Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност


3
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 108/2016 год.


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23

гр.София, 10 февруари 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА


с участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
ч.наказателно дело под № 108/2016 година


Съдията-докладчик по нохд 38/2016 на Ловешкия окръжен съд е прекратил пред себе си производството по делото и повдигнал пред ВКС спор за подсъдност със Специализирания наказателен съд, от който получил същото дело, образувано в последния съд под № 1486/2015.
Според прокурора от Върховната касационна прокуратура спорното дело трябва да бъде разгледано в ЛОС.
Според ВКС спорът за подсъдност е предизвикан неправилно от СпНС и делото трябва да му бъде върнато.
За този извод е излишно да бъде представяна тук историята на спорното дело, която засяга неговия предмет – той няма отношение към приложението на чл.42, ал.2 НПК, а то е решаващо в случая.


Независимо какъв е предметът на делото, изпращането му п р я к о в друг съд във връзка с неговата подсъдност, е възможно само тогава, когато изпращащият съд е „р а в е н п о с т е п е н” на другия съд – че такова равенство между СпНС и ЛОС няма, е очевидно поне от гледна точка на второто изречение от посочената разпоредба, в която специализираният наказателен съд е поставен заедно със съда, който е „по-горен” на изпращащия. Съществено е освен това, че според същото изречение в чл.42, ал.2 НПК, при „неравенство” на различните съдилища, спорното дело трябва да бъде изпратено на „съответния прокурор”. Важно е тъкмо постигането на „съответствие” между процесуалното ниво на прокурора, който повдига обвинението, и на съда, който трябва да се произнесе по него (по този въпрос вж. и в мотивите към ТР 5/2014-2013-ОСНК).
Изводът в крайна сметка е, че вместо да изпраща делото в ЛОС, СпНС е трябвало да го върне в Специализираната прокуратура, след като се произнесе и по отстраняване на допуснатото от предишния съдебен състав процесуално нарушение, както му е указал ВКС по приложеното нд 1300/2015 на ІІІ н.о. (произнасяне, което всъщност е пропуснал да направи изрично преди да изпрати делото на ЛОС).
Вярно е, от друга страна, че придвижването на делото от СпНС към СпПр не е предвидено изрично в НПК, но тази посока на процесуално развитие следва недвусмислено както по аргумент за обратното в цитираната вече ал.2 на чл.42 от НПК, така и от логиката на предвиденото в нея и изтъкнато по-горе „съответствие”.
Ръководен от всичко изложеното, ВКС-І н.о.
О П Р Е Д Е Л И:


НОХД 38/2016 на Ловешкия окръжен съд – прекратено, да бъде върнато за разглеждане в Специализирания наказателен съд, където първоначално е било образувано като нохд 1486/2015, а първият съд да бъде уведомен за връщането.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ