Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. София, 21.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...Биляна Чочева...
ЧЛЕНОВЕ: ...Петя Шишкова...
...Надежда Трифонова...
при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ст. Атанасова, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНД № 60/20 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Д. Й. С. чрез защитника му срещу решение № 435/07.11.2019г., постановено по ВНОХД № 605/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, с което присъда № 1/07.01.2019г., постановена по НОХД № 143/2018г. по описа на Кюстендилския окръжен съд е изменена само по отношение на лихвата върху сумите, присъдени по гражданските искове и е потвърдена в останалата й част. Д. С. е признат за виновен в това, че на 07.06.2017г. в землището на [населено място] село, К. област, като собственик и управител на „Д.“Е., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – добив на дървесина чрез поваляне на дървета с моторен трион, причинил смъртта на М. Г. С.. На основание чл.123, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Осъден е да заплати по 50 000лв. в едно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди на майката на починалия Р. А. и двете му деца М. С. и Р. С.. Възложени са му разноските по делото и държавната такса върху уважената част от гражданските искове.
В жалбата са развити съображения, които могат да бъдат отнесени към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Възразява се срещу ангажиране на наказателната отговорност на С. поради това, че не е бил работодател на С. и не му е давал никакви указания, че той е действал самоволно и се е отклонил от поставената му задача, че липсва причинна връзка между допуснатите от него административни нарушения и смъртта на пострадалия. Намира за неоснователни гражданските претенции.
В съдебно заседание защитникът поддържа изложените в жалбата доводи. Счита, че вината за настъпилата смърт е изцяло на пострадалия, а подсъдимият е допуснал единствено административни нарушения. Иска отхвърляне на гражданските искове.
Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители оспорва тезата на защитника като изтъква, че пострадалият не е имал никакви регламентирани задължения, които да е нарушил, за да се твърди, че вината е негова.
Самият подсъдим моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата е лаконична, в нея декларативно са заявени основанията по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, без да са разграничени отделни аргументи в подкрепа на всяко едно от тях. Касационната проверка не установи съществени процесуални нарушения от категорията на т.нар. „абсолютни“ по чл.348, ал.3, т.2-4 от НПК, и намери, че фактическите изводи на въззивния съд са доказателствено обезпечени на базата на доказателства, събрани и оценени при спазване на изискванията на процесуалния закон. Не се констатират пороци при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, които да поставят под съмнение неговата правилност. В подкрепа на искането за оправдаване, касаторът, наред с аргументите за изключителна вина на починалия, е изложил доводи, съдържащи конкретни фактически твърдения: че не е бил информиран за ангажирането на пострадалия в дейността по кастрене на дървета и не е знаел за присъствието му в района, че той самоволно се е отклонил от мястото, на което му е било указано да бъде. При съпоставка с обстоятелствената част на въззивното решение се установява, че в хода на изясняване на относимите факти, съдът е достигнал до идентични изводи. Наред с това, подсъдимият не оспорва, че е допуснал нарушения, но твърди, че те не са в причинна връзка с настъпилата смърт на М. С.. Въз основа на така формулираните възражения, следва да се приеме, че не се оспорват установените от апелативния съд факти, а единствено правилното приложение на материалния закон спрямо тях.
Настоящият състав намери, че оплакванията, с които е сезиран, са неоснователни. Правната квалификация е точна, всеки елемент от състава на престъплението по чл.123, ал.1 от НК е изпълнен с конкретно съдържание, изведено от обстоятелствата по чл.102 от НПК. Механизираното поваляне на дървета, като дейност, която крие риск за живота и здравето на ангажираните с нея лица, без съмнение представлява източник на повишена опасност. Тя е правно регламентирана в законови и подзаконови нормативни актове, уреждащи безопасността на труда, общо на работниците, както и по-специално на ангажираните с дейности в горите. Установено е качеството на подсъдимия – собственик и управител на дружество, регистрирано по Закона за горите за извършване на добив на дървесина, което след спечелен търг сключило договор с Държавното ловно стопанство „О.“ по Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни продукти. Самият той като физическо лице преминал обучение по безопасност на труда и притежавал удостоверение за упражняване на лесовъдска практика, включително за сеч и добив на дървесина, поради което в управляваното от него дружество лично осъществявал дейностите по организация и планиране на работата, така че да е безопасна, както и по обучението и инструктажа на работниците и служителите. Това го определя като носител на задълженията по организирането, ръководенето и контролирането на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, така че тя да се извършва правилно и безаварийно, и като такъв е годен субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. Нормата е бланкетна и дължимото поведение на подсъдимия е детайлизирано в посочените конкретно в решението актове. Не се спори, че е бил информиран за задълженията си, а поведението в разрез с тях, по същество представлява немарливо изпълнение на дейността. Правилата за осъществяване на механизиран добив на дървесина включват изискването на обекта да не се допускат работници, които не са квалифицирани и инструктирани.
Стриктното спазване на изискванията предполага достъп до сечището единствено на Д. С. и К. К.. Вместо това, там са се намирали нарочно изпратеният от подсъдимия негов служител В. Г., и ангажираните от последния работници С., Щ. и Х.. С тях управителят С. не е имал лични контакти. Самите те също са допуснали нарушения – С. не е изпълнил разпореждането да кастри на отдалечено място, а Г. и Х. не са преустановили дейността, след като върхът на дървото е останал закачен, за да информират С. за ситуацията. Именно последните две обстоятелства са дали повод на касатора да възрази срещу наличието на вина и причинна връзка, като елементи, изискуеми за съставомерността на деянието.
Обстоятелството, че след злополуката с постановление на инспекцията по труда на основание чл.405а от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между подсъдимия и пострадалия С., не е достатъчно за ангажиране наказателната отговорност на работодателя. Констатирано е обективно фактическо положение, но не и вина, поради което контролираната инстанция правилно е положила усилия за изследването на този въпрос. Настоящият съдебен състав намери, че правната оценка е точна и следва да бъде споделена. Непредпазливото отношение към съставомерния резултат предполага подсъдимият да е бил длъжен и да е могъл да предвиди настъпването му. Възможността да предвиди, че осъществяването на сеч и обработка на едра дървесина от лица, които не са квалифицирани и инструктирани, може да доведе до инциденти с фатален край, имплицитно включва знанието за това, че такива се намират на обекта му. При изясняване на фактическата обстановка по делото апелативният съд мотивирано е приел, че С. е имал информация, че на сечището работи В. Г. с помощници, които сам е ангажирал, и на които плаща „на ръка“. По отношение на св.Г. също е допуснато нарушение. Извън трудовия договор за длъжността „водач на машини в горското стопанство“ с минимална работна заплата, с устна уговорка С. му възложил добиването на дървесина на конкретното сечище, която му заплащал „на кубик“, без тези отношения да са регламентирани и разходите осчетоводявани. Г. не е бил включен в списъка на служителите с достъп до сечището и не е преминал инструктаж. За нуждите на дейността, подсъдимият му предоставил трактор и автомобил, собственост на дружеството. Редовно изпращал на обекта друг свой служител – шофьора на камион И. С., в чиито товарен автомобил „И.“ работниците товарели готовите количества от временния склад. С. е бил наясно с естеството на извършваната дейност и му е било известно, че постъпващите ежеседмично количества материал в склада му в [населено място] не е възможно и не са добити и обработени от Г. самостоятелно. Установено е, че практиката за нелегално ангажиране на работници съществувала от около две години. За тях управителят на дружеството осигурявал облекло, предпазни средства и транспорт.
Към така изяснените обстоятелства, въззивният съд е приложил правилно закона, като е преценил, че за съставомерната форма на вина е достатъчно съзнаването от страна на извършителя, че високорисковата дейност, се осъществява от лица, които не са подготвени. Не е необходимо наличието на ясна конкретна представа за самоличността и броят на тези лица.
От обективна страна, за да е налице съставът на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, се изисква с поведението си деецът, освен да е нарушил конкретни норми от действащ нормативен акт, уреждащи безопасното упражняване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, с това да е причинил настъпването на предвидения в закона резултат. Софийски апелативен съд е квалифицирал точно деянието, като е намерил, че немарливото изпълнение на задълженията му е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, които не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди.
Инстанциите по фактите са констатирали, че действията на самите работници на сечището също са били в разрез с разпоредбите на Правилника за безопасност на труда в горите. С. не е изпълнил указанието на прекия си ръководител да работи на разстояние от около 150м., а Г. и Х. не са обезопасили периметър с радиус 50м. Така допуснатите нарушения, обаче, не прекъсват причинно-следствената верига между нарушенията на подсъдимия и настъпилия общественоопасен резултат. Напротив, непрофесионалното поведение на пострадалия и другите работници, е логично следствие и се дължи именно на липсата на квалификация, а за допускането на необучени и неинструктирани лица на обекта, отговорността е изцяло на подсъдимия Д. С..
Касационният съд констатира известна неточност при приложението на материалния закон, която следва да бъде изтъкната, без да се налага отмяна или изменение на въззивното решение. Нормата на чл.123, ал.1 от НК е бланкетна и следва да бъде запълнена с конкретни правила, които подсъдимият при немарливото изпълнение на правно регламентираната високорискова дейност е нарушил. Такива правила могат да се съдържат единствено в законови или подзаконови актове, в някои случаи и в индивидуални административни актове, издадени въз основа на изрична законова делегация. Неправилно сред нарушените текстове от Закона за горите, Кодекса на труда, Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника и Правилника за безопасност на труда в горите, е включена и клауза от сключения договор с държавното ловно стопанство. От неизпълнението на търговски договор произтича договорна, а не наказателна отговорност.
Направеното оплакване за незаконосъобразност на решението в гражданско-осъдителната част, касационната инстанция намира за неоснователно. Критериите за справедливост на обезщетението, установени в практиката са съобразени. За да приеме, че майката и децата на починалия са претърпели вреди от неимуществен характер, изразяващи се в страдания от загуба на обичан човек, тяхна морална и материална опора, въззивният съд е изяснил коректно отношенията в семейството. Изтъкнатото от жалбоподателя различно местожителство на пострадалия и гражданските ищци, е непротивопоставимо на доводите, с които е потвърдена първоинстанционната присъда. То се дължи на конкретната житейска ситуация, а не на липса на близки и топли семейни отношения. Съпругата на С. е починала и той е бил активно подпомаган от майка си в отглеждането на децата, те са израснали и синът се е преместил в столицата, а дъщерята пътува в чужбина. Самият С. съжителствал със св.П. и двамата обитавали жилище друго населено място, където тя работи. Въпреки това са поддържали редовни контакти, обичали са се и са се подкрепяли. Смъртта на С. е предизвикала тежки негативни психически изживявания, за което справедливо са обезщетени. Решението е правилно и законосъобразно и в частта, с която на всеки един от гражданските ищци са присъдени по 50 000лв., в едно с лихви и разноски.
С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение
Оставя в сила решение № 435/07.11.2019г., постановено по ВНОХД № 605/2019г. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.