Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
София, 01,02, 2010
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 25 януари две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ:
Елеонора Чаначева
Емил Марков
при участието
на секретаря Н. Такева
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията Никола Хитров
т.
дело № 509/ 2009 година
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. проект АД Г. против решение № 54/27.02.2009 г. по в.гр.д. № 718/2008 г. на Великотърновски АС, с което се оставя в сила решение № 112/5.11.2008 г. по гр.д. № 154/2007 на Габровски ОС, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Т. Г. ЕАД- Г. иск по чл.254 ГПК-отм. да се признае за установено, че не дължи сумите по изп.лист от 12.03.2003 г. на Габровски РС, както следва: 27 814 лв. за консумирана топлоенергия, 11 725.26 лв. лихви за забава и 1 884 лв. разноски.
С обжалваното решение е прието, че § 6а ПЗР ЗППДОП-отм. не се отнася до случаите, когато кредиторите на приватизиращото се предприятие не са заявили своевременно своите вземания, но в същото време тези вземания са явни за приватизиращото се дружество, за органа по приватизация или за потенциални купувачи- Р № 344/1.03.2002 г. по гр.д. № 1136/2001 г. на ВКС-V г.о.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос свързан с тълкуването на §6а ПЗР ЗППДОП-отм., е решен в противоречие с Р № 1665/13.11.98 г. по гр.д. № 1483/98 г. на V г.о. и др. в които е прието, че от момента на обнародване на решението за откриване на процедура по приватизация възникват субективните права на кредиторите на приватизиращото се предприятие да заявят вземанията си пред органа по приватизация, от този момент тече преклузивният срок по §6а ПЗР ЗППДОП-отм. и при неупражняване на тези права в посочения срок те се прекратяват.
Налице е основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като наличието на цитираните решения, а и на други служебно известни на съда, обосновава приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
Затова с определение № 561/13.10.2009 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе по уеднаквяване на практиката, съобразно чл.291,т.1 ГПК, взе предвид следното:
Целта на п.6а ПЗР ЗППДОП-отм. е да бъдат информирани своевременно купувачите на приватизиращото се предприятие за задълженията му. Последиците биха били от значение при провеждане на преговорите с потенциалните купувачи, относно определяне на приватизационната цена, и освен това в хипотезата на чл.29 ЗППДОП-отм. Смисълът на закона се отнася само до изначално скрити или останали окончателно скрити задължения до приключване на приватизационната процедура, но само по вина на носителя на вземането. Незаявяването на вземането на кредитора в срока по п.6а, преклудира правото на иск за това вземане, само когато с бездействието си кредиторът е станал причина за запазване скрития характер на задължението. Не е налице скритост на вземането, ако то е известно на дружеството, отразено е в баланса му или счетоводния му документооборот, ако присъства в икономическия и правен анализ на приватизиращото се дружество. Нелогично е разкриването на задълженията на дружеството да се извършва винаги и само от кредиторите му, дори и тогава, когато тези задължения са явни.
Съобразно изложеното, ВКС-І т.о. приема за правилна практиката изразена в решение № 334/1.03.2002 г. по гр.д. № 1136/2001 г. на V г.о, решенията по гр.д. № 56/2002 г. на V г.о., по гр.д. № 503/2003 г. на І т.о., по гр.д. № 1841/2003 г. на І т.о. и др. С тези решения е преодоляно разбирането изразено в цитираното от касатора по-старо съдебно решение.
ВКС-І т.о., за да се произнесе по правилността на обжалваното решение, съобразно чл.281,т.3 ГПК, взе предвид следното:
Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на п.6а ЗППДОП-отм. и оттук необоснованост на обжалваното решение, съобразно изложеното по горе.
Отделно от това, следва да се има предвид и следното: 1. Разпоредбата на § 6а касае кредиторите по приватизационната сделка във вр. с чл.29,ал.2 ЗППДОП-отм., а не задълженията на приватизиращото се дружество изобщо., 2. Чл.1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ-част от българското право, наред и с Конституцията на РБ, прогласяват защитата на правото на собственост. Ако се приеме тезата, че § 6а следва да намери приложение в буквален обем, би означавало да се посегне върху едно имуществено право на кредиторите на приватизиращото се дружество в нарушение на цитирания международноправен акт и Конституцията на РБ.
Ако страната не е била съгласна с експертното заключение на в.л. Ю. С. , тя е разполагала с предоставената й законова възможност да иска назначаване на разширена експертиза, което не е било направено в с.з. на 7.12.2007 г. Касаторът е следвало да осъществи главно и пълно доказване на онези факти от действителността, от които извлича за себе си благоприятни правни последици-чл.127,ал.1 ГПК-отм., което в действителност не е било направено пред двете съдебни инстанции. В гражданския процес фактите не се доказват с аргументи и доводи, а с доказателствени средства.
По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о.
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 54/27.02.2009 г. по в.гр.д. № 718/2008 г. на Великотърновски АС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: