4 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2032/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е № 860 гр.София, 06.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Зоя Атанасова със секретар А. И.а изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. НИНОВА гражданско дело под № 2032/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, постановено под № 108 на 14.09.2009 год. по в.гр.дело № 1231/2008 год., с което е оставено в сила решение № 182 от 07.10.2008 год. по гр.дело № 588/2008 год. на Санданския районен съд за отхвърляне предявения иск от К. И. П. от гр.С., в качеството му на наследник на И. Д. С., б.ж. на с.Г., община С., против О. служба по земеделие и гори с.С., Държавно лесничейство-Ст. и Р. управление на горите-гр.Бл. за установяване правото да се възстанови собствеността върху следните гори, находящи се в землището на с.Г., община С.: 1. гора на площ от 5 дка гора в м.”Д. Кл.”, при съседи-дере, собствена нива, И. А. и С. С.; 2. гора на площ от 5 дка в м.”Кл.”, при съседи-С. С., З. А., С. К. и собствена нива; и 3. гора на площ от 15 дка в м.”Кл.”, при съседи-собствена нива, дере, З. А., Х. А. и С. К.. Недоволен от въззивното решение е касаторът К. И. П., представляван от адвокат Б. К. от С.та адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.13, ал.3, т.2 ЗВСГЗГФ, нарушени са съдопроизводствени правила – чл.4, ал.2, пр.2 ГПК/отм./ и е необосновано. Допълнително съображения излага в писмена защита. Ответниците по касация – Държавно лесничейство-С., ОС”ЗГ”-Стр. и Р. управление на горите-Бл. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че представения списък на частните/сайбийски/ гори, изготвен на 30.01.1917 год. и декларацията от 28.05.1949 год. за задължително пререгистриране на непокрити земеделски имоти, не представляват писмени доказателства по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 522 от 14.06.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С решение № 965 от 10.07.2008 год. по гр.дело № 3847/2007 год. състав на V гражданско отделение на Върховния касационен съд е отменил на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК влязлото в сила решение № 493 от 22.01.2002 год. по гр.дело № 502/2001 год. на Санданския районен съд и е върнал делото за ново разглеждане за съобразяване новооткритото доказателство „декларация за непокрити /явно се има предвид имоти/ земи и гори от Д. С. Ц.” от 1949 год. и с оглед наследственото правоприемство от И. Д. С., починал на 16.03.2001 год. Видно от представеното удостоверение за наследници № 07 от 19.09.2008 год., издадено от община С., с.Г. ищецът е внук на Д. С. Ц., починал на 29.11.1967 год. и оставил за единствен наследник син И. Д. С. – баща на ищеца. Въззивният съд е приел като доказателство оригиналът на декларация за притежавани непокрити земеделски земи, подадена на 24.06.1949 год. от Д. С. Ц. до Държавната планова комисия, за която заедно със списъка на частните /сайбийски/ гори, изготвен на 30.01.1917 год. е направен извод, че не са доказателства по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. Искът по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ има за предмет установяване на правото на собственост на бившите собственици на гори и земи от горския фонд към минал момент – одържавяването им и е предпоставка за възстановяване на собствеността от О.та служба по земеделие, когато искането не е направено пред административния орган в установения в закона преклузивен срок. Съгласно чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ в производството за възстановяване на собствеността, част от което е исковото производство по чл.13, ал.2 са допустими две групи писмени доказателства – такива, които имат вещнопрехвърлително действие – нотариални актове, крепостни актове, делбени протоколи и други, косвени доказателства като данъчни регистри, стопански карти, удостоверения за дялово участие в кооперации. От примерното изброяване на косвените доказателства следва да се направи извод, че законът признава за допустими писмени доказателства за удостоверяване на собствеността, а не на конкретното придобивно основание. Очевидна е целта на закона да бъдат облекчени бившите собственици и техните наследници при доказване на правата им като се признае правото на възстановяване на лицата, от които са отнети горите. Ето защо следва да се приеме, че „други писмени доказателства” по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ са всички официални и частни удостоверителни документи, както и частни писмени договори или спогодителни протоколи, които не отговарят на изискванията на форма за действителност по действащото право към момента на сключването им. Тези документи са достатъчни за доказване на правото при възстановяване на собствеността, а само при спор за материално право, отнесен за разрешаване в съда по реда на чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ всяка от страните трябва да докаже и конкретното придобивно основание. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС чл.290, сл.ГПК, създадена след допускане на касационното обжалване по настоящото дело, в която се приема, че принадлежността на правото на собственост върху одържавени гори се доказва освен с доказателства, имащи пряк вещнотранслативен ефект и с всички други, допустими по ГПК. В разглежданият случай съдът е отрекъл доказателствената сила на документите, защото са косвени, с което е нарушил процесуалните правила. Както вече се посочи тълкуването на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ води до извод, че допустими доказателства са не само тези, които представляват годен титул за собственост, но и такива със свидетелстващо значение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила налага въззивното решение да се отмени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на основание чл.293, ал.2 ГПК делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който като се съобрази с даденото тълкуване на разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ с оглед допустимостта на представените доказателства да ги обсъди и прецени доказателствената им сила с оглед на конкретните твърдения на ищеца във връзка с елементите на фактическия състав на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ и възраженията на ответника. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.291, ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение на Благоевградския окръжен съд с №108 от 14.09.2009 год., постановено по в.гр.дело № 1231/2008 год. ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: