Р Е Ш Е Н И Е № 499 гр. София, 30.06.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 647 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Т. Е. и Р. А. Е. – двамата от [населено място], приподписана от адв. К. К., против въззивното решение № 13 от 29 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 729 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2008 г., с което е отменено решение № 123 от 27 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 81 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2007 г. в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на касаторите сумата над 3143,50 лева до 3252 лева на основание чл. 49 ал. 1 от ЗЗД и вместо него за тази част искът на касаторите е отхвърлен, а в останалата му част до сумата от 4243,46 лева решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Касационният контрол е допуснат с определение № 730 от 9 юли 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по правния въпрос за дължимостта на печалба и ДДС във връзка с обезщетяването на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането като разноски по отстраняване на увредата. По поставения въпрос касаторите сочат, че при определяне стойността на причинените вреди следва да се начислява и печалба и ДДС, защото касаторите ще ги дължат за закупени материали и положен труд при отстраняването на вредите. Ответникът [фирма] [населено място] не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК. С атакуваното решение въззивният съд приел, че са взети предвид стойностите, дадени за цялостното ремонтиране на вредите; не следва да се присъжда сумата от 546,30 лева 15% печалба и 837,60 лева ДДС, с които касаторите биха се обогатили неоснователно. По поставения въпрос касационният съд приема следното: Законът в чл. 51 ал. 1 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изразът “всички вреди” дава обхват на нормата по отношение на вредите, които са настъпили, както и на тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането, включително и бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят, доколкото чл. 45 от ЗЗД изисква да се поправят вредите, които виновно са причинени другиму. Настъпването на вредите, съответно – неизбежността от настъпването им, се доказва от увредения. Затова дължимостта на печалба и на ДДС, заплатени от увредения като разноски по отстраняване на увредата, респективно – сигурното им заплащане, също следва да бъде установено от увредения. Като е възприел разрешение на посочения материалноправен въпрос в унисон с изложеното, въззивният съд е приложил закона правилно. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди по реда на чл. 49 от ЗЗД. В исковата си молба касаторите сочат, че на 25 ноември 2006 г. забелязали повреди по къщата, навлажняване на стени, повдигане и напукване на плочи на тротоара, като след уведомлението им касаторът започнал ремонт, но няколко дни след първата авария уличният водопровод отново избил, пукнатините се увеличили, появили се и вътрешни пукнатини, паднали мазилки от таваните, избила влага по стените на хола, напукали се плочки на пода и паднали плочки в банята; цели помещения от къщата са необитаеми. Претенцията на ищците касае изрично посочени вреди. В жалбата се изтъкват доводи за неправилност на въззивното решение във връзка с извода за недължимост на печалба и ДДС, начислявани при определяне на стойностите на причинените вреди. Въззивният съд обосновано е определил за кои вреди се дължи обезщетение при правилната преценка, че естеството на вредите налага цялостен ремонт на засегнатите помещения с оглед пълноценното използване на жилището, а не частично отстраняване на повредите по къщата на ищците. Обезщетението е съобразено с дадените експертни знания за стойността на необходимите труд и материали за отстраняване на повредите. Касаторите не са ангажирали доказателства за заплатени материали, за които са начислени печалба и ДДС, нито пък са ангажирали други доказателства – договори за изработка или други, от които да е видно, че заплащането на печалба и ДДС непременно ще се осъществи. Ето защо тези претендирани вреди не могат да се счетат за пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което решението в атакуваната му част е правилно. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 13 от 29 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 729 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2008 г., в частта му, с която искът на Д. Т. Е. и Р. А. Е. – двамата от [населено място], против [фирма] [населено място], за заплащане на обезщетение по реда на чл. 49 от ЗЗД за претърпени имуществени вреди, е отхвърлен над 3143,50 лева до 4243,46 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1