Р Е Ш Е Н И Е
№ 50152
София, 11.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Елена Арнаучкова при секретаря Ина Андонова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 391 по описа на ВКС за 2022г.и, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадената чрез пълномощник адв.Д. Т. касационна жалба на Застрахователна компания „Лев инс“ АД срещу решение № 26625 от 26.10.2021г. по възз.гр.д.№ 6685/2020г. по описа на Софийския градски съд. С него е потвърдено решение № 13409 от 16.01.2020г. по гр.д № 5620/2019г. по описа на СРС, с което Застрахователна компания „Лев инс“АД е осъдена да заплати на Л. С. Гущерова обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук И. Р. Гущеров при ПТП на 10.05.2015г., настъпило в резултат на противоправното виновно поведение на застрахован при ответното дружество водач на МПС, в размер на 25 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2016г. до окончателното изплащане.
С доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли и за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материално-правния въпрос за кръга на лицата, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, в противоречие с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.Счита, че от събраните по делото гласни доказателства се установява наличието на привързаност и полагането на грижи от ищцата за нейния внук, но не е проведено пълно и главно доказване на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния внук и настъпването в резултат от неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания за ищцата, различни от нормално възприетите в обществото.Евентуално е въведен довод за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5000лв., съгласно § 96, ал.1 ПЗР на КЗ.
С подадения чрез пълномощник чрез адв. В. Д. писмен отговор ответникът по касация Л. С. Гущерова оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.
С определение № 329/07.06.2022г.е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.?“ за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е съобразено със задължителната съдебна практика -Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постановените по чл.290 ГПК решение № 92/17.11.2020г. по т.д.№ 1275/2019г., решение № 17/16.03.2021г. по т.д.№ 291/2020г. на II т.о. и др.
Съставът на I т.о., съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Въззивната инстанция е приела за установено от показанията на разпитаните по делото двама свидетели, че, независимо от това, че внукът на ищцата е бил отглеждан от двамата си родители, ищцата – неговата баба е присъствала ежедневно в живота му, като ежедневно е полагала грижи за него, а не само през ваканциите: водела го е на училище и го е прибирала и през по-голямата част от времето се е грижела за него, когато родителите му са били на работа ; общуването между ищцата и внука й е било интензивно и съответно на нуждите от грижи и внимание; двамата са живели в един дом и в едно домакинство от деня на раждането на внука на ищцата, който е бил дългоочакван и желан и единствен внук на ищцат и те двамата са били много привързани един към друг.При обсъждането на тези обстоятелства въззивната инстанция е приела за установена по делото особена близост и изключително емоционална връзка между ищцата и починалия й внук.Изложила е, че отношенията им надхвърлят обичайните отношения при подобен вид родствена връзка, независимо от това, че не е била прекъсната връзката с родителите и заместването им от бабата.От свидетелските показания е приела за установено, че ищцата още не е преживяла смъртта на внука си, изпаднала е в депресия, не е същият човек, срината е, постоянно плачела и ходела на гробищата и говорела за внука си.Обсъждайки тези обстоятелства, въззивната инстанция е направила извод, че доказаните болки и страдания на ищцата са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките на пострадалия.По всички тези съображения въззивната инстанция е счела за установена активната материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на едва 15 годишния й внук.За неоснователен е приет доводът на Застрахователна компания „Лев инс“, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ/ ДВ бр.101 от 2018г./, в сила от 07.12.2018г., регламентиращ максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди за лицата по чл.493а КЗ в размер на 5 000лв.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
С Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС. Според т.1 от тълкувателното решение, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление № 5/24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От изложените мотиви към тълкувателното решение следва, че, за да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност на бабата и дядото, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо те да са доказали, че, поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, са имали създадени с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, като житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, както и, че интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт при подобен вид родствена връзка. В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
По касационните основания:
С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и решение № 92/17.11.2020г. по т.д. №1275/2019г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 60070/29.06.2021г. по т.д.№ 904/2020г. на ВКС, І т.о. и др.
Фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд. По делото е установено, че родената през 1935 година ищца е баба по бащина линия на И. Р. Гущеров, който е починал на 15 години при ПТП, настъпило на 10.05.2015г., в резултат от противоправно виновно поведение на застрахован водач на МПС при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.От показанията на двамата свидетели, разпитани в откритото съдебното заседание от 17.12.2019г.пред първоинстанционния съд, е безпротиворечиво установено, че между ищцата и нейния внук от момента на раждането му са били създадени и са съществували и към момента на смъртта му при ПТП топли емоционални отношения на привързаност, обич и подкрепа, обусловени от това, че починалият е бил дългоочакван, желан и единствен внук на ищцата и те двамата са живеели съвместно в една къща и са общували ежедневно, като ищцата се е грижела за него. Безпротиворечиво е установено от показанията на свидетелите, че ищцата е изпитала болки и страдания от смъртта на внука си, постоянно е плачела и е ходела на гробищата и постоянно е говорела за него.Анализът на доказателствената съвкупност по делото обаче не може да се обоснове категоричен извод, че отношенията между ищцата и нейния внук са били изключителни, както и, че търпените от ищцата болки и страдания по повод смъртта на нейния внук надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да се търпят при смърт на обичан внук. По делото е установено и не се оспорва, че починалият е имал живи родители, с които е живял съвместно в същата къща и които също са се грижели за него.От доказателствената съвкупност по делото не може да се направи извод, че връзката между ищцата и нейния внук се е отличавала по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, както и, че интензитетът и продължителността на търпените от нея болки и страдания по повод смъртта на внука й надхвърлят обичайните.Недоказването на критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на ОСНГТК, като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, обуславя неоснователност на исковата претенция.
Поради изложеното, на основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно, вкл. в частта, с която са присъдени разноски в тежест на касатора. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на иска в предявения размер от 25 000лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати направените от касатора разноски по делото за ДТ пред въззивната и касационната инстанция в общ размер 1088.60лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, съставът на I т.о.,
Р Е Ш И :
Отменя решение № 26625 от 26.10.2021г. по възз.гр.д.№ 6685/2020г. по описа на Софийския градски съд и вместо него постановява:
Отхвърля иска на Л. С. Гущерова против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук И. Р. Гущеров при ПТП на 10.05.2015г., настъпило в резултат на противоправното виновно поведение на застрахован при ответното дружество водач на МПС, в размер на 25 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2016г. до окончателното изплащане.
Осъжда Л. С. Гущерова да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД направените разноски по делото за ДТ пред въззивната и касационната инстанция в общ размер 1088.60лв. (хиляда осемдесет и осем лева 60ст.)
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: |