О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №67 София, 18.02.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 17 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от В. А. И., М. Д. И.-Ш.и З. Д. М., чрез пълномощника им адвокат Б. Ю., против определение № 2010 от 25.10.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 818/2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено определение № 5508 от 21.07.2010 г. на Районен съд-Благоевград за прекратяване производството по гр.д. № 807/2010 г. Ответниците по частната жалба С. Л. Н. и А. И. Н. заявяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, евентуално оспорват основателността й. Частната жалба е процесуално допустима, като за да се произнесе, съдът съобрази следното: Съдебното производство е образувано по искова молба на В. А. И., М. Д. И.-Ш. и З. Д. М., основана на твърденията, че като наследници на Д. Т. И., поч.1993 г. и по реда на земеделската реституция им е възстановена собствеността на нива от 2.241 дка с решение № 1Г/4.02.1999 г. на ПК-Б., върху който имот има изградена жилищна сграда и стопанска постройка, които също са тяхна собственост по силата на чл.92 ЗС. Тъй като през 2009 г. ответниците са се снабдили по обстоятелствена проверка с нотариален акт за собственост на идеални части от поземления имот и от жилищната и стопанска сграда в него и тъй като не са придобили собствеността въз основа на давностно владение и наследство, е поискано да се признае за установено, че ответниците не са собственици на посочените идеални части и да се отмени издадения в тяхна полза констативен нотариален акт. Първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, като обосноват правния си интерес и допустимостта на отрицателната установителна претенция, както и да преведат петитума в съответствие с обстоятелствената част на молбата, като се предяви допустим положителен установителен иск, да посочат кой е във владение на имота и да внесат държавна такса. С молба от 15.05.2010 г. ищците са посочили, че те владеят имота, обосновали са правния си интерес с твърденията, че имота е земеделски, собствеността се възстановява по специалния ред, предвиден в ЗСПЗЗ, което изключва възможността за придобиването му по давност, както в случая са процедирали ответниците и тъй като един и същ правен спор може да бъде предявен, както като положителен, така и като отрицателен, като начинът да защитава интереса си избира ищецът, то имат правен интерес да отрекат, че ответниците са придобили имота по давност. С определение № 5508 от 21.07.2010 г. Районен съд-Благоевград е приел, че ищците са отстранили само част от нередовностите на исковата молба, но не са се съобразили с дадените указания по редовността и допустимостта на иска и тъй като при спор за собственост е налице правен интерес от предявяването на положителен или осъдителен иск, при което ищецът носи тежестта да докаже, че е собственик на спорния имот на годно правно основание и е недопустимо доказателствената тежест в спора за собственост да се пренася върху ответника посредством предявяването на отрицателен установителен иск и освобождаване на ищеца от необходимостта да доказва собственото си право, а и хипотезите, при които е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост са уредени изчерпателно в закона /например при насочване на принудително изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника/, то така предявената претенция е процесуално недопустима. Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение, споделяйки изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, доколкото при евентуален позитивен резултат с постановеното решение единствено би се отрекло правото на собственост на ответниците, но не би се признало това право на ищците. Жалбоподателите считат, че по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице противоречива практика на съдилищата. Приложените определение № 288 от 16.06.2010 г. по ч.гр.д. № 108/2010 г., ВКС, І г.о. /даващо тълкуване, че според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен, като един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора, поради което да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също/, определение № 718 от 22.12.2009 г. по ч.гр.д. № 582/2009 г., ВКС, І г.о. /според което при установителните искове правният интерес е обусловен от това доколко при уважаването им ищецът ще получи самостоятелна защита на правата си, като при уважаване на положителен установителен иск за собственост с решението се признава със сила на пресъдено нещо съществуването на претендираното право на ищеца, като същевременно се отрича правото на собственост на ответника, а защитата, която ищецът получава при уважаване на отрицателен установителен иск за собственост, е в по-ограничен обем – в този случай защитната функция на съдебното решение се изчерпва само с отричане на правото на собственост на ответника, без това да означава, че собственик на вещта е ищецът, съответно правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск ще е налице когато вещта е във владение на ищеца, тъй като по този начин той ще отблъсне неоснователните претенции на друго лице, което твърди че е собственик на имота и ще запази фактическата си власт с произтичащите от това последици, или когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца/ и решение № 109 от 13.03.2009 г. по гр.д. № 1783/2008 г. на Районен съд-Горна Оряховица /с което е прието, че ищцата има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, за да получи съдебна защита на правото си на собственост, в качеството си на сънаследник на починал наследодател, което е възникнало въз основа на влезли в законна сила съдебни решение в делбено производство и което се смущава от ответника с претендираното с констативния нотариален акт право на собственост, като с уважаването на иска ще се сложи край на правния спор, предизвикан от ответника чрез снабдяването му с констативен нотариален акт/, удостоверяват противоречива съдебна практика по въпроса кога е налице правен интерес, а съответно и кога е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Правилна е практиката по приложените към жалбата съдебни актове. Съгласно прогласеният в чл.6 ГПК основен принцип съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Следователно от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл.124, ал.1 ГПК за наличие на правен интерес от предявяването на положителен или отрицателен установителен иск. Разликата между двата установителни иска е, че при уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право, т.е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита, от тази на положителния установителен иск. Предметът на доказване и при двата иска обаче е един и същ - ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежавали ответника претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца, след което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника. Следователно правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следва, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Ищците твърдят, че са във владение на имота и легитимират собствеността си с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ, като правният спор е възникнал от снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт за собственост за част от правата им. Легитимацията на ищците като собственици, упражняващи фактическа власт върху имота обуславя правния им интерес от предявяване на установителен иск, а в съответствие с принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл.6 ГПК, същите избират и обема на търсената защита – в случая чрез предявяването на отрицателен установителен иск. В обобщение следва да се отмени атакуваното определение на въззивния съд и потвърденото с него прекратително първоинстанционно определение и делото да се върне на Районен съд-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2010 от 25.10.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 818/2010 г. на Окръжен съд-Благоевград. ОТМЕНЯ определение № 2010 от 25.10.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 818/2010 г. на Окръжен съд-Благоевград и потвърденото с него определение № 5508 от 21.07.2010 г. на Районен съд-Благоевград за прекратяване производството по гр.д. № 807/2010 г. Връща делото на Районен съд-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: