5 Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 16.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3400 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 10.02.2014г. по в.гр.д.№1059/2013г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма]-гр.В., че [фирма] е собственик на 450кв.м., намиращи се в северозападната част на УПИ X.-6525 в кв.55 по плана на [населено място], при граници: от запад, север и юг- [улица] и X.-6505, като [фирма] е осъдено да предаде владението на имота и да заплати на [фирма] сумата 1600лв., представляваща обезщетение за ползване на собствените на [фирма] 450кв.м., считано от 30.06.2010г. до 31.02.2011г. като искът е отхвърлен за горницата до 18000лв. и в полза на [фирма] и [фирма] са присъдени направените по делото разноски и делото е върнато за произнасяне по предявените искове от друг състав на първоинстанционния съд. С определение №509/29.09.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е изпълнил правомощията си по приложението на чл.129, ал.2 ГПК, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт и да даде разрешение на материалноправния спор, не е обсъдил и взел предвид твърденията и обстоятелствата, посочени в исковата молба и отговора; не е взел предвид, че при предявен ревандикационен иск съдът дължи произнасяне и по установителната му част. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците по касационна жалба [фирма] и [фирма] чрез процесуалните си представители изразяват становище, че касационната жалба е недопустима с оглед цената на предявения по реда на чл.108 ЗС иск, както и по иска за присъждане на обезщетение с оглед на обстоятелството, че спорещите страни са търговски дружества. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Така наведените доводи за недопустимост на касационното обжалване настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема за неоснователни с оглед спецификите на настоящия случай – производството и по двата иска ще продължи да бъде висящо, тъй като делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с обжалваното решение и ако решението на въззивния съд бъде допуснато до касационен контрол само в частта по иска за заплащане на обезщетение, съществува вероятност в тази част делото да бъде разглеждано от въззивния съд докато производството по предявения иск за защита на правото на собственост се разглежда от първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът, че преценката за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в частта по претенцията за заплащане на обезщетение следва да бъде извършена с оглед обстоятелството, че спорещите страни са търговски дружества. Спорът за дължимостта на обезщетението е обусловен от спора за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, с оглед на което не може да бъде квалифициран като търговски. Неоснователен е и доводът, че при извършването на преценка за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване съдът не е изложил съображения за наличието им по отношение и на двата иска – мотивите в постановеното на 29.09.2014г. определение касаят правомощията на въззивния съд при неправилно дадена от първоинстанционния съд квалификация на спорното право и при констатирана нередовност на исковата молба и по двата иска. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: В производството по чл.288 ГПК е констатирано, че въззивният съд е извършил преценка на правомощията си при дадена от първоинстанционния съд неправилна квалификация на спорното право, както и при констатирана нередовност на исковата молба в противоречие с практиката на ВКС. По така поставените въпроси в практиката на ВКС се приема следното: В т.5 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в хипотеза на нередовна искова молба /извън хипотезата, при която е установена нередовност поради противоречие между обстоятелствена част и петутим с твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице и петитум, насочен срещу друго лице/, въззивният съд дължи даване на указания за поправяне на нередовността на исковата молба. Въззивният съд може да обезсили решението на първоинстанционния съд само ако такива указания са били дадени, но не са били изпълнени в определения от съда срок. В настоящия случай въззивният съд е приел, че е налице основание за обезсилване на първоинстанционното решение по причина, че не е ясно по какъв иск се е произнесъл първоинстанционният съд, включително по причина, че е спорно дали е бил сезиран и с иск по чл.108 ЗС, тъй като ищецът е заявил, че не знае кое от двете дружества ползва спорните 450кв.м., поради което предявява своите искове против [фирма], а при условията на евентуалност, ако не бъдат уважени против първия ответник, предявява същите искове против втория ответник. В противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение без преди това да е дал указания за отстраняване на констатираната от него нередовност на исковата молба. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с иск за предаване на владението върху имота, като в петитума на исковата молба липсва изрично искане за приемане за установено, че ищецът е собственик на спорния имот, а е формулирано само искане за освобождаване и предаване владението от ответника, което според въззивния съд сочи на неяснота дали първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК или по иск с правно основание чл.108, ал.1 ГПК. Така изразеното становище противоречи на даденото в т.5 на ТР №1/09.12.2013г. тълкуване, както и на тълкуването, дадено в т.2А на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, съгласно което съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Според трайно установената практика на ВКС, ако първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска /при предявена облигационна претенция/, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. В този смисъл становище е изразено в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №406/14.01.2014г. по гр.д.№1585/2013г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №148/15.07.2014г. по гр.д.№952/2014г. на Първо ГО на ВКС; решение №98/01.08.2014г. по гр.д.№1250/2011г. на Четвърто ГО на ВКС и посоченото в него решение №317/27.06.2012г. по гр.д.№117/2012г. на Четвърто ГО на ВКС. Не съставлява произнасяне по непредявен иск неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция. Ако обаче съдът е сезиран със спор за принадлежността на правото на собственост, така даденото тълкуване е приложимо само за квалификацията на основанието, на което се твърди придобиването на спорното право. Ако първоинстанционният съд е сезиран само с искане за признаване правото на собственост, но се е произнесъл и за предаване на владението, е налице произнасяне по непредявен иск /а не произнасяне при неправилна правна квалификация на спорното право/ и на това основание първоинстанционното решение може да бъде обезсилено в осъдителната си част. Ако обаче по отношение на заявения предмет на защита е налице неяснота, включително по причина несъответствие между обстоятелствената част и петитума на иска, въззивният съд следва да извърши съдопроизводствените действия, посочени в т.5 на ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай въззивният съд е приел, че пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС е недобросъвестният владелец, т.е. лицето, което упражнява фактическата власт върху имота през периода, през който собственикът претендира обезщетение, докато предявеният от [фирма] иск не може да бъде квалифициран на това основание, тъй като в исковата молба не се съдържат твърдения, че ответникът владее имота, а само твърдения, че имотът се ползва от ответника без основание за нуждите на хотелския комплекс, което според въззивния съд сочи на твърдения за държане и на правна квалификация по чл.59 ЗЗД, а оттам и на необходимостта първоинстанционното решение да бъде обезсилено в тази част. Изводите на въззивния съд за недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение както в частта по предявения иск за предаване на владението, така и в частта по иска за заплащане на обезщетение, са неправилни с оглед посочената по-горе практика на ВКС, поради което по реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне в рамките на правомощията на въззивната инстанция според даденото тълкуване в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, а по предявения от [фирма] иск за заплащане на обезщетение-по заявената претенция според изложените в исковата молба твърдения. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 10.02.2014г. по в.гр.д.№ 1059/2013г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Пазарджишкия окръжен съд. Председател: Членове: