Р Е Ш Е Н И Е № 348 гр.София, 22.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1132/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения А. Е. М. за възобновяване на въззивно нохд № 360/2012 год. на Добричкия окръжен съд и отмяна на решение № 142/13.11.2012 год. на наказателното отделение на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, с липсата на отговор по направени възражения, необосновано и в нарушение на закона с осъждането му по обвинение, което е несъставомерно. Поради наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК следва да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е неоснователно, защото не са допуснати поддържаните нарушения и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Добричкият окръжен съд, наказателно отделение с решението по въззивно нохд № 360/2012 год. потвърдил присъда № 18/12.06.2012 год. на Добричкия районен съд, осемнадесети състав, с която признал подсъдимите А. М. и П. Р. за виновни в това, че през м.март 2010 год. в с.П. д. в съучастие като съизвършители пренесли през държавната граница 100 тона ориз в нарушение на чл.98, ал.1 Закона за митниците с документи за транзитен пренос и разтоварили стоката на територията на страната. На основание чл.242А вр.чл.20, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б и ал.2 НК ги осъдил на „пробация” и им наложил пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 със съответната продължителност за всяка една и глоба в размер на по 30 000 лева. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по жалбите на двамата подсъдими с искане да бъде отменена присъдата по съображения за неправилност и несъставомерност, подробно мотивирани в проведеното на 23.10.2012 год. съдебно заседание. Съдът е приел, че фактическите обстоятелства са правилно установени въз основа на събрания в достатъчен обем и при спазване на процесуалните правила годен доказателствен материал. Направил е декларация, че „фактическата обстановка е потвърдена и от събраните по делото гласни доказателства-показанията на разпитаните свидетели”, както и абстрактни констатации съобразно цитираните разпоредби – чл.97 и чл.98 Закона за митниците за „безспорно установеното по делото”. Заявил е несъгласието си с доводите на защитата за наличие на съмнение в авторството на престъплението с цитирането на чл.242А от НК и безмотивния извод, че отговорността следва да се носи от двамата подсъдими. По същия начин е определил като правилно установено наличието на обективните и субективните признаци на престъплението, повдигнато и на двамата подсъдими, както и решението да бъдат индивидуализирани наказанията при условията на чл.55 НК. Решението на въззивния съд не отговаря нито на изискванията за съдържание по чл.339, ал.2 НПК, нито на предписаното в чл.314 НПК процесуално задължение да провери правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Този извод следва от данните в материалите на съдебното производство на двете инстанции по същество. Първоинстанционният съд е образувал делото по внесения обвинителен акт за извършено престъпление от двамата подсъдими при условията на съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 НК. Провел е съдебно следствие при грубо нарушаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствения материал. Разпитал е като свидетел М.М., а след това е провел очна ставка с друг свидетел-Р.. Без да изложи никакви съображения и да се мотивира е постановил определение, по силата на което да се изпрати копие от протокола от съдебното заседание на Районната прокуратура заради констатирани противоречия в показанията му с оглед данни за извършено престъпление по чл.290 НК. Не е посочил основанието от предвидените в чл.281 НПК, нито доказателствения източник, който съдържа различни от установените и относими към предмета на доказване обстоятелства в съдебното заседание. Съгласно описа на прочетените по реда на чл.283 НПК протоколи и други документи този свидетел в съдебното производство е бил привлечен и разпитван в процесуалното качество на обвиняем в досъдебното производство и вероятно в някои от разпитите му е посочил различни данни, но това не е изяснено, нито за кои обстоятелства от относимите има противоречие. С това определение освен това съдът е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимите, защото е направил извод за достоверност на избран от него доказателствен източник, което е израз на предубеденост. В съдебното производство съдът е разпитал свидетели и констатациите за противоречия с дадените показания на някои от тях на досъдебното производство са го мотивирали да приложи разпоредбата на чл.281, ал.1, т.1 или ал.4 НПК. Неправилно обаче съдът ги е прочел изцяло и не е направил констатация за кои обстоятелства свидетелите си противоречат, нито е изследвал и изяснил причината за тези противоречия. Допуснато е и друго съществено нарушение – съдържанието на мотивите към постановената осъдителна присъда е изготвено в нарушение на процесуалните изисквания по смисъла на чл.107, чл.13, чл.14 НПК. Основанието за този извод се съдържа в констатацията за липса на анализ и оценка на доказателствения материал. Не е достатъчно в изложението на фактическата обстановка само да се посочат доказателствените източници. Необходимо е да се извърши цялостна и задълбочена проверка и оценка на събрания доказателствен материал като се обоснове кои са относимите обстоятелства, които установяват, както и да се изложат подробни съображения кои и защо следва да бъдат приети или отхвърлени. Констатираните противоречия при разпита на част от свидетелите е изисквало задълбочен анализ и оценка за тяхната достоверност или недостоверност. Като не е изследвал противоречието между доказателствените източници съдът е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява липса на мотиви. Въззивният съд не е констатирал тези съществени нарушения на процесуалните правила, а като инстанция по фактите предвид и поддържаните доводи за необоснованост е бил длъжен според правомощията си да направи анализ на обясненията на подсъдимите, на показанията на свидетелите, да изследва противоречията в различните доказателствени източници и да изложи подробни съображения според изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Не е обсъдил доводите за допуснато нарушение на закона с осъждането на подсъдимите по повдигнатото им обвинение и не е мотивирал основано на доказателствата по делото решение за тяхната основателност или дори за предполагаемата според приетия резултат неоснователност. Освен това въпреки подробните показания на свидетелите и другия събран доказателствен материал и двете инстанции по същество не са проявили активност, за да изяснят онези фактически обстоятелства, въз онова на които са приели за установено конкретното обективирано поведение на подсъдимия М., за да обосноват извода за наличието на умисъл, оспорен още пред първоинстанционния съд. Очевидно е, че решението да потвърди осъдителната присъда без да се мотивира не е взето по вътрешно убеждение според изискавията в чл.14 НПК. Осъждането, основано на „здрава житейска логика”, „на установеното по категоричен начин за връзката между двамата подсъдими въз основа на показанията на св.Р. и на негови служители”, на повърхностния и с немотивирано значение извод, че „действително в настоящото производство не се установяват конкретни действия на подсъдимия М., но по категоричен начин се установява, че сочения от него св.М.М. е извършил всички действия елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.242А НК”…”, на „елементарната житейска логика”, „на ред документи…” и въпреки защитна версия при съществуващи „редица отклонения от фактическата обстановка изложена в обвинителния акт” и предполагаемото „би могло да се достигне до категоричност в извода досежно наличие на множество косвени доказателства навеждащи на извода за съпричастност и на този подсъдим/Р./ към извършеното престъпление по чл.242А от НК” въззивният съд безкритично е възприел в нарушение на чл.314 НПК. Изложеното налага извода,че решението по повод жалбите и на двамата подсъдими е постановено при липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК, което във всички случаи е основание за отмяна и връщане на делото на въззивния съд. При новото разглеждане от друг състав следва да се вземат предвид доводите и възраженията на страните за авторството и обосноваността на присъдата, за съставомерността на деянието, да се даде отговор дали са налице всички признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на осъдените лица, изпълнени ли са процесуалните изисквания по чл.13 и чл.107 НПК и да постанови решение по вътрешно убеждение с правилно решаване на въпросите по чл.301 НПК. Констатираните процесуални нарушения налагат извода, че предвид обвинението за извършено престъпление при условията на съучастие и констатираните нарушения решението следва да бъде отменено изцяло – включително и по отношение на неподалия искане за възобновяване П. Р., тъй като основанията за това са в негова полза. Предвид изложеното искането на осъдения е основателно и на основание чл.422, ал.1, т.1 вр.чл.425, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.347 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 360/2012 год. на Добричкия окръжен съд, наказателно отделение. ОТМЕНЯ решение № 142/13.11.2012 год. изцяло по отношение на осъдените А. Е. М. и П. М. Р.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/