Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 25.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 2039/2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения С. М. С. за възобновяване на производството по нохд № 2432 /2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В искането, изготвено лично от осъдения, се сочи, че делото приключило с налагане на прекомерно завишено наказание лишаване от свобода и се изразява желание за намаляване на продължителността му. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа това искане, но прибавя към него и оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Пловдивският районен съд с присъда № 214 от 23.05.2012 г. по нохд № 2432/2012 г. признал подсъдимия С. М. С. за виновен в това, че в периода от 03.01.2012 г. до 08.01.2012 г. в гр.П. при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление,чрез използване на техническо средство – секретен ключ, отнел чужди движими вещи без съгласието на владелеца от три отделни лица, на обща стойност 969 лева, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.4 и чл. 194, ал.1 вр. с чл.29,ал.1, б.”а” и б.”б” и чл. 26, ал.1 и чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 373, ал.2 от НПК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приспаднал на основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК от срока на така наложеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан по реда на НПК и ЗМВР. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Пловдивският окръжен съд с решение № 268 от 01.10.2012 г. по вход № 1060/2012 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Искането на осъдения С. за ревизия на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Преди всичко е необходимо да се уточнят параметрите на настоящето производство. Искането на осъдения се позовава само на едно от възможните основания за възобновяване по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК – това по чл. 348, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Така той ограничава процедурата за проверка на атакувания съдебен акт чрез извънредния способ на глава тридесет и трета от НПК до проверка на справедливостта на санкцията. Ето защо / по аргумент от чл.426 във вр. с чл.347 и чл. 351,ал.1 от НПК/ останалите оплаквания, развити в писмената защита на адвоката на осъдения за необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила, са недопустими пред настоящата съдебна инстанция. Твърдението за явна несправедливост на наказанието не намира подкрепа в данните по делото. Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на чл. 373 , ал.2 от Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият, на основание чл. 371, т.2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях.Няма данни волята на подсъдимия да е била подложена на манипулации. Подсъдимият, надлежно защитаван от назначения му защитник , изразил желанието си за провеждане на съкратено съдебно следствие, отказвайки се от събиране на доказателства.Този установен по изричното искане на подсъдимия ред за разглеждане на делото изключил възможността за оспорване на изложените в обвинителния акт съставомерни факти. Съгласно обвързващите съда задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2008 г., НК, когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373, ал.2 от НПК той „сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания”. Приетото от искателя С. С. ограничение е премирано от законодателя с налагане на санкция при облекчен режим при условията на чл. 58а от НК. Конкретизираният обем наказателна принуда отразява всички фактори от значение за индивидуализация на наказанието, посочени в чл. 54 от НК, и е съобразен с предвидената от чл. 58 а от НК редукция. Настоящият съдебен състав не намира, че той нарушава във вреда на подсъдимия изискването за съответствие между тежестта на санкцията, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, от друга. Изводите на предходните инстанции за висока степен на обществената опасност на деянието и дееца са правилни. Кражбата, извършена от осъдения, разкрива по-висока от обичайната степен на обществена опасност. Продължаваната престъпна дейност на подсъдимия включва три деяния за пет дни, като две от тях са извършени по особено дързък начин- чрез проникване през нощта в домовете на спящите собственици. Личността на подсъдимия също е компрометирана от лошите характеристични данни и предходни осъждания извън тези, които обуславят квалификацията опасен рецидив. Възражението на защитата на искателя, че част от тях са за престъпления, които той извършил като непълнолетен, не могат да се ценят в светлината на позитивна личностна промяна, тъй като , макар да преминал в зрелостта на пълнолетието, С. С. продължил да краде. В съдебните актове на районния и окръжния съд са отбелязани коректно всички смекчаващи отговорността обстоятелства – сравнително младата възраст на подсъдимия като реална възможност за поправяне,връщането на част от откраднатите вещи и направеното самопризнание ,третирано като проява на разкаяние. Неоснователни са претенциите на искателя за приложение на чл. 55 от НК поради оказаното съдействие за разкриване на престъплението. От досието по делото е видно, че освен обясненията на обвиняемия, които не обхващат всички инкриминирани деяния, разследващите органи са събрали по своя инициатива значителен обем доказателства и доказателствени средства, подкрепящи обвинението. Приносът на С. С. за разкриване на престъплението в досъдебната фаза е сериозен, но не и изключителен. В крайна сметка той получил наказание шест години лишаване от свобода , намалено с една трета до четири години лишаване от свобода т.е. санкция, която с една година под легалния минимум. В този размер тя е в състояние да удовлетвори целите на наказателната репресия , посочени в чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като констатира, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. С. за възобновяване на производството по нохд № 2432/2012 г. по описа на районен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.