4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр. София, 23 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря…….........….Марияна Петрова….........……и в присъствието на прокурора…..................…...Атанас ГЕБРЕВ…...….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1149 по описа за 2016 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. К. Б., подадена чрез защитника му адв. Н. Д., срещу решение на Софийски апелативен съд, НО – 3 с-в, постановено по внохд 453/16г. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила са изтъкнати липса на собствен анализ на доказателствата от въззивния съд; не излагане на мотиви относно противоречивия доказателствен материал; допускане на логически грешки при анализа и оценката на доказателствата. Като нарушение на материалния закон се изтъква неправилната преценка на въззивния съд за управление на автомобила с несъобразена скорост. Доводи в подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наказанието не се излагат. Настоява се алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав за разпит като свидетели на поемните лица в протокола за оглед на местопроизшествие или на досъдебното производство за отстраняване на процесуалните нарушения в обвинителния акт. Предлага се и оправдаване на подсъдимия относно нарушение на нормата на чл.116, ал.1 от ЗДП, тъй като същата се намира в съотношение на обща към специалната разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДП. На последно място се предлага редуциране на вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание, тъй като последното е явно несправедливо. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия със същите аргументи. Повереникът на частните обвинители адв. С. счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Според повереника съдилищата са изпълнили задълженията си за изясняване на относимите към предмета на доказване и са аргументирали съдебните си актове. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че апелативният съд е проверил присъдата в цялост и е направил верни изводи, като само е намалил наложеното наказание. В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 335 от 17.12.2015г., постановена по нохд № 2587/14 г. на Софийски градски съд, НО – 29 с-в, подсъдимият С. К. Б. бил признат за виновен в това, че на 16.09.2013г., около 20.10 ч., в [населено място], на [улица] в района на [№], при управление на моторно превозно средство – л.а.“Д.“ модел „Л.“ с д.к. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на П. И. М. /настъпила на 20.09.2013г./, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия С. К. Б. било наложено и наказание „лишаване от право” за управление на МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалби на адв. Ч. - повереник на частните обвинители И. М. и А. М. и на адв. Д. – защитник на подсъдимия С. Б., било образувано внохд № 453/16г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 3 с-в. С решение № 320 от 21.07.2016г., първоинстанционната присъда била изменена, като срокът на наказанието „лишаване от свобода” и срокът на лишаването от право за управление на МПС били намалени на шест месеца, а размерът на дължимите от подсъдимия разноски бил увеличен. В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери подадената жалба от подсъдимия Б. за неоснователна. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неизпълнение на задължението на въззивния съд да анализира самостоятелно доказателствения материал. Напротив, в мотивите на решението са възпроизведени доказателствените източници, кредитирани от първостепенния съд, за които и въззивната инстанция е дала своята оценка /л.56 и сл. от внохд/. Тезата на защитата за недостатъци при изготвянето на обвинителния акт е обсъдена в мотивите на решението /л.54 от внохд/ и аргументирано отхвърлена. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че въпросът за евентуални недостатъци на внесения обвинителен акт не може да бъде обсъждан в контекста на съществено нарушение на процесуални правила, доколкото преди приключването на съдебното следствие в първата инстанция, обвинението е било изменено по реда на чл.287, ал.1 от НПК с внасянето на съществени изменения в обстоятелствената му част. В тази насока касационният съд се съгласява с извода на въззивната инстанция относно липса на основания за връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза на производството. Цитираният в жалбата абзац на л.6 от мотивите на решението възпроизвежда направен от първата инстанция извод, а не представлява собствено съждение на въззивния съд. Доколкото това оплакване се обвързва с допуснато нарушение на закона, следва да бъде разгледано във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Кредитирането от страна на инстанционните съдилища на едни или други доказателства, за което те са изложили съответни аргументи, не сочи на предубеденост, както счита защитата. Субективното несъгласие на жалбоподателя с изводите на съда за наличие на доказателства, подкрепящи обвинителната теза, не реализира хипотезата на процесуално нарушение. Изводите на инстанционните съдилища за движение на пешеходката по платното се основават не само на показанията на св. Б., но и на тези на свидетелката З. и не на последно място на заключението на тройната автотехническа експертиза, назначена от първоинстанционния съд. Доводите в жалбата за нелогичност на поведението на пешеходката да се движи по платното, а не на тротоарите от двете страни на пътя, представляват умозаключения и не могат да се противопоставят на събраните по надлежния процесуален ред доказателства. Изложените аргументи за нелогичност на показанията на св. Б. няма как да бъдат обсъдени от касационната инстанция, която не може да установява нови фактически положения нито да проверява обосноваността на изводите от фактическа страна на проверяваните съдилища, тъй като необосноваността не представлява касационно основание. С назначаването на нова тройна автотехническа експертиза първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуални правила, а още по - малко на съществено такова. Изводите на експертите от петорната комплексна медико - автотехническа експертиза за мястото на удара, разположението в пространството на тялото на пешеходката и автомобила, скоростта на движение на последния, опасната зона и предотвратимостта на удара са в отговор на въпроси само при хипотеза на пресичане на пешеходката отдясно – наляво и внезапно нейно навлизане на пътното платно. Даденото заключение в медицинската част на същата експертиза, че инициалният удар е реализиран при положение на изправено тяло на пешеходката със задна част насочено срещу предна дясна част на автомобила в областта на двете подбедрици на пострадалата, който извадил тялото от равновесие; последвал удар на двете бедра отзад в предната част на автомобила; качване на тялото на предния капак където от удари в предния фар и капака са травмирани дясна седалищна и поясна области със счупване на тазовите кости вдясно и дясна гръдна половина, са мотивирали първоинстанционния съд да назначи допълнителна тройна автотехническа експертиза, която да разгледа и останалите възможни варианти на движение на пешеходката, а именно пресичане отляво – надясно и движение на пострадалата по платното в посоката на лекия автомобил. Доколкото механизмът на причиняване на уврежданията на пострадалата и разположението на тялото й спрямо автомобила са били изяснени от медицинската част на петорната експертиза, първоинстанционният съд не е включил лекари в състава на тройната експертиза. Между двете експертизи не съществува противоречие по въпросите за скоростта на движение на автомобила и мястото на удара, а вариантите за пресичане отляво- надясно и за движение по платното са разгледани в заключението на тройната експертиза. В мотивите на съдебните актове на инстанционните съдилища са изложени доводи за кредитирането на заключението на тройната автотехническа експертиза относно начина на движение на пешеходката и механизма на произшествието, основани и на други доказателства по делото, поради което оплакването за липса на анализ на доказателствата е неоснователно. Липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането и анализа на доказателствата обуславят приемането на фактическа обстановка, такава, каквато е установена от съдилищата. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК Понятието за несъобразена скорост в съдебната практика е със съдържание, по - широко от посоченото в жалбата. Съобразената скорост не се изчерпва с възможността за водача да спре в рамките на осветеното пространство пред лекия автомобил. От значение за отговорността на подсъдимия е дали той своевременно е възприел опасността (от момента, когато това е било възможно) и дали е изпълнил задължението си да намали скоростта или да спре при възникнало предвидимо препятствие на пътя. В случая подсъдимият Б. е управлявал автомобила с максимално разрешената скорост за движение в населено място, която не е съобразил с конкретните пътни условия – движение в тъмната част на денонощието, без улично осветление и при валеж от дъжд, което е ограничило според експертизата видимостта за възприемане на пешеходката пред автомобила на 46м. Съпоставката на видимостта с опасната зона за спиране сочи, че макар подсъдимият да е могъл да възприеме пешеходката на разстояние по-голямо от опасната зона, не е изпълнил задължението си да намали скоростта или да спре. Този извод се налага от липсата на спирачни следи, каквито не са отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и от експертното заключение, според което скоростта на движение на автомобила преди и към момента на удара е била 50 км/ч. Налице е допуснато от подсъдимия нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП, което е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. С квалифицирането на осъщественото от подсъдимия деяние по чл.343а ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК /предвид оказаната помощ на пострадалата от водача/, законът е приложен правилно. Във връзка с оплакването за нарушение на закона следва да се отбележи, че разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.116, ал.1 от ЗДП не се намират в съотношение на обща към специална разпоредба, тъй като първата се отнася до избор на скоростта, а втората задължава водачите на МПС да се отнасят с по- голямо внимание към някои категории пешеходци – деца, хора с трайни увреждания и престарели хора. Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 от НПК В жалбата не се излагат конкретни доводи, защо наложените при условията на кумулативност наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от правоуправление” са явно несправедливи. Тази декларативност не позволява на касационния съд да се ангажира с конкретен отговор. Наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” незначително надминава законовия минимум за този вид наказание, а лишаването от правоуправление е съобразено със срока на лишаването от свобода, което не дава основание да се приеме, че наказанието за извършеното престъпление е явно несправедливо. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 320 от 21.07.2016г., на Софийски апелативен съд, НО – 3 с-в, постановено по внохд 453/16г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: