Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 209   София,. 26.02.2010 година     В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А                Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и девета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИО БОБАТИНОВ                                            ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      МАРИЯ СЛАВЧЕВА                   при  участието на секретаря  Лилия Златкова в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  т.дело №  732/2008 г.   Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на М. “Е” А. (в несъстоятелност) срещу решение от 17.06.2008 г. по гр.д. № 4047/2007 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решението от 13.08.2007 г. по гр.д. № 16112/2006 г. на Софийски районен съд, 73 с-в. С това решение е уважен предявения от “Б” А. иск срещу Б. Ц. Б. по чл.402, ал.1 (отм.) ТЗ, постановено с участието му като трето лице-помагач на страната на ответника. С определение № 387 от 07.07.209 г. е допуснато касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса налице ли е правен интерес от привличане на трето лице-помагач на една от страните в исковия процес, което е обявено в несъстоятелност търговско дружество. В касационната жалба, подадена от синдика се излагат съображения за недопустимото привличане на обявеното в несъстоятелност търговско дружество като трето лице-помагач поради липсата на правен интерес за привличащата го страна, която поради забранителната норма на чл.637, ал.5 ТЗ не би могла да го подчини на мотивите на постановеното с негово участие решение в един бъдещ процес ( чл.179, ал.2 ГПК (отм.), респ. чл.223, ал.2 от сега действащия ГПК. Ответниците по касация Б. Ц. Б. и З. “Б” не са изразили становище по жалбата. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Производството по делото е образувано по иск на “Б” А. срещу Б. Ц. Б. с правно основание чл.402 (отм.) ТЗ . С определение от 05.02.2007 г., постановено на основание чл.175 ГПК (отм.) първоинстанционният Софийски районен съд конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника застрахователят му по задължителна застраховка “гражданска отговорност” М. “Е” А. и приел за съвместно разглеждане предявения срещу него обратен иск. С определение от 26.02.2007 г. Софийски районен съд отменил определението си от 05.02.2007 г. само в частта, с която е приет обратният иск по събражения, че същият е предявен след като ответникът по него е обявен в несъстоятелност и по силата на чл.637, ал.5 ГПК срещу него е недопустимо да се откриват нови съдебни производства по имуществени, граждански или търговски дела. Определението в частта за конституирането му като трето лице-помагач не е отменено и в решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора е посочено, че същото е постановено с участието на М. ”Е” А. (в несъстоятелност). С обжалваното решение въззивният съд, произнасяки се по жалба на настоящия касатор е приел, че решението, с което ответникът по иска е осъден е законосъобразно постановено, тъй като са налице всички визирани в чл.402 (отм.) ТЗ изисквания за ангажиране на делитната му отговорност, като по отношение на релевирания от него довод за недопустимото му привличане като подпомагаща деликвента страна съдът е приел, че в конкретния случай чл.637, ал.5 ТЗ е неприложим, тъй като въззивникът не е ответник по иска. Касационната жалба е неоснователна. Мотивите на съда, касаещи основанието за отговорността на деликвента по иска с правно основание чл.45 ЗЗ. , предмет на разглеждане, са правилни и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Поради липса на касационни оплаквания в тази част не е необходимо излагането на допълнителни съображения. Конкретният довод в жалбата е свързан с допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Основателно е твърдението на касатора, че привличането му като помагач на страната на ответника е недопустимо. Привличането на трето лице е обусловено от наличието на правен интерес за страната, която иска привличането. Интересът се състои от постановеното в чл. 179 ГПК(отм.) действие на решението по отношение на третото лице. Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането има регресни права против третото лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния иск са преюдициални, т. е. да са в причинна връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главния иск, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл.179, ал.1 ГПК (отм.), аналогичен на чл.223, ал.2 от сега действащия ГПК, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Вярно е, че в разглежданата хипотеза за привличащата страна ще възникне вземане срещу третото лице по сключения между тях договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност.” Само по себе си, наличието на това притезание не е достатъчно, за да обоснове правния интерес за привличането на касатора като трето лице - помагач, щом поради съществуващата забрана в чл.637, ал.5 ТЗ защитата на това притезание на ответника не може да бъде реализирана в един бъдещ исков процес, за чиито именно цели служи фигурата на третото лице-помагач. Изложената правна аргументация налага да се отговори отрицателно на въпроса за допустимостта на привличането като трето лице-помагач на обявено в несъстоятелност търговско дружество поради липса на правен интерес за привличащия го. Независимо от това допуснатото нарушение не е съществено, тъй като то не може да има негативни правни последици в друг процес. Поради това доводът на касатора за привличането му като трето лице-помагач в нарушение на чл. 175 ГПК (отм.) не сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като това нарушение нито влияе на правилното решаване по делото, нито може да има негативни правни последици спрямо участвалите страни занапред. В този смисъл то не попада в кръга на основанията, визирани в чл. 281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно. Определенията по чл. 174 и чл. 175, ал. 1 ГПК (отм.) нямат решаващо значение по отношение на процесуалното качество на третото лице. То се определя от действителното правно положение, т. е. от наличието на обективните предпоставки за привличане на встъпване в процеса. Следователно силата на решението спрямо привлеченото лице зависи не само от определението за привличане и след като то е неправилно, както е в случая, то третото лице няма да бъде обвързано от мотивите му. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.06.2008 г. по гр.д. № 4047/2007 г. на Софийски градски съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: