Р Е Ш Е Н И Е
№ 382
София, 11 ноември 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. пети ноември …………........... 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................
ЧЛЕНОВЕ: ..Севдалин Мавров ...............................
.. Мая Цонева ........................................
при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов ................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1332 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадена в срок касационна жалба от страна на подсъдимия П. П.. Обжалва се въззивна присъда № 17 от 14.07.15 г., постановена по ВНОХД № 500/15 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС). Със същата е отменена оправдателна присъда от 06.04.15 г. на Монтанския окръжен съд, и вместо това е ангажирана наказателната отговорност на П. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Присъдата на САС е обжалвана като незаконосъобразна – основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, с искане да се отмени и оправдае П. по повдигнатото му обвинение.
В проведеното заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Представено е допълнение към жалбата.
Прокурорът изтъква доводи за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на присъдата.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените основание и доводи и становището на прокурора, намира следното:
С въззивната присъда П. П. е признат за виновен в това, че за времето от 22.02.11 г. до 08.10.12 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери (общо 25 881.85 лв.), като не е подал в отдел „Местни приходи“ на общинска администрация – [населено място], изискуемите се по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) декларации за придобитите и регистрирани на негово име 106 броя леки и товарни автомобили, подробно описани в присъдата, поради което и на осн. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години и е постановена конфискация на 101 бр. леки автомобили, подробно отразени в присъдата.
Защитата приема, че въззивната присъда е незаконосъобразна, тъй като съдът не е приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НПК. Развива довода, че към момента на постановяването на първоинсанциония акт задължението по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ да се декларират в двумесечен срок придобитите МПС е отпаднало, поради което съдържанието на бланкетната норма на чл. 255, ал. 1 от НК не е могло да се попълни с разпоредба на данъчното законодателство.
Доводът не е съобразен със закона и практиката на ВКС, поради което жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно мотивите на Върховния съд (ВС), изразени в т. 2, б. „в“ на Постановление № 1 от 17.01.83 г. по н. д. 8/82 г. на Пл. на ВС (сб. 1983 г., стр. 6), когато бъдат изменени наказателните норми, приложим е чл. 2, ал. 2, т. е. прилага се по-благоприятния закон. Това правило не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетна наказателна норма и уреждат движението по пътищата, експлоатацията или ремонта. За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието. Тези съображения на ВС са валидни и по отношение на норми от данъчното законодателство, в случая ЗМДТ, попълващи съдържанието на бланкетната норма на чл. 255 от НК.
От друга страна разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (ДВ, бр. 103 от 1999 г.) е пресъздадена в ал. 4 на чл. 54 (ДВ, бр. 105 от 2014, в сила от 01.01.15 г.) с изключения по ал. 1, които не ползват подсъдимия по настоящия казус, поради което не е отпаднало задължението за деклариране.
Във връзка с посоченото въззивната присъда е законосъобразна.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17 от 14.07.15 г., постановена по ВНОХД № 500/15 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |