Р Е Ш Е Н И Е № 60151 София, 04.08.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева Десислава Попколева с участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3101 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. В. чрез пълномощника му адв. Е. Н. против решение № 65/01.07.2020 г. по в.гр.д. № 83/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. № 59/2019 г., искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. № 59/2019 г. за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. В останалата отхвърлителна част- за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на имуществени вреди, решението на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила като необжалвано. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.52 ЗЗД, на процесуалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, както и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е изложил в мотивите си защо справедливостта налага този нисък размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, който размер не съответства нито на броя и тежестта на повдигнатите обвинения, нито на тежестта и продължителността на взетите мерки за неотклонение - „задържане под стража“ и „домашен арест“. Според касатора, при определяне размера на обезщетението, съдът не е отчел в достатъчна степен настъпилото хронично заболяване – „други реакции на тежък стрес“, за което експертът изрично е посочил, че е в пряка причинно-следствена връзка със задържането под стража и незаконното обвинение, както и настъпилото по време на задържането му влошаване на здравословното му състояние. Твърди се, че необосновано и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между задържането под стража и повдигнатите обвинения на ищеца и изключването му от политическа партия ГЕРБ и прекратяването на брака му. Ответникът по жалбата – Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител прокурор С., в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. С определение № 211/23.03.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 65/01.07.2020 г. по в.гр.д. № 83/2020 г. на Пловдивския апелативен съд в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема определеното от първата инстанция обезщетение. По така повдигнатите въпроси се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешенията, дадени с решение № 88/16.07.2018 г. по гр.д. № 4209/2017 г. на III г.о., решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д. № 5637/2007 г. на I г.о., решение № 215/18.11.2014 г. по гр.д. № 1287/2014 г. на III г.о., решение № 22/26.03.2018 г. по гр.д. № 1552/2017 г. на III г.о., решение № 14/10.02.2014 г. по гр.д. № 3706/2013 г. на IV г.о., решение № 292/11.03.2015 г. по гр.д. № 3435/2014 г. на III г.о., както и със задължителната практика на ВС – ППВС № 4/23.12.1968 Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи /ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК/. Константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, приема, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период, начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други факти, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. По въпроса относно приложението на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, в първите две от посочените от касатора решения на ВКС се приема, че „справедливостта“ изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Размерът на дължимото обезщетение във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. В третото от посочените решения на ВКС се приема, че когато формира извод за прекомерност по отношение на присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди и определи друг, по-нисък размер, въззивният съд трябва да мотивира и обоснове този свой извод не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства по делото. Съдебната практика е последователна и по въпроса, че изброяването в решението на принципно указаните насоки в ППВС № 4/1968 г. кои групи обстоятелства са от значение при прилагането на чл.52 ЗЗД, като възраст, личност, обществено положение на ищеца, без въззивният съд да е обсъдил и преценил конкретните обстоятелства по делото в тази връзка, не отговаря на изискването за обсъждане и преценка на конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението в справедлив размер. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането, като недоказването на изтъкнатите от страната конкретни вреди като предизвикано болестно състояние с трайни последици, или наличието на вреди извън причинната връзка, не отменя изискването за справедливо обезщетение. С оглед даденото в практиката на ВКС разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна. По делото се установява, че с постановление от 18.11.2010 г. касаторът е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 609/2010 г. на ОД на МВР – гр.Стара Загора за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр.ал.2 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години /участие в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл.243, ал.2, т.3 НК – подправяне на платежни документи/, а впоследствие преквалифицирано в престъпление по чл.246, ал.1 вр. чл.243, ал.2, т.3 НК. Взета е мярка за неотклонение „задържане под стража“, която на 17.11.2010 г., т.е. след шест месеца е изменена в „домашен арест“, а считано от 11.10.2011 г. – в „подписка“. С постановление № 297 от 27.05.2014 г. на Окръжна прокуратура Стара Загора, наказателното производство водено срещу Й. В. е изцяло прекратено, т.е три години и половина след повдигане на обвинението. В хода на досъдебното производство – с решение от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1048/2011 г. на Районен съд Казанлък, бракът на касатора с Д. С. В. е прекратен по иск за развод, предявен от последната. От изслушаната по делото съдебно – психиатрична експертиза, се установява, че са налице клинични данни за преживяно заболяване – „други реакции на тежък стрес, код по МКБ10:F43.8“ от освидетелствания, а понастоящем е налице „смесено тревожно-депресивно разстройство, код по МКБ10: F41.2“. Според вещото лице, В. е бил с влошен психологически статус и е изпадал в състояния на депресия, като посоченото психично разстройство е настъпило след преживените събития – повдигане на обвинение и задържане под стража и придобитото хронично заболяване „други реакции на тежък стрес, код по МКБ10:F43.8“ е настъпило след 17.11.2010 г. Посочено е, че и до настоящия момент, В. има нарушения на социалното и личностово функциониране, като афективните колебания са отзвучали в значителна степен, но и към момента има тревожно – хиподепресивни оплаквания и нарушен сън. Към момента на повдигане на обвинението, касаторът е бил 48 годишен и се е занимавал с търговска дейност - организиране на хазартни игри с игрални автомати, за което е имал разрешение от Държавната комисия по хазарта. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, декларираните приходи са били в размер на в размер на 134246,42 лв. за периода от 01.01.2011г. до 31.03.2011 г., а средната месечна печалба - 40 157,49 лв. След повдигане на обвинението, е прекратено членството на В. в ПП ГЕРБ след решение от 18.11.2010 г. на изпълнителната комисия на партията. При така ангажираните доказателства, в т.ч. и свидетелските показания на дъщерята и бившата съпруга на касатора и на св. К. – задържан по същото време с В., правилно въззивният съд е приел за установено, че касаторът е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по повдигнато му обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, изразяващи се в психически и емоционален стрес, здравословни проблеми по време на престоя в следствения арест, безсъние, тревожност, състояние на депресия, настъпило по време на изтърпяване на първите две мерки за неотклонение и наличието на остатъчни оплаквания към настоящия момент – тревожност и нарушен сън. Правилно също така е прието, че в резултат на незаконното наказателно преследване, стандартът на живот на касатора се е променил съществено, като след изменение на мярката му за неотклонение в „подписка“, той често е сменял работата си, а поради изтичане и прекратяване на разрешенията за организиране на хазартни игри с игрални автомати, повече не се е занимавал с осъществяваната от него преди незаконното обвинение търговска дейност. Правилно за недоказани са приети от въззивния съд твърденията на ищеца за заемана от него ръководна длъжност в структурата на ПП ГЕРБ и реалната му възможност да се кандидатира за общински съветник в общинските избори през 2011 г. и евентуалната му бъдеща политическа кариера. При съобразяване на свидетелските показания на бившата съпруга на касатора и приложеното решение за развод по исков ред, инициирано по нейна искова молба, въззивният съд правилно е приел, че разводът не е в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение и задържане под стража. При правилно съобразяване на осъществилото се вследствие на незаконното наказателно преследване засягане на личния и социалния живот с оглед характера на повдигнатото обвинение и търпените за продължителен период мерки на процесуална принуда и на емоционалното и психическо състояние на касатора, недостатъчно оценено е останало засягането на неговото здравословно състояние. Заедно с възрастта на касатора по времето на протичането на досъдебното производство, изпитвания интензивен стрес и последиците от него за психическото му здраве – настъпило хронично заболяване „други реакции на тежък стрес“, представляващо психично разстройство и продължаващите и към настоящия момент нарушения на социалното и личностово функциониране, понесените от касатора неимуществени вреди налагат определяне на по-високо обезщетение, а именно в общ размер на 21 000 лв. При тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Окръжен съд Пловдив и е постановено друго за отхвърляне на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 16 000 лв. до 21 000 лв., следва да бъде отменено. Вместо това следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част решението на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. Съобразно уважената част на жалбата, на касатора следва да се присъдят поисканите разноски за касационната инстанция, които са в размер на 254,52 лв. – за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 65/01.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 83/2020 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. № 59/2019 г., искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от Й. С. В. срещу Прокуратура на Република България, за осъждане да заплати обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, е отхвърлен за сумата над 16 000 лв. до 21 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане, като вместо него постановява: ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Й. С. В., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 7, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ още 5 000 лв./пет хиляди лева/, представляващи разлика над сумата 16 000 лв. до сумата 21 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно задържане и обвинение по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/01.07.2020 г. по в.гр.д. № 83/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Й. С. В., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 7, на основание а на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 254,52 лв. - разноски за касационната инстанция Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: