Р Е Ш Е Н И Е № 447 гр.София, 22 октомври 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1453 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения М. А. М., депозирано на 13.07.12 г, и по искане на осъдения Д. А. М., депозирано на 9.08.12 г, за възобновяване на ВНОХД № 14/12 по описа на Габровски окръжен съд, по което е постановено решение № 82 от 11.06.12 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Севлиево, № 124 от 15.11.11 г, по НОХД № 191/11, с която молителите са осъдени, както следва: -Подсъдимият М. А. М. е признат за виновен в това, че на 9.12.2007 г в [населено място], общ. Севлиево, при условията на повторност и чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 260 лв, собственост на ПОК „Единство”, [населено място], С., от владението на Д. Г. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява немаловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 72/11 на Севлиевски районен съд, НОХД № 120/11 на Севлиевски районен съд и НОХД № 191/11 на същия съд: една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на изтърпяното наказание по групираните присъди, както и измежду наложените по НОХД № 232/04 на Севлиевски районен съд и НОХД № 91/05 на същия съд: една година „лишаване от свобода”, приведено в изпълнение, на основание чл. 68 НК, което да бъде изтърпяно при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. - Подсъдимият Д. А. М. е признат за виновен в това, че на 9.12.2007 г в [населено място], общ. Севлиево, при условията на повторност и чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 260 лв, собственост на ПОК „Единство”, [населено място], С., от владението на Д. Г. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява немаловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 157/10 на Севлиевски районен съд, НОХД № 316/10 на Севлиевски районен съд и НОХД № 191/11 на същия съд: една година „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, със зачитане на изтърпяното наказание по групираните присъди. Искането, депозирано от осъдения М. М., е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, че осъдителната присъда не почива на надеждна доказателствена основа, че не са събрани категорични доказателства за отнетите вещи, че показанията на св. Б. са непоследователни и противоречиви и не следва да бъдат кредитирани, както и че не следва да бъдат ползвани показанията на св. Н.. Иска се да бъде отменено въззивното решение, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане за пререшаване на въпроса относно виновността на молителя М. М.. Искането, депозирано от осъдения Д. М., е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че осъждането му не почива на надлежна доказателствена основа, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Б. и на св. Н., че приетите релевантни факти не са установени съгласно изискванията на процесуалния закон, че материалният закон е приложен неправилно. Иска се да бъдат отменени, по реда на възобновяването, постановените осъдителни съдебни актове, и молителят Д. М. да бъде оправдан. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдения М. М. пледира за уважаване на искането. Осъденият М. М. моли делото да бъде възобновено. Защитата на осъдения Д. М. счита, че са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Осъденият Д. М. не участва лично в производството. Представителят на ВКП изразява становище, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията са допустими. Подадени са от лица, имащи право да поискат възобновяване, при спазване на законоустановения срок, и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, са неоснователни. Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Делото е решено при изяснена фактическа обстановка. Събрани са в пълнота необходимите за разкриване на обективната истина доказателства. Правилно са оценени гласните доказателства, изводими от показанията на св. Б., св. А., св. В., св. М., св. М., св. Ц., св. Н.. Вярно е интерпретирано и писменото доказателство, каквото е приемателно-предавателният протокол. Приетите релевантни факти почиват на действителното съдържание на кредитираните доказателствени източници, важно място сред които заемат показанията на св. Б., очевидец на деянието. Неоснователно се възразява срещу надеждността на неговите показания. Възприятията на св. Б. са пресъздадени последователно и еднопосочно, поради което няма пречка показанията на този свидетел да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение, още повече, като се има предвид, че тези показания са в синхрон с останалите гласни доказателствени източници. Наказателната отговорност на молителите е ангажирана само за част от инкриминираните вещи, за която е направен извод за доказаност на обвинението, съобразно изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Показанията на св. Н. косвено подкрепят обвинителната теза и са ползвани именно в такава насока / от тях са изводими извънсъдебните самопризнания на извършителите, за това, че са отнели част от инкриминираните вещи /. Кредитираните гласни доказателства съответстват на данните в приемателно-предавателния протокол, съдържащ списък на вещите, намирали се в помещението, откъдето са отнети. В подкрепа на обвинителната теза, макар и косвено, са и показанията на св. В., заявил, че е виждал братята М. да предават вторични суровини / инкриминираните по настоящето дело вещи не са намерени и върнати на собственика /. Следователно, при анализа на доказателствата не е допуснато процесуално нарушение, а осъждането на молителите почива на надеждна доказателствена основа. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тоест, не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Липсата на нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК изключва възможността за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на молителя Д. М., респективно, за връщане на делото за ново разглеждане с оглед пререшаване на въпроса за виновността на другия молител, а исканията им в тази насока не могат да бъдат удовлетворени. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. М. и искането на осъдения Д. А. М. за възобновяване на ВНОХД № 14/12 по описа на Габровски окръжен съд, по което е постановено решение № 82 от 11.06.12 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Севлиево, № 124 от 15.11.11 г, по НОХД № 191/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: