6 Р Е Ш Е Н И Е № 51/ 22.06.2017г. [населено място] В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Милена Миланова като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1334/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №49 от 24.02.2015г. по в.т.д.№ 187/14г. на Апелативен съд Велико Търново,с което е потвърдено решение №38/13.05.14г. по т.д.№317/13г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отхвърлен предявен от него иск за плащане на договорно основание на стойност на извършени строително-монтажни работи за сумата 139 013,11 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт,които са обосновани с неправилно определена от съда правна квалификация,довела до произнасянето му по непредявен иск; с липса на аргументация на направения извод,че твърдяните като извършени допълнителни СМР са останали недоказани при наличие на достатъчно данни по делото за осъществено неоснователно разместване на имуществени блага от правната сфера на страните.Направено е искане за обезсилване на въззивното решение и връщането му за произнасяне по предявения иск и евентуално – за отмяна на акта и разглеждане спора по същество с уважаване на иска. Ответникът по касация [община] счита,че определената от ВТАС квалификация на иска произтича от заявените от ищеца факти и съответства на искането му за присъждане на разликата между заплатената по договора сума и реално изпълнени,допълнително възложени му от ответната община СМР. Оспорва наличието на пороци на съдебния акт,водещи до неговата незаконосъобразност. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение,въззивният съд е счел за правилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска – по чл.266 ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД,поради което е намерил за неоснователно направеното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на решението.Изложил е съображения,че тя произтича и съответства на наведените в исковата и допълнителната молби фактическа обстановка и петитум,от които се определя основанието на предявения иск. Посочил е,че ищецът се е позовал в твърденията си на възникнало между него и ответната община правоотношение по договор за възлагане на СМР,сключен след провеждане на обществена поръчка,чийто обем е бил разширен впоследствие чрез одобряване на допълнителни строителни книжа /проекти/,налагащи извършването на нови СМР,като всички те са били извършени със знанието и без противопоставянето на общината,а след приключването на обекта са били приети по предвидения в закона ред.Към тези твърдения е отнесъл заявения от ищеца петитум да му бъде заплатена разликата в стойността на СМР по офертата,респ. договора и реално извършените на място СМР в размер на исковата сума ,в резултат на което е приел,че искът е предявен на договорно основание,както е приел и първоинстанционният съд. Разглеждайки го по същество, ВТАС е приел за доказано,че всички актувани като извършени СМР са били заплатени от възложителя по договора,а претендираните от ищеца СМР не са отразени в подписани от общината протоколи обр.19,поради което са останали недоказани. Приетата по делото сравнителна стойностна сметка,изготвена от ищеца и изпратена на ответника след приключването на строителството и извършването на разплащанията по договора /за които не се спори,че покриват изцяло постигнатата уговорка по цената/ съдът е приел,че, след като не е била представена в хода на строителството на ответната община и не е била подписана от нея,тя не е била съобразена в отношенията между страните,като бъдат изготвени заменителни таблици във връзка с изработените допълнителни работни проекти.Изготвянето на такива проекти след сключването на договора съдът е приел за доказано по делото,както е приел за установено и това,че във връзка с тях са изготвени количествени сметки,но без оценка на стойностните изменения,от което е направил извод за липса на предоговаряне на отношението между страните с възлагане на допълнителни дейности или промяна на цените. Неоснователността на разгледания на договорно основание иск съдът допълнително е аргументирал със съображения,че със сключването на договора ищецът е приел да извърши работата на свой риск,бидейки задължен да положи грижа на добър търговец,като съобрази разясненията на възложителя по чл.29 ЗОП и включи в офертата си всички необходими според него допълнителни за изпълнението на възложеното работи,както и да уведомява възложителя за всички проблеми,възникващи във връзка с изпълнението на договора. С определение №921/07.12.16г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт,за която и съгласно разясненията в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационният съд следи и служебно. По този преюдициален за разглеждането на спора по същество въпрос настоящият състав на ВКС,първо отделение намира следното: В исковата си молба ищецът е изложил твърдения за наличие на сключен между него и ответника договор за изпълнение на СМР,включени в обхвата на обявената обществена поръчка „СМР на обект „Подобряване на градската среда на територията на [община]“ за позиция 7 – „Основен ремонт на водна каскада и ремонтно – възстановителни дейности в парк „М. поле“ [населено място]“. Приложената към тръжната документация проектна количествено-стойностна сметка, с която следвало да се съобразяват офертите,била изготвена на базата на технически проекти за обекта от 2008г. Въпреки,че в дадените по реда на чл.29 ЗОП писмени разяснения се сочело, че допълнителното изработване на работни проекти за водните и ел.ефекти на каскадата е в тежест на фирмата -изпълнител, договорът бил сключен между страните при условията и за работите,предвидени съгласно проектите от 2008г. След сключването на договора ищецът внесъл,съгласно дадените разяснения, за одобрение в общината работни проекти, които били одобрени от Главния архитект на [община] на 16.08.11г. и въз основа на тях започнало изпълнението на СМР.В хода на това изпълнение се наложило извършването на СМР,които не били включени в първоначалната количествено-стойностна сметка,приложена към договора,доколкото това било обусловено от изпълнението на одобрените след сключването на договора проекти.Обектът бил изцяло завършен и приет от възложителя,който му заплатил уговореното в договора възнаграждение,но въпреки извършеното одобрение на проектите и липсата на възражения по изпълнението,същият отказал да изплати на ищеца разликата до „реално извършените на място СМР“ /цит./,възлизаща в размер на претендираната сума.Поради това ищецът е поискал тази разлика да му бъде присъдена по съдебен ред. В допълнителната искова молба, на възражението на ответника за изпълнение на договорните му задължения за плащане на уговорената цена, ищецът отново е настоял на факта,че част от всички изпълнени на обекта СМР по посочените в исковата молба причини не са били включени в офертираната цена и,че именно те,явяващи се като разлика между платените на основание договора и всички реално извършени СМР на обекта са предмет на исковата му претенция. В определението по чл.374 ГПК въпреки, че вярно е отразил твърдяните от ищеца факти /сочещи на претенция,основана на обстоятелства,стоящи извън договорната връзка/ ,ВТОС ги е подвел под материално-правните норми,уреждащи договорната отговорност за заплащане на уговорено възнаграждение за престиране на трудов резултат,във връзка с което и е дал указания по разпределението на доказателствената тежест.Искът е разгледан на договорно основание и е отхвърлен по съображения за липса на постигнато съгласие за изменение на уговорките между страните,което би обуславило основателност на претенцията на ищеца за плащане над уговорената с договора сума. Оплакванията на ищеца във въззивната му жалба за неправилна правна квалификация на спора,направени с изричното му заявление,че не е твърдял претенцията му да произтича от неизпълнение на договорно задължение,а от неоснователно обогатяване,настъпило вследствие извършени от него работи извън обема на възложените му с договора, не са уважени от въззивния съд,който също е разгледал иска като предявен на договорно основание и е потвърдил решението на ВТОС. Въззивното решение е недопустимо. Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/29.02.12г. по тълк.д.№2/11г. на ОСГТК на ВКС,поддържано и в задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК,обобщена в решение №157/30.10.13г. по т.д.№1091/12г. на първо т.о.,произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението ,е налице тогава,когато,нарушавайки принципа на диспозитивното начало , съдът се е произнесъл по предмет , по който не е бил сезиран,определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материално-правна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба.Когато намери,че изложените от ищеца твърдения за факти не съответстват на търсената защита,заявена с петитума на исковата молба,съдът /в т.ч. и въззивният/ е длъжен да отстрани това несъответствие,като даде съответни указания на страната. Единствено от заявения с исковата молба факт за наличие на сключен между страните договор за възлагане изпълнението на СМР по реда на ЗОП, не би могъл да бъде направен извод,че сумата се претендира на договорно основание, доколкото във връзка с него изрично е направено твърдение за изпълнение на този договор и от двете страни – както на определения в договора обем работи,така и на заплащането на предвиденото за тях възнаграждение,по отношение на което ищецът няма претенции. Посочено е,че претендираната от последния сума представлява разликата между дължимото и платено по договора възнаграждение и реалната стойност на извършените над уговорените СМР, необходимостта от извършването на които е възникнала след сключването му и във връзка с допълнително изготвени работни проекти за обекта,които са били одобрени от общината и,за чието изпълнение последната не се е противопоставила,а след извършването на тези СМР е приела изцяло обекта. Така изложените в исковата молба обстоятелства обуславят правна квалификация на претенцията по правилата на водене на чужда работа без пълномощия в хипотезата на чл.61 ал.1 ЗЗД/,доколкото тези работи излизат извън обема на договорените такива,за тях не се твърди да е налице възлагане и задължаване срещу възнаграждение /респ. да са допълнително въведени в предмета на договора/,но извършването им е наложено в интерес на възложителя по договора с оглед постигане на крайната му цел. От твърдението в исковата молба,че с одобряването на допълнителните строителни книжа общината е разширила обема на работата,не може да се заключи,че страната се позовава на постигнато съгласие за изменение на съществените елементи на договора, обуславящо претенция въз основа на същата договорна връзка,доколкото това обстоятелство не се свързва с твърдение за уговорена и неплатена цена за допълнителните работи. Не съответства на квалификация за договорно основание и заявеният и поддържан от ищеца през цялото производство петитум – да му бъде заплатена разликата над уговорените и платени по договора суми до размера на действително извършените СМР. Дори да би намерил,че е налице несъответствие между така заявения петитум и част от обстоятелствата,изложени в исковата молба и допълнителната такава, въззивният съд,с оглед възложените му от законодателя функции на инстанция по същество, е следвало да отстрани това несъответствие,което и сам въззивникът е сторил,заявявайки с въззивната жалба по категоричен начин,че не претендира сумата на основание неизпълнен договор,а като равностойност на СМР,с които неоснователно се е увеличила имуществената сфера на ответника,поради извършването им извън обема на възложените такива. Приемайки, въпреки това, да разгледа и реши спора на договорно основание, каквото не е заявено и не е поддържано в производството пред двете инстанции и, потвърждавайки решението на ВТОС,постановено на същото основание,въззивният съд е излязъл извън обхвата на търсената защита,подменяйки в нарушение на принципа на диспозитивното начало въведените от ищеца в предмета на спора обстоятелства.С това е постановил недопустимо решение по иск,с какъвто не е бил сезиран. Поради това решението му,както и оставеното с него в сила такова на първоинстанционния съд подлежат на обезсилване.На основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.3 изр.последно от ГПК делото следва да бъде върнато на окръжния съд за произнасяне на предявеното основание с указания за предприемане на процесуални действия от фазата на изготвяне на доклад и разпределяне на доказателствената тежест. Направените в настоящото производство разноски следва да бъдат съобразени при повторното разглеждане и постановяване на решението по съществото на спора. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №49 от 24.02.2015г. по в.т.д.№ 187/14г. на Апелативен съд Велико Търново и потвърденото с него решение №38/13.05.14г. по т.д.№317/13г. на Окръжен съд Велико Търново. ВРЪЩА делото на Великотърновски окръжен съд за произнасяне по предявения иск. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.