Р Е Ш Е Н И Е № 486 София 16.12.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 99 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Н. К. чрез адв.Г. С. от САК срещу решение № 168 от 22.02.10г.по в.гр.дело № 3329/09г.на Софийски апелативен съд,Първи състав.С него е отменено разпореждане № 5312 от 27.11.09г.по гр.дело № 10267/09г.на Софийски градски съд,9 състав и вместо него е постановено друго,с което е допуснато изпълнение на неприсъствено решение от 8.03.06г.по дело № Т23058-05 на Районен съд-С.,3 отд.,с което Н. А. се осъжда да заплати на Б. И. сумата от 55 000 евро,ведно с дължимата за нея лихва,начиная от деня на връчване на исковата молба и съдебната призовка съгласно лихвения процент,дължим за всяка дата на референтната лихва с допълнение от осем процентни пункта съгласно чл.4 и чл.6 от Закона за лихвата,до пълното изплащане на сумата,както и сумата 29123 крони-разноски по съдебното производство,включително данък добавена стойност,от които 26625 крони представляват адвокатски хонорар,2048 крони такса за преводи от заклет преводач и 450 крони такса за подаване на молбата,ведно със лихвата върху 29123 крони съгласно чл.6 от Закона за лихвата,начиная от 8.03.06г.до пълното изплащане на дължимата сума,по молбата с правно основание чл.623 ГПК вр.с чл.38 от Регламент № 44/2001г.относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,подадена от Б. И.,гражданка на Ш. срещу И. А.,гражданин на Ш.,К. А.,гражданин на Ш.,Е. Р. Н.,гражданин на Ш. и Г. Н. К.,гражданин на Р. Б.,и четиримата наследници на Н. А./Н. К. А./,роден на 3.09.90г.,с последен постоянен адрес: [населено място],р-н „С.”, [улица], ет.2,ап.6,починал на 10.12.08г.в [населено място],България. С определение № 842 от 16.06.11г.на ВКС,ІV г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси : 1.следва ли да бъде допуснато изпълнението на неприсъствено решение на чуждестранен съд в случай,че ответникът по производството пред чуждестранния съд е починал,а се иска допускане на изпълнението на това решение в лицето на неговите наследници,които не са призовавани в производството пред чуждестранния съд,и 2.когато решението на чуждестранния съд е било постановено по време преди влизането на България в ЕО,приложим ли е Регламент /ЕО/№ 44/2001г.на Съвета от 22.12.2000г.относно подсъдността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В отговор на поставените въпроси касационният съд приема следното: Съгласно чл.89 ал.1 от Кодекса за международно частно право наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата,в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт.А съгласно ал.2 на същата разпоредба наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата,в която вещите се намират.Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на наследниците,който ще бъде формиран от българския закон във връзка с наследяването на движимите вещи и недвижими имоти,находящи се в РБългария,които са собственост на починалия /чл.91 КМЧП/.В разглеждания случай ответникът в производството пред чуждестранния съд Н. А. е български гражданин,с постоянен адрес в България; към момента на смъртта си, настъпила на 10.12.2008г.,повече от две години след постановяване на осъдителното решение, е притежавал недвижими имоти – апартамент и гараж в [населено място],България и съответно е приложимо българското право.А щом това е така, по българското право - по силата на чл.298 ал.2 ГПК по отношение на наследниците му,установени с удостоверение за наследници,издадено от органите по гражданското състояние,влязлото в сила осъдително решение има действие. Следователно няма пречка да бъде допуснато изпълнението на неприсъствено решение на чуждестранен съд, когато ответникът в производството е починал след постановяването му, по отношение на неговите наследници. Вторият въпрос е относно приложимостта на Регламент /ЕО/№ 44 от 2001г.когато решението на чуждестранния съд е било постановено преди влизане на България в Е. съюз.Като част от актовете на общностното право Регламентът е действащ за България и следва да намери приложение при определяне на международната компетентност на българските съдилища от момента на присъединяване на страната ни към Е. съюз,а именно от 1.01.2007г.Чл.76 от Регламента постановява,че той влиза в сила на 1.03.2002г.и е задължителен и се прилага пряко в държавите-членки- т.е.държавите,които към момента на влизане в сила на самия регламент са членки на Е. съюз.За Б.,като страна – членка на ЕС от 1.01.07г.Регламентът е задължителен от 1.01.2007г.съгласно чл.2 от Акта относно условията за присъединяване на Р. Б. и Р..С оглед данните по делото молбата по чл.623 ГПК е подадена на 26.10.2009г.Към тази дата и двете европейски държави – Ш. и Б. са членки на ЕС и Регламент /ЕО/№ 44/2001г. е задължителен и следва да се прилага от тях – чл.38 от Регламента.По отношение на съдебното решение от 8.03.06г.,на което се иска допускане на изпълнение,Регламентът е приложим съгласно чл.66 от същия,тъй като то е постановено по производство,образувано след влизането му в сила / исковата молба до Районен съд-С. е с вх.дата 25.08.05г./Меродавният момент,към който следва да се преценява приложимостта на правилата на Регламент /ЕО/№ 44/2001г.от българския съд, е сезирането му с молба за допускане на изпълнението на чуждестранното решение,без значение е, че то е постановено преди тази дата. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. С оглед отговорите на поставените от касатора въпроси законосъобразен е изводът на въззивния съд,че са налице предпоставките на чл.623 ал.1 ГПК и на чл.38 - 41 и чл.53 от Регламент /ЕО/№ 44/01г.относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,за разглеждането и уважаването на молбата,подадена от Б. И. за допускане изпълнението на неприсъствено решение от 8.03.06г.по дело № Т23058-05 на Районен съд-С..Съгласно чл.623 ал.2 ГПК в производството,образувано по молба на заинтересована страна за признаване и допускане изпълнение на съдебно решение или друг акт,постановен в друга държава – членка на Е. съюз, съдът проверява условията за допускане на изпълнението въз основа на представено от молителя копие от съдебното решение,удостоверение за влизането му в сила и техния превод на български език. В разглеждания случай молителката е представила в заверен превод на български език съдебното решение от 8.03.06г.,както и удостоверение,че е влязло в сила и че подлежи на изпълнение в държавата –членка по произход.Неоснователно е оплакването,че съдебното решение не следва да бъде признато поради наличието на обстоятелства,предвидени в чл.34 т.2 от Регламента,тъй като на наследодателя на касатора не е бил връчен документ в достатъчен срок за да организира защитата си.В самото неприсъствено решение изрично е отбелязано,че на ответника Н. А. е било разпоредено да представи в писмена форма своите съображения относно иска, бил е уведомен,че в противен случай ще се постанови неприсъствено решение.От представеното удостоверение за европейско изпълнително основание,издадено от Районен съд-Стокхолм е видно,че ответникът е имал възможност да обжалва съдебното решение и не го е обжалвал. По изложените съображения настоящият състав на Четвърто г.о.на ВКС намира,че следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 22.02.2010г.,постановено по в. гр.дело № 3329/09г.на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.