Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 7 Р Е Ш Е Н И Е № 263 С., 24.11. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 2892 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК – Р., против въззивно решение № 136 от 21.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 145/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 26 от 12.01.2015 г., постановено по гр.д. № 5222/2014 г. по описа на Русенския районен съд, VII граждански състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 357 КТ, за отмяна на наложено със заповед № 492/21.07.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място] дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се уважи предявеният иск за отмяна на заповед № 492/21.07.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, претендират се и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. В. А. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна. С определение № 846 от 27.07.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на работника на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос, обусловил изхода на спора, който е свързан с приложението на чл. 189 КТ за съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание, в частност относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са в трудово правоотношение, като считано от 13.10.1993 г. ищцата работи при ответника по безсрочен трудов договор като „медицинска сестра“, а от 17.12.2010 г. с допълнително споразумение към трудовия договор е преназначена като „старша медицинска сестра“ в Първо детско отделение, а към настоящия момент ищцата заема длъжността „старша медицинска сестра“ в обединено отделение „Педиатрия“ към ответното дружество [фирма]. Със заповед от 22.07.2014 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, описани в рапорт от 02.07.2014 г. на началник отделение „Педиатрия“ към „МБАЛ - Р.“, както следва: 1/ „на 30.06.2014 г., ищцата е наредила на дежурната санитарка в работно време да напусне района на болницата и да занесе документи на д-р Г. в частния й кабинет, които не са били свързани с дейността на МБАЛ - Р.; 2/ на 02.07.2014 г. не е изготвила требването на храна, като част от дежурния персонал за пореден път е останал без обяд; 3/ ищцата е допуснала на територията на кухненския офис външни лица – санитар Ю. И., на когото ежедневно се дава храна от предвидената за болните и персонала“. Съдът е приел, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание по чл. 193 КТ, съобразени са критериите при определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ, посочените деяния представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10, вр. с чл. 126, т. 10 КТ, вр. с т. 4.3.2. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение по Педиатрия към МБАЛ – Р., изразяващи се в неспазване на вътрешните правила и неизпълнение на задължението да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си функции. Изложени са съображения, че при определяне на наказанието са съобразени както характерът на изпълняваната длъжност, така и други нарушения на ищцата, за които са й налагани два пъти дисциплинарни наказания „забележка“, поради което е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразна и е отхвърлил иска по чл. 357 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като неоснователен. На поставения правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, свързан с приложението на чл. 189 КТ за съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание, в частност относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, е налице задължителна съдебна практика с решения, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, както следва: решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. Освен това в тази връзка наложените предходни дисциплинарни наказания, които са заличени по смисъла на чл. 197 КТ, не могат да бъдат съобразявани при преценката на спазването изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ при наложено дисциплинарно наказание, тъй като при изтичане на една година от налагане на дисциплинарното наказание, то се заличава по право и заличаването има действие занапред сила да се премахнат последиците от наказването и да се възстанови положението отпреди наказанието. Фикцията, че работникът или служителят не е бил наказван ще действа за в бъдеще след настъпване на заличаването, поради което заличените дисциплинарни наказание не могат да се вземат предвид при определяне на наказанието за извършено впоследствие нарушение. Настоящият съдебен състав споделя изложеното в посочените по-горе решения становище по прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ, че при преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. Предвид дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за законност на наложеното наказание „предупреждение за уволнение” на ищцата са неправилни, а касационните оплаквания са основателни. По делото е установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответната болница като понастоящем е заемала длъжността „старша медицинска сестра“ в обединено отделение „Педиатрия“ към ответното дружество [фирма]. Установено е също така, че със заповед от 22.07.2014 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, описани в рапорт от 02.07.2014 г. на началник отделение „Педиатрия“ към „МБАЛ - Р.“, както следва: 1/ „на 30.06.2014 г., ищцата е наредила на дежурната санитарка в работно време да напусне района на болницата и да занесе документи на д-р Г. в частния й кабинет, които не са били свързани с дейността на МБАЛ - Р.; 2/ на 02.07.2014 г. не е изготвила требването на храна, като част от дежурния персонал за пореден път е останал без обяд; 3/ ищцата е допуснала на територията на кухненския офис външни лица – санитар Ю. И., на когото ежедневно се дава храна от предвидената за болните и персонала“. В. съд е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл. 193 – чл. 195 КТ като преди издаване на процесната заповед, работодателят е поискал и получил обясненията на работника за вменените му дисциплинарни нарушения, както и че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на законовия двумесечен срок и че заповедта е надлежно мотивирана. Тези фактически и правни изводи съответстват на събраните по делото доказателства, правилни са и следва да бъдат споделени и от настоящата инстанция. Неправилен обаче е изводът на съда, че работодателят е извършил преценката по чл. 189 КТ и че наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения. Не са обсъдени обстоятелствата, които с оглед конкретния случай попадат в хипотезиса на чл. 189 КТ. Не е съобразен фактът, че първото нарушение не е довело до неблагоприятни последици за работодателя от краткото отсъствие на дежурната санитарка, тъй като ищцата е обезпечила нейното кратко отсъствие с работата на друг санитар, поради което това нарушение се явява незначително. Що се отнася до второто нарушение, изразяващо се в пропуск на ищцата да требва за обяд на 02.07.2014 г. д-р Ц., началник на отделение „Педиатрия”, същото е допуснато поради липса на месечния график за дежурствата на лекарите, изготвянето на който не е в задължение на ищцата в качеството и на старша сестра в отделението, още повече, че след констатирания пропуск от д-р Ц., обядът й е бил доставен, което нарушение също се явява с малозначителен характер. За третото нарушение, изразяващо се в допускането на територията на кухненския офис на външно лице – санитар Ю. И., който периодично получавал останалата храна от болните и персонала в отделението, не са съобразени показанията на този свидетел, че разрешение да получава остатъците от храната е получил от д-р Ц., която през юли, или август го предупредила да не ходи за храна в отделението, тъй като хора от персонала недоволствали, в резултат на което и това нарушение на ищцата, която като старша сестра не е следвало да допуска външни лица в отделението, също се явява незначително. Следователно и трите извършени нарушения са от такъв характер, че не са довели до препятстване възможността за нормално провеждане на качествена диагностично-лечебна дейност в отделението, до който неправилен извод е стигнал въззивния съд в обжалваното решение. Неправилно и в нарушение на закона – чл. 197 КТ въззивният съд е приел, че правилно при определяне на наказанието работодателят е взел предвид и налаганите на ищцата две предходни наказания – „забележка” през 2002 г. и 2012 г., които са били заличени и не следва да бъдат взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание. Следователно, като не е съобразил и обсъдил горните обстоятелства и е приел, че наложеното наказание съответства на извършените нарушения, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се касира. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, настоящата инстанция следва да разреши спора по същество. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършените нарушения на трудовата дисциплина като вземе предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на работника или служителя. В случая настоящата инстанция приема, че извършените нарушения от ищцата не съответстват по тежест на наложеното й тежко дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение. Извършените три нарушения на трудовата дисциплина от ищцата са незначителни и реално не са се отразили на нормалното провеждане на качествена диагностично-лечебна дейност в отделение „Педиатрия” на ответната болница, поради което тези нарушения, с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ не съответстват на наложеното й тежко дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, поради което заповедта, с която й е наложено това наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на спора, на касаторката следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 900 лв. адвокатски възнаграждения, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие от 21.08.2014 г., 27.01.2015 г. и 20.04.2015 г. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 136 от 21.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 145/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 492/21.07.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], с която на П. В. Д. от [населено място] е наложено дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение”. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявана от изпълнителния директор д-р И. С. да заплати на П. В. Д. от [населено място] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 900/деветстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :