Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * заплашване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 266

гр. София, 11 юли 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 911 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия, саморъчно изготвена и чрез защитника, против решение № 128 от 9.04.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 168/2014 г.
В жалбата се развиват доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Посочва се, че съдът не е анализирал събраните по делото доказателства за доброволно предоставени пари от пострадалия; че не е изложил подробни мотиви защо не приема твърденията на подсъдимия, което разкрива едностранчив анализ на доказателствените материали; че е кредитирал резултата от разпознаване, макар снимката на подсъдимия да е била показана в друго полицейско управление; че се е позовавал на показанията на свидетели, които не са очевидци, а са пресъздавали разказаното им от св. С.; че липсва принуда под формата на заплашване; че наказанието е явно несправедливо, тъй като не са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. На тази основа са направени алтернативни искания – за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за изменяване на решението, като се намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита за недопустимо изводите за вината да се обвързват с предходно осъждане и позоваване на предположението на пострадалия за заплаха с оръжие.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното.
С присъда № 352 от 19.11.2013 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 5874/2012 г. подсъдимият Р. С. Ц. е признат за виновен в това, на 20.03.2012 г. в гр.С. при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 180 лева, от владението на Н. Б. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
С решение № 128 от 9.04.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 168/2014 г. присъдата е потвърдена.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Преимуществена част от доводите са били по сходен начин формулирани и представени на вниманието на Софийския апелативен съд, които ефективно ги е разгледал и в решението си е дал законосъобразен отговор.
Мотивите на въззивния съд не страдат от съществени непълноти и противоречия, и не разкриват преднамерена едностранчивост в изследваните версии на събитието. От тях ясно може да се проследи, че аналитично е преценяван целият обем от събрани преки и косвени доказателства, които съдът не е тълкувал еднопосочно, превратно или изопачено, а внимателно, логично и задълбочено. Всестранно и пълно е обсъдил доказателствените материали, изследвал е съществуващите противоречия и изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. Съдът обстойно е анализирал и обясненията на подсъдимия за доброволно предадени му от пострадалия парични средства, които след съпоставка е приел за решително опровергани от достоверни доказателствени източници. Вътрешното си убеждение относно релевантните факти е изградил единствено въз основа на процесуално допустими доказателствени материали, в т. ч. протокола за проведеното разпознаване. Отделен е въпросът, че контактите на инкриминираната дата между подсъдимия и пострадалия са били установени от непротиворечивите в този аспект обяснения и свидетелски показания, доколкото в лансираната версия от подсъдимия се застъпва единствено най-общата позиция за гражданскоправни взаимоотношения, респективно за отсъствието на упражнена принуда и отнемане на инкриминираните парични средства.
По същата линия следва да бъдат отхвърлени възраженията за липсата на заплашване, с които жалбоподателят се противопоставя и на квалификацията на деянието. Софийският апелативен съд е посочил, че изречените със заплашителен тон думи към пострадалия да извади парите от портмонето са били придружавани от сцена, при която подсъдимият имитирал наличието на скрито под дрехата си и насочено огнестрелно оръжие, за да изплаши пострадалия, а след това му издърпал банкнотите от ръката и избягал. При тези фактически констатации, от които е извлякъл упражнената от подсъдимия принуда под формата на заплашване и сила, Софийският апелативен съд е дал законосъобразен отговор на доводите за несъставомерност на деянието в обективно отношение и искането на жалбоподателя за оправдаване по повдигнатото обвинение. В рамките на възприетите фактически положения правната квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК е законосъобразна. Ето защо липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - материалният закон е приложен правилно към установените факти по делото.
Наложеното наказание от шест години лишаване от свобода не разкрива белези на явна несправедливост. Независимо че предходните осъждания на подсъдимия, извън отчетеното за квалификацията, са в период докато е бил непълнолетен, съдът не е могъл изцяло да пренебрегне посочените данни, когато е преценявал поведението на дееца до извършване на престъплението и степента на личната му обществена опасност. Доводът в тази насока е неприемлив. Наказанието съответства на тежестта на престъплението, личността на подсъдимия Ц., останалите релевантни обстоятелства и целите по чл. 36 НК. Жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд,на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 9.04.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 168/2014 г.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: