Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 11.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 210 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по две жалби на подсъдимия М. М. И., подадени съответно от адвокат В. А. и адвокат К. М., против нова присъда № 45/14 от 25.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 915/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 въззивен състав, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия. В жалбите се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е обосновано с твърдение за неучастие на подсъдимия в инкриминираното му деяние и липсата на доказателства. Осъдителната присъда е постановена само на основата на косвени улики. Процесуалните нарушения са забелязани в липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и с нарушения на правилата за провеждане на претърсване и изземване в жилището на подсъдимия и при негово отсъствие. Наказанието е явно несправедливо, защото съдът неоснователно е отдал превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, сред които са изведени предишно осъждане на подсъдимия за същото по вид престъпление и вредната му злоупотреба с наркотици. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият М. М. И. и адвокат К. М. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Настояват за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или за отмяна и връщане делото за ново разглеждане на въззивния съд. Подсъдимият поддържа становище, че намерението му било да помогне на сина си и че не е автор на процесното деяние. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага исканията на жалбоподателя да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда № 45/14 от 25.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 915/ 2014 г., Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 2 въззивен състав отменил, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НК присъда № 117 от 30.04.2014 г. по н.о.х.д. № 324/ 2014 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 29 състав в оправдателната й част и признал подсъдимия М. М. И., ливански гражданин, за виновен в това, че от неустановена дата до 16.07.2013 г, в жилището си в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „...”, ап. ...., при условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител със сина си З. Д. М. И. (за когото наказателното производство е приключило със споразумение), без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 79,95 гр амфетамин със съдържание на активен компонент амфетамин 0,7%, на стойност 2 398,50 лв, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 НК му наложил наказание от седем години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева. Съдът определил първоначален строг режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в затвор, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, и приспаднал, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, предварителното задържане на подсъдимия по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 16.07.2013 г. до 30.04.2014 г. Касационната жалба е неоснователна. Софийският апелативен съд не е допуснал посочените от касатора процесуални нарушения. Въззивната инстанция е подложила на самостоятелна проверка всички събрани по делото доказателства, излагайки обективен, всестранен и пълен анализ на разкритите чрез тях факти и обстоятелства. Събраните от първоинстанционния съд доказателствени източтници са били съпоставени с разкритите в хода на въззивното съдебно следствие показания на поемните лица на извършеното претърсване в жилището на подсъдимия. Не е допуснато едностранчиво и превратно възприемане на доказателствените средства. Въз основа на тях въззивният съд е извършил правилна преценка за необходимостта от постановяване на нова присъда, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК. В мотивите към присъдата съдебният състав е изложил подробно своите аргументи за възприетите с доверие показания на свид. К. Я. и отразените в протокола за претърсване и изземване доказателства. Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при извършената от него оценка за достоверност на показанията на свид. К. Я. дадени в досъдебна фаза на процеса. Установил е, че показанията й са дадени свободно, без да е оказван психологически натиск, като взел предвид съществуващите близки отношения между свидетелката и подсъдимия. Експертните заключения беспорно извели свидетелската способност на Я., а изложените в показанията й факти били съпоставени със съвпадащата информация от показанията на свид. П. Б.. Изложените от подсъдимия И. доводи срещу процесуалната годност на протокола от 16.07.2013 г. за претърсване и изземване не могат да бъдат споделени. Визираният протокол е съставен в съответствие със законовите изисквания на чл. 129 и чл.чл. 159-163 от НПК, и одобрен от съдия в срока по чл. 161, ал. 2 от НПК. Описаните в акта обстоятелства вярно отразявали извършеното в условията на неотложност процесуално-следствено действие и откритите в тайник наркотични вещества. Констатацията е направена след внимателна и прецизна проверка на съдържанието на протокола и на показанията на поемните лица (свид. А. и повторно разпитания свид. К. М.), които непосредствено наблюдавали последователността на извършените действия и мястото на укриване на наркотика. Претърсването е било извършено и в присъствието на лице, което използва помещенията, а именно – синът на подсъдимия З. Д. И., който заявил по делото, че намереният амфетамин е на баща му. Доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отсъствието на подсъдимия, се оказва неоснователен. Въззивният съд е направил самостоятелен анализ и оценка на доказателствените източници, съобразно тяхното действително съдържание. Доказателственият анализ позволява да се проследи формираното вътрешно убеждението по въпросите за виновно извършеното от подсъдимия М. М. И. престъпление. Правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК е законосъобразна, а доводът за несъставомерност е неоснователен. Наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Индивидуализирането на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства е обусловило налагането на кумулативните наказания лишаване от свобода и глоба в размери, близки до минималните предвидени в закона. Правилно са отчетени отегчаващите обстоятелства, според които се касае за второ деяние на подсъдимия, свързано с държане на наркотици, до сравнително голямото количество инкриминираното наркотично вещество, както и обстоятелството, че престъплението е извършено скоро след изтичане на изпитателният срок по предходно осъждане за същото такова престъпление. Здравословното състояние на подсъд. И. е съобразено като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. В мотивите на въззивната присъда изчерпателно са посочени значимите за определяне на санкцията обстоятелства, като прецизно е обоснован изводът за постигане на необходимия поправителен и превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия М. И.. Съотношението между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства е предопределило справедливо по вид и размер наказание, което в единната си кумулативна санкция съответства на тежестта на извършеното престъпление и може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Не са налице други основания, различни от изложените от предходната инстанция, за допълнително смекчаване отговорността на подсъдимия. Посочените от страна на защитата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са проявени по делото. Атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 45/14 от 25.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 915/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, Втори въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.