Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 306   гр. София,  22 юни 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА              ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                      ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора МАРИЯНА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №318/2009 година   Производството е образувано по искане на осъдения А. С. Т. за възобновяване на НОХД №194/2008г., по описа на Районен съд-Харманли и на ВНОХД№270/2008година на Хасковски окръжен съд, и за отмяна на постановените по тях съдебни актове, при условията на чл.422, ал.1, т.5 НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции нарушения на материалния закон, обосновали явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност. Визираните касационни основания се аргументират с факти за количеството и предназначението на наркотичното вещество - предмет на инкриминираното посегателство, и с характеристичните данни за неговия извършител, предпоставящи преквалификация на очертаното с влязла в сила присъда престъпно деяние по чл.354А, ал.3, т.1НК, в по-леко наказуемо престъпление по чл.354А, ал.5НК, с произтичащите от това санкционни последици. Предлагат се съображения и за неправилно тълкуване на правните предписания на чл.чл.68 и чл.69, ал.2НК, обусловило привеждане в изпълнение на наложеното по НОХД№77/2005година, наказание - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода . В съдебно заседание на 16.06.2009 година пред ВКС процесуалният представител на осъденото лице пледира за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на особената норма на чл.354А НК, в хипотезата на маловажен случай и мотивира необходимост от ревизия на атакувания съдебен акт. Подобна позиция изразява и А. Т. , като в предоставената му последна дума моли за уважаване мнението на упълномощения от него адвокат. Прокурор от ВКП дава убедително заключение за неоснователност на искането на осъдения Т. за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, упражнявайки правомощията, с които е оторизиран , за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №305/22.10.2008година, постановена по НОХД№194/2008г., след проведено съкратено съдебно следствие в предвидената на чл.371, т.2 НПК алтернативна форма, Районен съд-Харманли признал А. С. Т. за виновен в това, че на 31.01.2008 година, в гр. С., без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - марихуана, с нето тегло 0,9759 грама, със съдържание на активен компонент-тетрахидроканабинол 0,84%, на стойност 5,86 лева, поради което и на основание чл.354А, ал.3, т.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК го осъдил на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване и ГЛОБА в размер на 1000 лева . Със същия съдебен акт първостепенният съд, в съответствие с изискванията на чл.68, ал.1 НК е привел в изпълнение определената с присъда по НОХД № 77/2005г. наказателна санкция-лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила с постановяване на решение №61/27.04.2009 година на Хасковски ОС, изменящо същата в частта относно приложението на чл.68, ал.1 НК чрез освобождаване на подсъдимото лице Т. от изтърпяване на наказанието, наложено по НОХД №77/2005г. за срок от ЕДНА ГОДИНА, при условията на чл.69, ал.2 НК. Логическо следствие от реализираната процесуална дейност са необжалваемостта и юридическият стабилитет на съдебния акт, по отношение на който са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426,гл. ХХХІІІ НПК. При осъществения извънреден контрол в рамките на релевираните оплаквания за несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост при диференциране на наказателната отговорност, ВКС намира искането на осъдения Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД№194/2008г. на Харманлийски РС за допустимо, но неоснователно. Първостепенният съд и въззивният състав не са допуснали нарушение на материалния закон при очертаване на приложимата правна квалификация. Правилно, в съответствие с възприетите фактически положения и при съобразяване на съдържанието на правната норма на чл.354А от НК е словно- материализираното в атакуваната присъда заключение, че инкриминираните действия на А. Т. се субсумират от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл.354А, ал.3, т.1 НК. С демонстриран професионализъм съдебните инстанции са преценили, че детайлите на установената фактология, хронологически изследвана по отношение на времето, мястото на противоправното посегателство и неговия предмет, и наличните данни за обществената и лична опасност на автора на престъплението, с поставен акцент на съдебното му минало/предходно осъждане по чл.354А НК / и характеристиките на последващото неправомерно поведение, ориентирано към осуетяване разкриването на извършеното престъпно деяние, са от съществена значимост при интерпретация на проблематиката за престъпната съставомерност на инкриминираната дейност. Обосновани и юридически издържани са и изведените от очертаните обстоятелства констатации за немаловажност на описаната от представителя на обвинителната власт проява, и за отсъствуващи предпоставки, мотивиращи правоприлагане на разпоредбата на чл.354А, ал.5НК. При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на осъщественото при условията на чл.93, т.9 НК престъпление и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така и съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт. Престъпленията, регламентирани в чл.354А НК, като своеобразен вид посегателства против здравето, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст, предвид характеристиките на формите на изпълнително деяние и на общественоопасния резултат, и съобразно особеностите на инкриминирания предмет - рискови и високорискови наркотични вещества, сочат на сериозна социална нетърпимост и неправомерност на деянието. В очертания аспект, конкретиката на приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия казус инкриминираният наркотик, с неговите имплицитно присъщи качествени, количествени и финансови параметри, не следва да бъде интерпретиран като единственият меродавен и изключителен критерий, предопределящ подобна преценка. Визираните обстоятелства, анализирани в съвкупност с установеното, че осъденият Т. е осъждан за друго такова престъпление по чл.354А НК, с влязла в сила присъда, в изпитателния срок на която е осъществено престъпното деяние- обект на разглеждане по настоящото наказателно дело; и коментирани във връзка със съдържащата се в полицейските архиви информация за контакти на А. Т. с криминално проявени лица, за употреба и разпространение на наркотици; и с приобщените доказателства за неправомерните изяви при задържането на осъдения, не мотивират основания, предпоставящи преквалификация на престъплението по чл.354А, ал.5НК. В котекста на изложеното представените пред въззивната инстанция служебни бележки от СОУ „Св. Климент Охридски”-Симеоновград и „ЕПРО” АД-Клон България, удостоверяващи че осъденият Т. през учебната 2007-2008 година е бил ученик в 10-ти клас и от 05.09.2008г. е общ работник в търговско дружество, и индициращи на положителни промени в неговия социален статус, за които защитата пледира отреждане на специално внимание, не разколебават очертаната позиция. ВКС не констатира и претендираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1НПК, обективирано в неправилност на атакувания съдебен акт в частта по привеждане в изпълнение на наложеното на А. Т. наказание по НОХД№77/2005г. на Хасковски ОС. Релевираните възражения на процесуалния представител на осъденото лице, подкрепящи същото се базират на механично тълкуване на нормите на чл.68 и чл.69НК, и на некоректна оценка на направеното от осъдения самопризнание по чл.371, т.2НПК, предпоставило допускането и провеждането на особената процедура по Глава ХХVІІ от НПК. Материалноправната разпоредба на чл.68 НК обуславя изпълнение на отложеното при условията на чл.66 НК наказание и санкционира последващо неправомерно поведение на осъденото лице. Характерно за създаденото положение при приложение института на условното осъждане е че развитието на наказателното правоотношение зависи от действията на автора на престъпното посегателство, след придобиване юридически стабилитет на постановения съдебен акт и то се обективира в това, че ако до изтичането на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което впоследствие се ангажира наказателната отговорност чрез налагане на наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, се постановява изтърпяване и на отложената наказателна санкция. Изключения от императивността на това правило са предвидени в чл.68, ал.2 НК /за непредпазливите престъпни деяния/ и в чл.69, ал.2НК по отношение на лица, осъдени условно за престъпления, осъществени от тях като непълнолетни. При очертания нормативен регламент, съобразен с характера на последващата престъпна дейност, реализирана при форма на вина - непредпазливост и с възрастовите особености на субекта на предходното престъпление, в обсега на преценката на решаващия орган е освобождаването на наказателноотговорното лице изцяло или отчасти от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено. Санкционните последици по условната присъда не настъпват по право с факта на извършване на последващото във времето престъпно деяние, а в зависимост от необходимостта да бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална превенция- поправяне на дееца и възпитателното въздействие върху останалите членове на обществото. Във визираните хипотези право и задължение на съда е при всестранно и безпристрастно обсъждане на доказателствените материали за облика на извършеното престъпление и за личността на подсъдимия, и при гарантиране на правните предписания на чл.36НК да приведе в изпълнение условната присъда или да освободи подсъдимото лице от наложеното наказание при предходното осъждане изцяло или отчасти. Хасковски ОС е съобразил възложената му от закона компетентност, като след обективна и цялостна оценка на доказателствата за инкриминирания акт - предмет на разглеждане по делото, и на плоскостта на наличните противоречиви данни за личната и обществена опасност на дееца, и неговата започнала ресоциализация чрез ангажиране в образователен и трудов процес, правилно приложил разпоредбата на чл.69, ал.2НК. В тази насока несъстоятелни са предявените доводи, че направените самопризнания от А. Т. по чл.371, т.2 НПК предпоставят императивно освобождаване на осъдения от изтърпяване на наказателната санкция по предходната присъда по НОХД №77/2005година. Акцентираното процесуално поведение на осъденото лице, обективирано в рамките на реализираната процедура по Глава ХХVІІ от процесуалния закон /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция в предвидената алтернативна форма на чл.371, т.2НПК/ не обосновава претендираната снизходителност. При индивидуализацията на наказателната отговорност в очертаните от нормите на чл.373, ал.2, вр.чл.371,т.2 НПК предели, действително се съблюдават процесуалните изяви на подсъдимия в хода на наказателния процес, в обхвата на които е и депозираното признание. Последното обаче следва да се преценява с оглед неговото съдържание и характеристиките му на форма за процесуално съдействие при установяване на обективната истина. Ако то е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното производство, а не е логическо следствие от ефективната дейност на компетентните органи, трябва да се третира като смекчаващо обстоятелство, включително при налагане на санкциите по чл.55НК /сега чл.58а НК/. Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието и останалите факти, свързани с личността на подсъдимия /предходни осъждания, характеристични данни/, самопризнанията могат да мотивират определяне на наказание с по-нисък размер. Признанието на фактите, изложени в обвинителния акт чрез формално волеизявление пред съда по чл.371, т.2НПК, на каквото сочи конкретиката по настоящото дело не следва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при диференциране на наказателната отговорност, съобразно правилата на чл.373, ал.2НПК. Бонусът от този вид самопризнание е предопределен от самия закон /чл.373, ал.2НПК/, поради което същото не трябва да се абсолютизира и отъждествява с основание за безнаказаност. В коментирания смисъл следва да бъде оценяван визираният процесуален акт на осъдения Т. и при вземане решението от компетентния орган за частично привеждане в изпълнение на предходната присъда, при условията на чл.69 НК. Интерпретираните факти, правнозначими за правната квалификация на инкриминираното деяние и мотивираните от тях заключения, обезпечени от приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведени при съблюдаване на материалноправните разпоредби на общата и специална част на НК, и в съответствие с изискванията на съдебната практика, обосновават реализирана от А. Т. неправомерна дейност, консумираща престъпния състав на чл.354А, ал.3, т.1НК. В лимитираните правни очертания и съобразно предписанията на чл.373, ал.2, вр.чл.55 /нов чл.58а НК/ справедливо са определени по вид и размер наказанията на осъдения - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода /минимално предвиденото в закона/ и 1000 /хиляда /лева глоба, с последващо прилагане на чл.69, ал.2НК, изразяващо в освобождаване отчасти от изтърпяване на наложената по НОХД №77/2005г. наказателна санкция /ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода/, за срок от ЕДНА ГОДИНА. Предложената аргументация формира вътрешното убеждение на касационния състав за липса на нарушения на материалния закон при визиране на приложимата правна норма за инкриминираното деяние/чл.354 А, ал.3, т.1НК/ и при ангажиране на наказателната отговорност на осъденото лице. Същата предопределя неоснователност на касационните оплаквания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК и на съпътствуващите ги претенции за преквалификация на престъпното посегателство в по-леко наказуемо престъпление по чл.354А, ал.5НК с произтичащите от това санкционни последици, обективирани в замяна на наказанието лишаване от свобода с ГЛОБА и отмяна на постановеното частично изтърпяване на предходната присъда. По изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на А. Т. за възобновяване на НОХД №194/2008г., по описа на Харманлийски РС и на ВНОХД №270/2008г. на ОС-Хасково, и за ревизия на влязлата в сила присъда на 27.04.2009 година, в съответствие с изискванията на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. Т. за възобновяване на НОХД №194/2008г.на Районен съд-Харманли и на ВНОХД №270/08г. на Хасковски окръжен съд, и за изменение на постановения и влязъл в сила съдебен акт. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.