанията на свидетелите Н., Д., Д. и Г.. Първата разкрива личните си непосредствени възприятия от поведението на Я., който „с лявата си ръка” е ударил по лицето дежурната лекарка - свид.Д.. От записите на оптичните носители е установено, че Я. е ръкомахал към Д., както и моментът в който тя е изместила главата и торса си назад като реакция срещу насочените към нея телодвижения от страна на Я.. Неоснователно се възразява относно приетия за установен механизъм на нанасянето удар спрямо пострадалата. Свид.Н., е разкрила лично видяното, че подсъдимият Я. и пострадалата Д. са излизали от лекарския кабинет в чакалнята, където, помолен от лекарката да изчака, той е ръкомахал срещу нея, крещял, използвал обидни думи, замахнал с лявата си ръка и й ударил силен шамар, като в резултат на силата на удара тя е залитнала назад и получила зачервяване в областта на лицето. Описаното от Н. е потвърдено от вид.Н. Г., който макар да е установил само отделни детайли от това , което е видяла свид.Н., е чул използването на обидни думи и псувни от Я. спрямо пострадалата: ”наричаше я „мършо”; че подсъдимият е замахнал с едната и другата ръка към свид.Д.. Напълно реалистично е във възприятията на всеки отделен свидетел да има непълноти, попълнени от възприятията на друг свидетел, като е в случая. Важното е установеното, че те са били по едно и също време на мястото на инцидента и показанията им не страдат от вътрешни противоречия, или от такива помежду им. Не може да бъде споделена тезата на искателя за обективна невъзможност ударът да има споделеният от свидетелката Н. механизъм. Нито обвинението, нито свидетелката – очевидец на удара са фиксирали лявата половина на лицето на пострадалата като място на удара, както твърди искателят. Установено е, че главата на ударената се е извъртяла надясно, поради което е правилно формално логически изведеното, че пострадалата е ударена отляво.
На възраженията на защитата за недостоверност на показанията на свид.Д. Н. е даден аргументиран отговор от инстанционните съдилища, който съставът на ВКС изцяло споделя. Показанията на тази свидетелка кореспондират с останалите доказателствени източници, вкл. и с данните от веществените доказателства.
Липсват каквито и да било данни да се приеме, че в съдебната фаза е било ограничено правото на осъдения и защитата му да участват лично и при равни условия в разпита на свидетелетие на обвинението. Неоснователно се твърди, че пред първостепенния съд неправилно са приобщени и ценени част от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Г. Д., Б. Д., Н. Г. и Д. Н., без съдът да е поискал съгласието на подсъдимия и защитата за прочитането им. Твърдението няма опора в данните по делото и закона. Съдът не е нарушил реда за събиране на гласни доказателствени средства, предвиден по чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 или 2 НПК. Приложена е една от хипотезите по чл. 281 НПК за приобщаване в съдебната фаза на свидетелски показания, събрани в досъдебната фаза. Императивът на закона по чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 и т.2 НПК не предвижда като задължителна предпоставка съгласие на подсъдимия и защитата му за прочитането на показанията на свидетел, дадени пред разследващ орган в тяхно отсъствие. Уредбата в тази хипотеза е различна от случаите по чл. 281, ал. 3 и ал. 5 НПК, но съдържа гаранцията по чл. 281, ал. 8 НПК, че осъдителната присъда няма да почива само и единствено на съдържанието на приобщените показания или части от тях. Видно от анализа на тези гласни доказателствени средства в атакуваните актове, съдилищата са кредитирали и приобщените доказателствени източници като непротиворечиви със събраните в съдебната фаза, тъй като чрез тях са възпроизведени факти, когато техните възприятията са били най-пресни и твърде близко по време до подлежащите на установяване обстоятелства, лишени от наслагването на други последващи факти във времето. Повторното им събиране в съдебната фаза е извършено в присъствието на подсъдимия и защитата му, в условията на състезателност, непосредственост и равнопоставеност на страните в процеса, което има важно значение за правилната преценка на тяхната достоверност. Осъденият Я. е имал и е използвал възможността лично и чрез защитата си да участва в разпита на тези свидетели като им задава въпроси и ги противопоставя на въпросите на обвинението.
Заключението на СМЕ е проверено наред с всички останали доказателствени източници. Отдалечеността на експертната оценка за механизма и вида на увреждането от датата на деянието не опорочава допустимостта и доказателствената стойност на експертизата. Тя е основана на изследване на медицинската документация и показанията на свидетелите – очевидци. Твърдението за приобщаване като веществени доказателства на други видеозаписи, а не на тези от охранителните камери по времето и мястото на инцидента е неоснователно. Отхвърлени са доводите за манипулация на видеозаписите. Съдебно-техническата експертиза е потвърдила автентичността им.
Не е нарушен материалният закон. В тази насока липсват убедителни правни съображения в искането за възобновяване на делото. За да бъде квалифицирано деянието като хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм, под признаците на чл. 325, ал. 4, вр. ал.2, вр. ал. 1 НК, поведението на дееца трябва да се характеризира с особено нагли и безсрамни, гребо нарушаващи нравствени принципи и чувствата на гражданите. Непристойните действия на Я. са се изразили в интензивно отправяне на обиди и псувни в Спешно приемно отделение при МБАЛ - Русе в присъствието на множество лица , по отношение на лекар, по повод упражняване на функцията му. Придружени са били с нанасянето на удар по лицето на лекаря. Тези активни действия на агресия към длъжностно лице, грижещо се за здравето на гражданите, законосъобразно са разчетени по смисъла на закона за особено нагли, безсрамни и грубо нарушаващи морала и реда в обществото. С тях подсъдимият е изразил явна демонстрация на незачитане установения в страната правов ред, незачитане на личността и пренебрежително отношение към работата на медицинските служители в болничното заведение; скандализирал е всички лица, на които е станало достояние извършеното деяние. Свид. Н. е изразила възмущението си, че „този мъж е нападнал лекарката, след като му е оказала първа помощ”.
Несъстоятелна е тезата на осъдения Я., че действията му са били сведени до възмущение от мръсната, изцапана с кръв линейка, но не са били непристойни. С установеното от показанията на свид.Д. и свид. Н. инстанциите по фактите са извели, че свид.Д. не е провокирала проявеното агресивно поведение от Я. ; държала се е спокойно и възпитано.
Правилно, предвид съдебното минало на осъдения, е приложено и второто квалифициращо обстоятелство - правната квалификация на опасен рецидив, съответстваща и на двете хипотеци по чл.29, ал.1,б.б.”а” и „б” НК.
Основателно е оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на осъдения, което неправилно е определено при значителен превес на отегчаващите отговорността на осъдения обстоятелства. Допуснато е основание за възобновяване на делото – явна несправедливост на наложеното на осъдения Я. наказание, тъй като не са отразени в мотивите на съдебните актове и на двете инстанционни съдилища данните, смекчаващи вината на подсъдимия Я., както изисква императивът на чл.54 НК. За отегчаващи отговорността недопустимо са ценени отделни признаци от състава на инкриминираното деяние. Коментирани са и елементи от обективните признаци на квалифицираното хулиганство. Този извод недопустимо влиза в противоречие с нормата на чл. 56 НК.
Съставът на ВКС намира, че е налице основание за възобновяване на производството по внохд№275/2013 год. на Окръжен съд гр.Русе съгласно чл. 422, ал.1,т.5, вр. чл. 348, ал.1,т.3, вр. ал. 5,т. 1 НПК Постановеното по него решение трябва да бъде изменено само в частта за определеното на подсъдимия Я. наказание. Предвид тежестта на деянието и дееца, наказание в размер на две години лишаване от свобода ще бъде съответно на определящите вината на подс.Я. обстоятелства, визирани в пределите по чл. 54 НК и на целите по чл. 36 НК. Въз основа на този извод наложеното на осъдения Я. наказание трябва да бъде намалено от четири години и шест месеца лишаване от свобода, на две години лишаване от свобода.
В останалата част, поради липса на основания за възобновяване, искането следва да бъде оставено без уважение.
Воден от тези мотиви и съгласно чл.425, ал.1,т.3 НПК, и по чл.426,вр. чл.354, ал.1,т.1 НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о.
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД№275/2013 год. на Окръжен съд гр.Русе.
ИЗМЕНЯВА постановеното ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ №111/ от 05.07.2013 год. по ВНОХД№275/2013 год. на Окръжен съд гр.Русе САМО В ЧАСТТА на наложеното на подсъдимия Т. И. Я. с ЕГН: наказание за престъпление по чл. 325, ал. 4 , вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 НК, като НАМАЛЯВА размера на наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода, на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо заведение от „закрит” тип, при първоначален „строг” режим.
В останалата част ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Т. И. Я. за възобновяване производството по внохд№275/2013 год. на Окръжен съд гр.Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
|