Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 199   гр. София, 13 май 2010 година                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ         ЧЛЕНОВЕ:  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                             ВЕРОНИКА ИМОВА         При участието на  секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от  председателя (съдията) Г. И. дело № 126/2010 година.       Производството по делото е с основание по чл. 419 и сл. НПК. Образувано е по искане на осъдения С. И. Г., подадено чрез неговите защитници С. Д. и С. Х. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 786/2009 г. на Старозагорски окръжен съд. Мотивират се доводи относими към основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК. Съобразителната част се обосновава с претендирани нарушения на Наредба №30, в редакцията от 27.06.2001г., относно неспазване на редът за съхранение и транспортиране на иззетите от осъдения проби, необходими за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. По същество се прави искане след възобновяване на производството да се постанови оправдателен диспозитив. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са допуснати процесуални нарушения, законът е приложен правилно, а определеното наказание не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: С присъда №19 от 05.08.2009 г. постановена по н.о.х.д. № 168/2009 г. районният съд - гр. Ч. е признал С. И. Г. за виновен в това, че: - на 31.01.2009г. около 08.20 – 08.30ч. в гр. Ч., обл. Стара Загора управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет” с ДК№ Р* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,55 на хиляда установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години съгласно чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл.343г НК е лишил подсъдимият от правото да управлява моторни превозни средства за срок от десет месеца. Искането за възобновяване на производството по делото е подадено в срокът по чл. 421, ал. 3 НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество неоснователно по следните съображения: Основния довод на защитата за допуснато нарушение на принципа на чл. 303 НПК е лишен от фактическо и правно основание. За да приемат, че осъдения е осъществил състава на чл. 343б, ал. 1 НК, като е управлявал МПС с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,55 на хиляда двете съдебни инстанции добросъвестно са изпълнили, както процесуалните си задължения, така и правилно са приложили материалния закон. Няма съмнение, че в конкретния случай надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, в релевантното количество над допустимата норма е съобразен със специалните правила на Наредба № 30/2001г., за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства. Първоинстанционният съд, за да направи решаващите изводи за съставомерност на инкриминираното деяние, е имал на разположение безпротиворечива и взаимно допълваща се доказателствена съвкупност, включително заключение на химическа експертиза, протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо средство и гласни доказателствени източници, относно обстоятелствата при които са иззети кръвните проби, тяхното съхраняване и последващо транспортиране до специализираната лаборатория където, чрез използуване на газо- хроматографския метод, е установена концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения. Пред настоящата инстанция се правят възражения, идентични по съдържание с тези по които контролираните инстанции мотивирано са направили откази да приемат за основателни. При наличната доказателствена основа, касационния състав счита, че като са направили обосновани изводи за отсъствие на претендираните нарушения на Наредба № 30/2001г., двете инстанции не са допуснали нарушения свързани с отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Щом като по надлежния ред е установено, че осъденият, той и искател в настоящето производство, е подписал талона за медицинско изследване, кръвната проба е взета при спазване на правилата за добра медицинска практика от лекар в лечебното заведение, вкл. и процедурата по чл. 13 от Наредбата, в срока по чл. 15, ал. 1 от същата наредба е доставена в срок в оторизираната лаборатория, като опаковката на пробите е отговаряла на нормативните изискванията и изследвана по газо-хроматографския метод, несъстоятелно е възражението, за допуснати нарушения на правилата, гарантиращи достоверност на приетата за установена концентрацията на алкохол в кръвта. Не налага други изводи обстоятелството, че кръвните проби са били транспортирани до специализираната лаборатория в термосифонно устройство вместо в хладилна чанта. В тази част съдът правилно е отбелязал, че по делото не са установени данни кръвната проба да не е съхранявана по предписания в наредбата начин, да е нарушена опаковката или да са настъпили промени на кръвта от биологичен характер, които да се отразят на достоверността на резултата. Констатации с такова съдържание не са направени и в съобразителната част на назначената допълнителна експертиза. Нещо повече, ясно и категорично са отхвърлени поддържаните от защитата съмнения в достоверността на крайните резултати, поради претендирани отклонения в правилата за транспорт и съхранение на биологичния материал, включително и транспортирането му, вместо в хладилна чанта, в друго устройство с аналогично предназначение. Следователно, не е налице и претендираното нарушение на чл.14 от Наредба №30/2001г. по отношение спазването на задължителния температурен режим, при които се съхраняват иззетите проби. При това положение, няма никакво съмнение, че резултатът от изследването не е компрометиран. Затова, като е възприел констатацията на решаващия съд, че осъденият е управлявал лекия автомобил, към момента в които е предизвикал ПТП, с концентрация на алкохол в кръвта от 2,55 на хиляда, въззивния състав не е възпроизвел или самостоятелно допуснал нарушение на чл.303НПК, постановявайки обжалваното решение. При така установените фактически положения, двете инстанции са направили законосъобразни правни изводи, че извършеното от осъдения Г. деяние съдържа обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Понеже касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а от фактите и обстоятелствата, установени от контролните съдебни инстанции липсват основания за оправдаване на осъдения, искането за постановяване на оправдателна присъда в настоящето производство се явява също неоснователно. Водим от горното и на основание чл.424 НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, след ката установи, че не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК   Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения С. И. Г. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 786/2009г. на Старозагорски окръжен съд.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:   1.       2.