Р Е Ш Е Н И Е N 49 София , 11.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на шести февруари , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1540 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. С определение № 956 от 20.10.2011 г. по гр.д. № 1540 от 2010 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 1.06.2010 г. по гр.д. № 3498 от 2008 г. на Софийски градски съд, Четвърти “г” състав , с което е оставено в сила решение от 6.08.2008 г. по гр.д. № 11959 от 2006 г. на Софийски районен съд , 35 състав и са отхвърлени предявените от А. С. Г., С. Г. – В., И. Г. Стоянова , Г. Т. М. и Т. Т. М. срещу [фирма] в субективно активно съединение искове за ревандикация и частични искове по чл.59 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса съставлява ли удостоверителният документ, съставен от назначения от държавата по реда на чл.12, ал.2 ЗДЗИ временен управител на прекратеното по реда на ЗДЗИ/1946 г./ акционерно дружество частен документ по смисъла на действащия към момента на съставянето му чл.250 ЗСГ/отм./ вр. с чл.142, пр.1 ГПК/отм./, или съставлява официален писмен документ. Поставен е и въпроса представлява ли изплащането на сума равна на номинала на акциите по реда на чл.10, ал.5 ЗДИ от 1946 г. изплащане на обезщетение по смисъла на ЗВСВОНИ. Ответника [фирма] не са взели становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежни страна срещу въззивното решение , което е неблагоприятно за нея , в едномесечния законен срок по чл.283 ГПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението са обсъдени приложените доказателства, становищата и възраженията на страните като съдът ги е преценил по вътрешно убеждение , което е в съответствие с изискването на чл.12 ГПК. В съответствие с чл.235, ал.1 ГПК е основал своето решение на фактите по делото. Софийски градски съд е споделил крайният извод на СРС по спорните правоотношения, които са въведени с исковата молба на А. С. Г., С. Г. – В., И. Г. С. , Г. Т. М. и Т. Т. М. срещу [фирма] з собствеността на 8, 3833% ид. ч. от поземлен имот с площ по скица от 404,60 кв.м. , находящ се в [населено място], [улица], съставляващ У..... в кв..... по плана на [населено място], м. “Ц.” заедно с построената в него шестетажна административна сграда с разгърната площ от 2 127 кв.м. и е отхвърлил иска за ревандикация и частични искове по чл.59 ЗЗД за сумата 6 035, 97 евро от цялостен размер , определен за сумата 27 272,88 евро за периода от 1.06.2005 г. до 31.05.2006 г. По делото е било изяснено, че ищците са наследници на акционери в Първо българско застрахователно дружество “Б.”/ представени е списък на акционерите и удостоверения за наследници / . Това дружество с н.а. №.... ,т..., рег. №..., н.д. №.... от .... г. е закупило от държавата спорното дворно място. С позволителен билет №... от...... г. е било разрешено изграждането в имота на шестетажна сграда . Представен е одобрен архитектурен проект от ..... г. Дружеството е било одържавено и е представен опис на недвижимите имоти на акционерното дружество от... г. , протокол от ... г. за предаване и приемане на преписките относно собствеността на недвижимите имоти . Списък на акционерите към 1.08.1946 г. Последните документи са оспорени. В тези документи е посочено, че към 1946 г. върху дворното място е била изградена пететажна офис сграда. Настоящия състав споделя извода на въззивният съд, че тези два документа тъй като изхождат от дружеството, а не от публичната власт са частни а не официални документи. В този смисъл е чл.250 от Закона за гражданското производство / отм./ , който посочва , че частни са документите , подписани от лицата, които са ги издали. От своя страна в чл.249 ЗГС се определят характеристиките на официален документ, а те са документи , създадени по установен в закона ред и определена форма от орган на публичната власт и в границите на законово определената й компетентност и съдържат изявление направено пред тази власт. Тези документи имат пълна доказателствена сила за това което е отбелязано в тях и че автори са лицата, които са посочени като техни издатели. По отношение характера на цитираните в настоящето дело два документа е постановено решение по чл.290 ГПК, което има задължителна сила- Решение № 16 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2659/2008 г., IV г. о., ГК. Въз основа на тези документи са изготвени и няколко съдебно счетоводни експертизи от вещото лице Е. Б. С. , която е установила ,че наследодателите на С. Г. В. и А. С. Г. са притежавали 4,30% от чрез акции на Б. 4, 9826 %, а наследодателите на И. Г. С., Т. Т. М. и Г. М. са притежавали 1,812 % от Първо застрахователно дружество чрез акции в Б. в размер но 2,4929% . След одържавяването на дружеството , имота, които е бил негова собственост първоначално е предаден на С., а след това на Б.. Със заповед №... от...... г. на Министъра на Министерство на външните работи е образувано [фирма] , в имуществото на което са включени недвижими имоти. В списъка на имотите е и спорният обект. По делото съществуват данни, че акционерите са получили стойността на акциите си по номинал. При тези данни въззивният съд обосновано е приел , че иска е неоснователен защото ищците-касатори не са установили правото си на собственост към настоящия момент на подържаното от тях в исковата молба основание, а именно чл.2 ЗВСВОНИ в редакция от 1997 г./ когато с § 1 от ПЗР на З. в предметното поле на чл.2 от ЗВСОНИ е включен и ЗДЗИ от 1946 г. /. За да се възстанови по силата на закона собствеността на лицата е необходимо да съществува кумулативно единство на няколко юридически факта както следва : имотите да са отчуждени по законите, които са посочени в чл.2 от ЗВСВОНИ , което в настоящия случай е налице , тъй като имота е отчужден със Закона за Д. от 1946 г. г. С този закон е създаден Държавния застрахователен институт на основата на сливането на съществувалите тогава 30 застрахователни дружества - 19 български и 11 клона на чуждестранни застрахователни компании, включително и Първо българско застрахователно дружество “България”. Включването на посоченият закон в предметното поле на чл.2 ЗВСВОНИ е станало с § 1 от ПЗР на ДЗОСОИ с редакцията му от 22.11.1997 г. Вторият юридически факт също е обективиран , а именно имота да се намира в имуществената сфера на държавно предприятие – към 1997 г. имота се намирал в Б., а в последствие в [фирма] . Имота съществува реално до размерите при които е отчужден. За да се трансформира обаче обратно държавната собственост в частна собственост е необходимо собствениците да не са обезщетени. По делото е било установено ,че акционерите в дружество “ П. “Б. са получили стойността на акциите си по номинал. Собственик към 1946 г. на шестетажната сграда и мястото е било търговското дружество, което е било самостоятелен субект – юридическо лице. Акционерите - собственици на акции са притежавали само част от неговия капитал в еквивалент на притежаваните ценни книги-акции и след като са получили тяхната номинална стойност, те не биха могли да претендират за имуществото на юридическото лице, което е самостоятелен субект на правото , т.е. самостоятелен носител на права и задължения и притежател на имуществени права, включително и на правото на собственост. Освен това основателно е и разбирането, че по делото не е установено притежаваните от ищците акции на каква идеална част от собствеността на акционерното дружество отговарят, тъй като липсват писмени доказателства/ извън твърденията на ищците –касатори за общият брой акции , емитирани от акционерното дружество към момента на неговото одържавяване. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение от 1.06.2010 г. по гр.д. № 3498 от 2008 г. на Софийски градски съд, Четвърти “г” състав . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: