Р Е Ш Е Н И Е № 513 София, 13 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1625 по описа за 2013 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Е. И. И. срещу решение № 96 от 27.06.2013 г., постановено по внохд № 72/13 г. на Апелативния съд – гр. Варна. Възразява се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и се правят алтернативни искания – за оправдаване, приложението на чл.9, ал.2 от НК или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 270/12 г. Окръжният съд-гр.Шумен признал подсъдимия И. за виновен и на основание чл.248а, ал.5, във връзка с чл.248а, ал.1 и 2 и чл.54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. По внохд № 248/12 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.Варна отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова присъда под № 11 от 19.10.2012 г., с която оправдал подс.И. по предявеното му обвинение по чл.248а, ал.5, във връзка с ал.1 и 2 от НК. С решение № 42 от 11.03.2013 г., постановено по кд № 2278/12 г., образувано по протест на прокурора, ВКС, второ наказателно отделение отменил новата присъда на ВАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение ВАС потвърдил присъдата на ШОС, постановена по нохд № 270/12 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. І. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. 1. При очертаното процесуално развитие на делото, най-напред следва да се даде отговор изпълнени ли са задължителните указания, дадени от ВКС, второ наказателно отделение с цитираното вече решение по кд № 2278/12 г. Отделно от това в касационната жалба на подсъдимия се твърди, че тези указания не са изпълнени, тъй като не са събрани исканите допълнителни доказателства и не е обсъдено оспореното от подсъдимия писмено доказателство – договорът на л.36 от досъдебното производство. Все в тази посока защитата на жалбоподателя поддържа, че ВАС не е събрал доказателства за сключването на договора, не е изяснил кога той е сключен, предвид липсата на достоверна дата Мотивите на първото по ред касационно решение убедително сочат, че при проверката е установено наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, проявило се в игнориране на данните, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на св.З. и св.И. и в приложения на стр.36 от досъдебното производство договор, сключен на 04.01.2010 г. между св.И. и „Л. табако А.М.” с предмет производство и изкупуване на суров тютюн. На същото място добре е видно, спрямо кои части от показанията на св.Н. И. и св.З., както и от обясненията на подсъдимия, решаващия съд (първи въззивен състав на ВАС) е проявил избирателност и пренебрежение, недопустими поначало в доказателствената дейност на съда, в частност по оценката на събраните по делото доказателства. Изложеното позволява безпротиворечиво извеждане на указанията, дадени от ВКС, второто наказателно отделение, които съгласно чл.355, ал.1, т.3 от НПК са задължителни. Очевидно липсват указания за събиране на доказателства, а договорът от 04.01.2010 г. е анализиран не в посоката, претендирата от подсъдимия сега (като недостоверен относно датата), което предпоставя неоснователност на направеното възражение. При новото разглеждане на делото ВАС изпълнил указанията на първия касационен състав, като при оценката на доказателствата, са съобразени доказателствата на които е поставен акцент от ВКС, второ наказателно отделение. 2. Нещо повече, решението на първия касационен състав стеснява пределите на настоящата проверка, поради което част от възраженията на подсъдимия няма как да получат отговор. От мотивите на цитираното касационно решение добре е видно, че извън посоченото в него, други нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК не са установени. При новото разглеждане на делото съдебно следствие не е провеждано. На тази основа ВКС, първо наказателно отделение намери, че няма основание за укор към дейността на проверявания съд относно заявеното от подсъдимия, че са „пренебрегнати валидни доказателства относно датата на сключване на устен договор за наем”. Същите доказателства са били на вниманието на ВКС, второ наказателно отделение и тяхната оценка е възприета критично. Упрекът е бил насочен към игнорирането на писмено доказателство и част от определени гласни доказателствени източници, които е следвало да бъдат оценени с „валидните доказателства”, във взаимната им връзка и обусловеност. 3. Възражението за нарушение на принципа на непосредствеността не държи сметка за това, че такова нарушение не е налице, щом законът е предвидил възможност за отстъпление от него, какъвто е случаят с приобщаването на показания, депозирани в хода на досъдебното производство или пред друг съдебен състав, по реда на чл.281 от НПК. Друг е въпросът, че преразпит на свидетели поначало е възможен, само обаче когато решаващият съд достигне до извод за необходимост от това. Обстоятелството, че ВАС не е намерил за необходимо да преразпита свидетелите по делото, не налага извод за допуснато нарушение на чл.18 от НПК. Настоящият състав на ВКС не намери причини за критично отношение към дейността на ВАС, в тази посока. 4. Твърди се, че правото на защита на подсъдимия е нарушено с отказа на съда да удовлетвори доказателствените му искания – преразпит на св.И. и З. във връзка с договора от 04.01.2010 г. и повторна агрономическа експертиза. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че не всички доказателствени искания могат и следва да бъдат удовлетворявани от съда по същество, а само тези, които допринасят за пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК. Няма как да се твърди, че свидетелите не са дали показания, свързано с цитирания договор, в който случай възражението би било основателно. Вярно е, че при разглеждане на делото св.З. не е разпитан непосредствено от ШОС, но вярно е и това, че в съдебното заседание от 30.07.2012 г., при съгласието на всички страни по делото, ШОС е приобщил показанията на св.З., дадени от него на 08.03.2012 г. в досъдебното производство (л.29 на същото място). Надлежно приобщени към доказателствената съвкупност тези показания на св.З. сочат, че същият е разяснил обстоятелствата, свързани с договора от 04.01.2010 г. Тъкмо за тази част от показанията на св.З. са констатациите на първия касационен състав. Що се отнася до св.И., то от неколкократните му разпити (в досъдебното производство, пред ШОС и пред първия въззивен състав на ВАС – л.24 и сл. от вд № 248/12 г. на ВАС; л.33 и сл. от нохд № 270/12 г. на ШОС и л.34 от досъдебното производство) добре е видно, че той няма конкретни възприятия за съществени елементи от дейността осъществявана от неговия баща – св.З., в това число и за коментирания договор. Правилно ВАС е отхвърлил искането за назначаване на повторна агрономическа експертиза, щом не е установил наличието на предпоставките на чл.153 от НПК. 4. Възражението, свързано с препращането към изводите на ШОС е неоснователно. Когато контролната инстанция възприеме съображенията на проверявания съд по оценката на доказателствата, не е задължена да ги преповтаря. ІІ. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от ВАС, законът правилно е приложен. Допуснатата от съда техническа грешка (л.6 от мотивите), относно датата, на която подсъдимият е подал заявлението за подпомагане по схемите и мерките на ОСП, не налага друг извод. ІІІ. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, наказанието на подсъдимия правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – на основата на чл.2, ал.2 от НК, по чл.248а, ал.5, във връзка с ал.1 и 2 от НК, в редакцията от Дв.бр.27 от 2009 г.. Правилно е и приложението на чл.66, ал.1 НК. Съдът по същество е достигнал до извод, че за поправянето на дееца не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода и при наличието на формалните условия е имал основание да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 27.06.2013 г., постановено по внохд № 72/13 г. на Апелативния съд – гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: