Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 28.04.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3136 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. К. И. Н. от [населено място] , чрез процесуалния си представител адв.В. Я. САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 17.11.2014 година по гр. възз. д. Nо 9142/2012 год. на Софийски градски съд по уважения иск по чл. 109 ЗС. С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е недопустимо, поради наличие на влязло в сила решение по чл. 109 ЗС, респ. неправилно като изцяло е постановено в нарушение на материалния закон , на съществени процесуални правила и е необоснованост. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК единствено по изведения въпроса допустим ли е последващ иск по чл. 109 ЗС между същите страни и за същия имот /обект/ при наличие на предходно висящо дело по чл. 108 ЗС по спор за собствеността на процесното избено помещение , когато в хода на въззивното производство е искано спиране на делото, но такова е отказано? Ответникът по касация не взема становище по съществото на жалбата. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по уважения иск на Л. В. М. от [населено място] , по чл. 109 ЗС . За да уважи исковете чл. 109 ЗС , решаващият съд е приел, че по отношение на спорното прилежащо/ обслужващо/ помещение – изба-зимник No 4, ищецът – въззиваема страна Л. М. е препятстван от ответниците - въззивници /сред които е и касаторът К. Н./ да упражнява правото си на собственост , като е постановил с решението си да бъде предаден ключ на ищеца. Съдът не е възприел възражението на ответниците по иска , че ищецът Л. М. не е собственик на процесното помещение- изба-зимник No 4 , намиращо се с сграда [населено място] , [улица]. По правния въпрос Допустимостта на съдебното решение се обуславя от надлежно упражнено право на иск. Наличие на висящ спор за субективно материално право между, идентично по съдържание, между същите страни и на същото основание , съгласно разпоредбата на чл. 299 ал.1 ГПК подлежи на прекратяване. Т.е. силата на пресъдено нещо е от категорията на абсолютните отрицателни процесуални предпоставки, които препятстват възможността за повторно предявяване на иска. Съотношението на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС следва да се разглеждат като съотношение на преюдициалност, доколкото се касае до два успоредно протичащи съдебни искови производства. Искът по чл. 108 ЗС предполага установяване със силата на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца и възстановяване на отнетата фактическа власт , реализирана без основание от ответника. Искът по чл. 109 ЗС , осъществява в рамките на същата посесорна защита- т.е. в рамките на защита на правото на собственост – защита от гл.т. на възможността титулярът на абсолютното вещно право на собственост да изисква от всяко лице да не пречи на упражняване на съдържанието на правото- а именно владение, ползване и разпореждане с имота. Формите на нарушение могат да бъдат различни и интензивността на засягане правото на собственост на ищеца може да бъде различна , но без да се изразява в отнемане на владението на имота. Доколкото с нарушението на ответника, релевирано по исковата защита по чл. 109 ЗС , може да се приеме , че се оспорва и принадлежността на ищеца по отношение право на собственост на конкретния недвижим имот , то спорът за установяването на принадлежността на правото на собственост не може да се приеме , че е част от предмета на иска по чл. 109 ЗС. Защитата на правото на собственост с иска по чл. 109 ЗС касае безспорно установената собственост, поради което са възможни различни хипотези ако защитата на ответника касае и оспорване и принадлежността на правото на собственост – от обективни съединяване на искове , до спиране на делото по чл. 109 ЗС до приключване на висящ спор в производство по чл. 124 ал.1 ГПК, респ. чл. 108 ЗС за собствеността. По основателността на касационната жалба Касационната жалба е основателна. Поредното между страните съдебно исково производство е образувано по иска на Д-р Л. В. М. срещу починалата в хода на делото М. К. Н. и Н. И. Г. , П. И. Н. , А. Г. С. и К. И. Н. по чл. 109 ЗС, за защита правото на собственост на избено помещение No 4- зимник, находящо се в сграда [населено място] , ул.Л. К. No 66 при съседи: коридор на мазето, пералня и жилищни помещения на ответниците, прилежащо към апартамент втори/ първи надпартерен етаж/, на който обект ищецът е изключителен собственик. Ответникът М. Н. /л.43/, с правоприемник касатора К. Н. е оспорила правото на собственост на ищеца , с възражение , че тя и покойния и съпруг са закупили от наследодателя на ищеца – неговия брат И. В. М. обособено жилище на 117 к.м. от сутеренното помещения, при посочените граници, включващи и спорния обект. В същия смисъл е и оспорването на ответника П. Н.. В хода на производството е установено , че между същите страни е бил налице висящ съдебен спор по обективно съединените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, с ищец М. К. Н. , с правоприемник К. И. Н. срещу Л. В. М. по спора за собственост на същото зимнично помещение и препятстването на ищцата М. Н. да упражнява правото си на собственост по гр.д. No 35962/2009 год. на Софийския РС , 36 с-в. При данните по делото - постановеното Решение No 11 от 27. 02. 2015 година по гр.д. 4854/2014 год. на ВКС, ГК –I г.о. е видно , че спорът за собствеността на спорното зимнично помещение е висящ , тъй като касационният съд е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от СГС по иска за собственост .При извършена служебна справка се констатира , че делото пред СГС е образувано под гр.д. No 3463/2015 год. – СГС-II A и е висящо , без постановен съдебен акт, към м.януари 2016 година. Като приема , че наличието на висящ спор за собственост по отношение на обект на правото на собственост - зимничното помещение No 4 между страни, всяка от които претендира да е собственик- едната по иска по чл. 108 ЗС , другата по иска по чл. 109 ЗС , предполага налице на влязло в сила позитивно решение по иск за собственост и след това разрешаване на спора по чл. 109 ЗС , който предполага ищецът да е безспорно собственик на спорния обект. Настоящият състав на касационният съд счита , че при разглеждане на делото във въззивната инстанция са били налице основания за спиране на въззивното производство до приключване на висящия спор за собственост на основание чл. 229 т.4 ГПК, тъй като само на база на едно отричащо правата на собственост влязло в сила решение , би била неоспорима материално - правната легитимацията на ищеца Л. М. / в рамките на релевираната защита по иска /. Касае се имено до хипотеза когато е налице висящ спор , решението по който спор ще има обуславящо значение за правилното решаване на по-късно образуваното дело . Въззивният съд е следвало да спре делото и изчака разрешаване на спора за собственост. Като не е сторил това, не е отчел връзката между двете висящи дела, в която насока са изложените по-горе съображения , е постановил неправилно и необосновано решение , подлежащо на отмяна. След отмяна на обжалваното въззивно решение , делото следва да се върне на въззивния съд- СГС за ново разглеждане от друг състав , който следва да съобрази на какъв етап е развитието на гр.д. No 3463/2015 год. – СГС- II A и извърши съответните процесуални действия , съобразно събраните данни. Останалите релевирани въпроси са свързани конкретно с установени факти по делото, които не могат да бъдат коментирани, доколкото по тях би следвало да се формират изводи от решаващия съд – а това би бил въззивния съд при новото разглеждане на спора в хипотезата на постановено , влязло в сила, решение , с което евентуално биха били отречени правата на собственост на ищцата по преюдициалния спор. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение от 17.11.2014 година по гр. възз. д. Nо 9142/2012 год. на Софийски градски съд по уважения иск на Л. В. М. по чл. 109 ЗС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивната инстанция – СГС, друг състав , от етапа на разпоредително заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: