Р Е Ш Е Н И Е № 329 София, 09.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 381/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Сарафски чрез назначения му особен представител адв. Ст. Г., срещу решение от 20.12.2011 год., постановено по гр.д.№ 703/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Дупнишкия районен съд по гр.д. № 150/2010 год., е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на Методи В. С. сумата 9 317,05 лв. обезщетение за извършени подобрения в собствения му имот в местността „К.”, землището на [населено място] ,общ. Б. с площ от 365 кв.м. и застроена площ от 236,29 кв.м. търговска зала, складови помещения и лятна градина, както и да заплати разноски в размер на 2 330 лв. и е отхвърлено искането на адв. С. Г. за определяне на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за сметка на ищеца Методи В. С.. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, процесуално- правните норми и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/ . Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и се определи възнаграждение за извършеното процесуално представителство на назначения особен представител за въззивната и касационна инстанция. Ответникът по касация Методи В. С. от [населено място] , не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С определение №943/03.07.2012 год. по делото касационното обжалване е допуснато на осн. . чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса дължи ли се обезщетение за извършени ремонтни работи в имот , предмет на договор за наем , който е прекратен , осъществени по време на неговото действие при изрична клауза , че същите са за сметка на наемателя. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иск по чл. 59 ЗЗД за сума в размер на 10 000 лв., които претендира като стойност на извършени подобрения в процесния имот, който е бил предмет на договор за наем между страните . Прието е, че действието на договора за наем е прекратено , както и че претендираните подобрения действително са извършени от ищеца в качеството му на наемател на имота. След прекратяването на договора имотът ,предмет на договора е с увеличена стойност в резултат на подобренията, извършени от наемателя. Прието е, че до този размер собственикът на имота се е обогатил за сметка на обедняването на наемателя- ищец, поради което предявеният иск е уважен в размер на сумата 9317,05 лв. на каквато стойност, според приетата по делото съдебно техническа експертиза възлизат разходите направени от наемателя за извършване на подобренията, които съответстват на размера на обедняването на наемателя. Решението е неправилно. Въззивният съд правилно е приел, че страните са били обвързани от договор за наем на процесния обект, чийто максимален срок на действие – 3 години считано от - 01.01.2008 год., е изтекъл и действието на договора е прекратено. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е прието, че претендираните от ищеца подобрения действително са били извършени. Неправилен обаче е извода , че ищецът може основателно да претендира направените от него разходи за подобренията от ответника наемодател и собственик на имота по чл. 59 ЗЗД. Съгласно чл.1, б. „Ж” на представения по делото договор за наем всички ремонтни работи , извършени от наемателя по обекта, предмет на договора са за негова сметка. Разходите за извършените ремонтни работи на обекта са за сметка на наемодателя само в случай, че същият се продаде на трето лице / чл.1б.”Н”/ по време на договора, което не е установено в процеса и не е настоящата хипотеза. Доколкото страните са уредили отношенията си във връзка с извършените ремонтни работи / подобрения на имота / с подписания между тях договор, разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е неприложима. Без значение е , че договорът е прекратен. В този смисъл е и разрешението на поставения правен въпрос в решение № 1250/30.12.2008 год. по гр.д. №4644/2007 год., ІІІ ГО на ВКС, което при условията на чл. 291,т.1 ГПК съдът приема за правилно. В отговор на поставения правен въпрос следва да се посочи, че при постигната между страните по договор за наем уговорка , че извършените ремонтни работи, имащи характер на подобрения в наетия имот, са за сметка на наемателя, след прекратяване на договора, наемателят не може да претендира тяхната стойност като обезщетение за неоснователно обогатяване на осн. чл. 59 ЗЗД. Последното следва от обстоятелството, че отношенията на страните произтичат от договора и са договорно уредени. С оглед на горното постановеното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, което обуславя неговата неправилност. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 1200 лв., дължимо възнаграждение за осъществено процесуално представителство на адв. С. Г. - особен представител на касатора- ответник по иска, както и държавна такса за касационно обжалване в размер на 210 лв. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 20.12.2011 год., постановено по гр.д.№ 703/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от МЕТОДИ В. С. от [населено място] срещу Г. Д. САРАФСКИ ОТ [населено място],обл. К. иск за сума в размер на сумата 9317,05 лв. , претендирана като стойност на извършени подобрения в имот, предмет на договор за наем между страните . ОСЪЖДА МЕТОДИ В. С. от [населено място] да заплати на особения представител на ответника Г. Д. Сарафски адвокатско възнаграждение за въззивната и касационна инстанция в размер на 1200 лв. , а по сметката на Върховният касационен съд държавна такса в размер на 210 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: