О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 174 гр. София, 15.07.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2120 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 във вр. с чл. 577 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1178 от 22.02.2022г. на Д. Г. Д., чрез пълномощник адв. П. К., срещу определение № 36 от 14.01.2021г. по ч.гр.д. № 795/2021г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 24 от 04.11.2021г. на съдия по вписванията към Районен съд-Сливница, с което е отказано вписването на договор от 15.08.2003г., с нотариална заверка на подписите от 15.03.2004г., за продажба на обособена част „Свинарник”, собственост на „Съединение” ЕООД, гр. Сливница, сключен след явен търг. Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът необосновано е приел, че евентуалното наличие на неяснота относно субекта, действал като продавач при сключването на договора от 15.08.2003г., е основание за отказ същият да бъде вписан. Жалбоподателят счита, че са изпълнени всички изисквания за вписване на процесния договор; посочени са фирмата(наименованието) и организационната форма на юридическото лице-търговец, както и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело и седалището и адресът на управление. Изложените от съда доводи по чл. 3 ЗППДОбП(отм.) за това кои следва да са страните по представения за вписване акт, са извън дължимата от съдията по вписвания преценка. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/налице ли е неяснота относно субекта, действал като продавач при сключването на договор за продажба на обособена част от общинско предприятие, когато субектът е община и договорът е съставен именно от този субект; 2/ преди да формира извода си, че е налице неяснота относно субекта, действал като продавач при сключването на договора за продажба на обособена част от общинско предприятие, необходимо ли е съдията по вписванията да съобрази информацията относно този субект, съдържаща се в приложените към договора за продажба документи - тръжни условия, обяснителни записки и др.; 3/ когато актът, заявен за вписване, е изготвен и подписан от общински орган, респективно от представител на община, може ли да се отказва неговото вписване на физическо лице-страна по акта, което не е имало възможност да влияе на неговата форма и съдържание, с аргумент, че актът не е съставен съобразно изискванията на закона за форма и с предвиденото в закона съдържание; 4/ основание ли е да бъде отказано от съдията по вписванията вписването на акт в Имотния регистър, когато едната страна по този акт е юридическо лице и неговите индивидуализиращи признаци може да се установят служебно от съдията по вписванията. Поддържа се основанието вероятна недопустимост и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдията по вписванията при РС-Сливница е сезиран със заявление вх. № 2882/04.11.2021г., подадено от Д. Г. Д., с което е поискано вписване в книгите по вписвания на договор от 15.08.2003г. за продажба на обособена част „Свинарник“ собственост на „Съединение“ ЕООД, гр. Сливница чрез явен търг. Към заявлението са представени три броя официално заверени преписа от посочения договор. Видно от титулната му част договорът е сключен на 15.06.2003г. между Община Сливница, като продавач и Д. Г. Д., като купувач; предмет на договора е свинарник - обособена част от „Съединение“ ЕООД, намиращ се в имот № *. От името на продавача договорът е подписан от ликвидаторът на „Съединение” ЕООД Н. С. и е положен печат на това дружество. Представени са скица на сграда с идентификатор №****по КККР на [населено място]; удостоверение за данъчна оценка на горепосочения имот; удостоверение на Община Сливница за идентичност на описания в горепосочения договор за продажба имот с посочените в него имоти по действащата кадастрална карта; тръжни условия на „Съединение“ ЕООД - в ликвидация за провеждане на търг за продажба на обособен обект - „Свинарник“ собственост на дружеството. С определение от 04.11.2021 г. съдията по вписвания при Районен съд Сливница е отказал да впише представения договор за продажба на обособена част „Свинарник“, собственост на „Съединение“ ЕООД. Приел е, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ - не са посочени индивидуализиращите белези на дружеството праводател „Съединение“ ЕООД в ликвидация, както и на предмета на договора - липсват данни за вид, местонахождение, площ, граници на имота. Изложил е и аргумент за липса на представени от заявителя доказателства за извършено предходно вписване в търговския регистър по реда на чл. 16 и сл. ТЗ на прехвърлянето на търговското предприятие, за да се счете, че представеният договор за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие и е от кръга актове по чл. 6, ал. 2, б. „б“ и подлежащи на вписване съгласно чл. 4б „л“ от ПВ. За да потвърди отказа на съдията по вписванията Софийски окръжен съд е споделил изводите, че актът, чието вписване се иска, не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ, тъй като в него не са посочени визираните в разпоредбата индивидуализиращи юридическото лице - продавач „Съединение” ЕООД признаци, което е достатъчно основание за отказ за вписването му. От заглавието на представения за вписване договор и от приложените към заявлението писмени доказателства /тръжна документация/, въззивният съд е приел, че същият има за предмет прехвърляне на обособена част от общинско предприятие по смисъла на § 2 от ДР на ЗППДОП /отм./ след извършен търг по реда на глава VІ от закона и Наредбата за търговете /отм./ - т.е. по естеството си е приел, че този акт има характеристиките на приватизационен договор. Този договор, като прехвърлящ правото на собственост върху недвижим имот, попада в категорията подлежащи на вписване актове на основание чл. 4 б. "а" от ПВ и по аргумент от чл. 6, ал. 2 б. "б" от ПВ, като вписването има само оповестително значение. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗППДОП (отм.), страна по договора за приватизационна продажба е органът по чл. 3 от същия закон; в при продажба на обособена част от общинска предприятие този орган е Общинския съвет. В титулната част на представения за вписване договор е посочено, че същият се сключва между Община Сливница, „представлявана от ликвидатора Н. С.”, и купувача Д. Г. Д., като под подписа за продавач е положен печат на „Съединение” ЕООД. Констатирал е, че при това съдържание на договора е налице неяснота относно субекта, действал като продавач при сключването му. Поради това е приел за нередовен представения за вписване акт, което е основание за отказ същият да бъде вписан. Допълнил е, че дори констатираната липса на яснота относно продавача по договора да излиза извън обхвата на допустимата проверка в производството по вписване, то в случая актът не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ – не са посочени индивидуализиращите признаци на юридическото лице –продавач „Съединение” ЕООД, което е самостоятелно основание за отказ за вписването. При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешения от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й - тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая не са обосновани горните предпоставки. Поставените правни въпроси до известна степен взаимно си противоречат и не кореспондират с фактите по делото, нито с решаващите изводи на съда. Първият въпрос е основан на твърдението, че страна по договора е общината и договорът е подписан от тази страна. Както бе посочено по-горе договорът е подписан от ликвидатора на „Съединение” ЕООД и именно това несъответствие се визирал съда - между посочената в титулната част Община Сливница и „Съединение” ЕООД, чийто представител е подписал договора. Вторият въпрос е израз на тезата на жалбоподателя, че дори в договора да има неясноти относно субекта, те следва да бъдат изяснени от съдържанието на приложената документация - в случая документацията по търга. Тезата е несъстоятелна, защото фактът кои са страните по договора следва да е установим еднозначно и несъмнено от съдържанието на този договор, а не може съдията по вписванията да го извежда от други писмени документи. Отделно, приложените тръжни условия, анализ на правното състояние на свинарника и обява за търга не дават отговор на въпроса кой е продавача по договора - дали дружеството, което е в ликвидация или общината. Тук следва да се допълни, че понастоящем преди въвеждането на имотния регистър, вписванията се извършват по реда на Правилника за вписванията по персоналната система - по партидата на отчуждителя - чл.7, 9 и 36 ПВ. С оглед на това неяснотата кой е отчуждителя по договора прави невъзможно извършването на вписването - не се знае по чия партида да бъде отразено разпореждането. Именно тази неяснота в идентификацията на продавача по договора е причина за извършения отказ. С оглед предмета на производството е без значение дали молителят като страна по договора е могъл да влияе при съставянето му върху неговата форма и съдържание, каквито съображения са застъпени в третия въпрос. Въззивният съд не е разсъждавал по този въпрос и той не е от значение за изхода на спора относно вписването. Предвид изложеното така поставените въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на посоченото основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не съществува съмнение за нищожност или недопустимост на обжалвания акт като основание за допускане на касационен контрол. Не се констатират и такива пороци на съдебното определение, които да обосновават допускането основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК „очевидна неправилност“. Това основание визира особено тежки пороци, свързани с формиране и обективиране волята на въззивния съд, каквито са : нарушение на императивна материалноправна норма, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, грубо нарушение на правилата на формалната логика, както и нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая развитите от съда съображения са в съответствие с правилата на логиката и не се съзира от прочита на определението някакво нарушение на общи правни принципи или прилагане на закона в неговия противоположен смисъл. По изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36 от 14.01.2022г. по ч.гр.д. № 795/2021г. на Софийски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: