Р Е Ш Е Н И Е № 430 София, 30 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Ант.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1543/2012 година Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. С. А. срещу въззивно решение № 230/15.06.2012г. по внохд № 494/12г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия първи състав,с което е потвърдена присъда № 110 от 02.04.2012г. по нохд № 6284/11г. постановена от Софийския градски съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Иска се намаляване на наказанието. Частният обвинител чрез повереника си адв.П. моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд,за да се произнене съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим М. С. А. за ВИНОВЕН в това,че на 05.10.2011г. около 14.00ч в гр.София ,бул.”Шипченски проход” в подлеза пред посолството на Р Румъния отнел чужди движими вещи- 2 златни синджира златни висулки- медальон,кръстче,слонче-на обща стойност 1692.00 лева от владението на А. М. Д. с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.199,ал.1 н.4 вр.с чл.1981ал.1 прв.1 вр.с чл.29,ал.1 б.„а” и „б” НК във вр.с чл.373,ал.2 НПК и чл.58а,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Преценката на предходните съдебни инстанции за наказание в атакувания размер е правилна.При обсъждане на въпросите по чл.301,ал.1 т.3 НПК съдът е взел предвид всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието.Отчетени са както смекчаващите,така и отегчаващи отговорността обстоятелства.Видно е от материалите по делото,че до момента на инкриминираното деяние,подсъдимият е осъждан 20 пъти за престъпления от общ характер.Обремененото му съдебно минало го характеризира като личност спрямо когото взетите санкционни мерки не са оказали своето поправително възпиращо въздействие.Подсъдимият продължава да извършва престъпления.Деянието по чл.199 НК подсъдимият е извършил един месец и седем дни след изтърпяване на последното наложено наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода.Това обстоятелство сочи на завишената му степен на лична обществена опасност.Независимо,че подсъдимият е признал фактите описани в обвинителния акт и е изразил съжаление за извършеното,направеното признание не следва да се обсъжда като допълнително обстоятелство смекчаващо отговорността му.Производството по делото се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК,като подсъдимият е бил запознат с диференцираната процедура по чл.373,ал.2 НПК,която задължава съда да му определи по-леко наказание.При условията на чл.54 НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода,което се явява отмерено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства /средният размер на наказанието по чл.199,ал.4 т.2 НК е 10 години/.Прилагайки разпоредбата на чл.58а НК,съдът е редуцирал наказанието с една трета,и като краен резултат е постановил изтърпяване на наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ.Това наказание се явява определено в минималния размер предвиден в материално правната норма на чл.199,ал.1 т.4 НК.Основание за извод,че наказанието е явно несправедливо,не е налице.За да се премине към по-леко по размер наказание следва да са налице многобройни или изключителни по характер смекчаващи отговорността обстоятелства при които дори и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.В случая предходните съдебни инстанции правилно са приели,че такива обстоятелства няма,а направеното самопризнание е предпоставило по силата на закона значително по-леко по размер наказание. Твърдението,че подсъдимият имал намерение да възстанови отнетите вещи,както и че въпреки съдебното му минало е осъзнал извършеното, не е обстоятелство,което да обуслови преценка за наказание под минималния по закон размер. Доводът е бил поставен за обсъждане пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е изложил убедителни съображения,защо не го приема. Настоящият касационен състав също не намира основание за прилагане на разпоредбата на чл.55,ал.1 т.1 НК.Високата степен на обществена опасност на деянието и тази на дееца не дават основание за по-голямо снизхождение.Обратното би означавало подценяване на целите на наказанието визирани в чл.36 НК. По изложените съображения,като е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд в обжалваната санкционна част и не е намалил наказанието,въззивният не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК.Наказанието е съответно на тежестта на деянието,степента на обществена опасност на дееца,отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс. Решението е правилно и законосъобразно,а наказанието е справедливо,поради което следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 230 от 15.06.2012г. по внохд № 494/2012г. по описа на Софийския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 110 от 02.04.2012г. постановена по нохд № 6284/11г. от Софийския градски съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: