Р Е Ш Е Н И Е № 512 гр. София, 05 февруари 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА При участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Павлина Панова дело № 1798/2013 година. Производство пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на производството по ВНОХД №194/2013г. по описа на Окръжен съд – гр. Хасково, отмяна на постановеното по него решение № 78 от 16.05.2013г., и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В искането за възобновяване се съдържат аргументи за наличие на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5, вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, обосновано с твърдението, че съдът неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 53 ал.1 б. „а” от НК, на основание на което да постанови отнемане в полза на държавата на лек автомобил, послужил като средство за извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Прави се искане за възобновяване на въззивното производство по делото, отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Осъдените П. Б. Г. и Б. П. Р., редовно призовани, не се явяват. По отношение на искането за възобновяване във ВКС са постъпили писмени бележки от осъдените чрез адв. Н. К., в които се изразява становище за недопускане възобновяването на делото, тъй като искането за прилагане на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивният съдебен акт, установи следното: С присъда № 155, от 14.02.2013 г., постановена по НОХД №1237/2012 г. Свиленградският районен съд признал подсъдимите П. Б. Г. и Б. П. Р. за виновни в това, че на 13.10.2012 г. на паркинг, /населено място/ в съучастие като съизвършители държали в лек автомобил "марка" с рег. № , собственост на Д. Д. Г. /съпруг на осъдената П. Б. Г./ акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл. 28, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия” и съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизните и данъчните складове”, а именно: 200 броя кутии цигари "марка", 200 броя кутии цигари "марка" и 100 броя кутии цигари "марка", всичко на обща стойност 2250 лв., поради което и на основание чл. 234, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК ги осъдил съответно за Б. Р., наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три години на основание чл. 66 от НК и „глоба” в размер на 1125 лв. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата е определено едно общо наказание най – тежко между наложеното и наказанието „лишаване от свобода” в размер на 8 месеца постановено с определение № 279/06.12.2012 г. по НОХД №645/2012 г. на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 06.12.2012 г., а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което изпълнение е отложено с три години на основание чл. 66 от НК. Съдът осъдил П. Г. на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три години на основание чл. 66 от НК и „глоба” в размер на 1125 лв. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата е определено едно общо наказание най – тежко между наложеното и наказанието „лишаване от свобода” в размер на шест месеца постановено с определение № 2/15.01.2013 г. по НОХД № 20/2013 г. на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 15.01.2013 г., а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което изпълнение е отложено с три години на основание чл. 66 от НК. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към общото наказание и на двете подсъдими е присъединено и наказанието „глоба” в размер от по 1125 лв. за всяка една от тях. В полза на държавата е отнет предмета на престъплението общо 500 кутии цигари. Районният съд е постановил веществените доказателства лек автомобил "марка" с рег. № и ключ за автомобила да се върнат на собственика им Д. Д. Г.. На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъдил двете подсъдими да заплатят разноските по делото в размер от по 30 лв. за всяка от тях. По повод протест на прокурор от РП - Свиленград и по жалба на подсъдимите е било образувано ВНОХД № 194/2013 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по което е било постановено решение №78/14.02.2013 г., с което е била изменена присъдата в наказателно – осъдителната й част, като съдът отменил наложените наказания „глоба” по 1125лв., както и в частта, в която тези наказанията са били присъединени към наложените общи наказания на двете подсъдими. Съдът потвърдил присъдата в останалата й част. Искането за възобновяване на Главния прокурор е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията на двете решаващи съдебните инстанции по фактите за да приемат, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК и да откажат отнемане в полза на държавата на превозното средство, в което осъдените са държали инкриминираните стоки, се свеждат до това, че въпросният автомобил не съставлява средство за осъществяване на престъплението. В мотивите си въззивният съд се аргументира с това, че обект на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК са обществените отношения свързани с правилното функциониране на държавата в определен отрасъл на националното стопанство, а предмета, който се засяга е дейността на държавата по установяване и събиране на определен налог – чрез издаден по съответен ред и прикрепен към върху акцизните стоки бандерол. В даденият казус подсъдимите засягат обществените отношения не чрез въздействие върху определен материален обект, а чрез действие върху системата от постъпки, които държавата е създала, за да обезпечи събирането на този налог. Вземайки предвид спецификата и характера на засегнатото обществено отношение, инкриминираното деяние не може да бъде извършено единствено чрез моторно превозно средство т.е. то не способства нито пряко, нито непосредствено за увреждане на фискалните интереси на държавата, тъй като формата на изпълнително деяние е на просто извършване и произтича от самия факт на „държане” на стоките Принципно за приложение на нормата на чл. 53, ал. 1, б. „а’ НК е необходимо движимата вещ да е предназначена или да е послужила на дееца за извършване на умишлено престъпление. Средството за извършване на престъплението е само тази вещ, която реално е свързана с извършване на изпълнителното деяние, а не с други характеристики на деянието /Тълкувателно решение № 84/1960 г. на ОСНК на ВС/. В конкретния случай „държането”, като форма на изпълнителното деяние и осъществената фактическа власт върху предмета на престъплението по чл. 234 НК за него не е необходимо да бъде осъществено чрез други движими вещи /МПС/, в които инкриминираните стоки се държат или с които те се транспортират. Посочените съображения на съдилищата, че лекият автомобил марка „Опел А.” с рег. № Х 6841 ВС не е средство на престъплението, са в съответствие и с дадените указания по приложението на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2013г. на ОСНК на ВКС, съобразно което: „Превозното или преносното средство, в което са открити акцизните стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 от НК, не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК”. Върховният касационен съд констатира, че въззивният съд, потвърждавайки първоинстанционният съдебен акт, в частта с която не е отнето в полза на държавата моторното превозно средство, не е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №194/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Хасково и отмяна на постановеното по него решение № 78/16.05.2013г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: