Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * давностно владение * недобросъвестно владение * презумпция за намерение да се държи вещта като своя * правомощия на въззивната инстанция при ново разглеждане на делото * указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона * наследяване


4
решение по гр.д.№ 1935 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 740

гр.София,26.10. 2010 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
Т. Г.

при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1935 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ю. М. срещу решение № 100 от 31.07.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 120 от 2008 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 35 от 31.03.2006 г. по гр.д.№ 378 от 2005 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от М. Ю. М. срещу В. И. И., Н. С. А., А. А. А. и М. А. А. иск с правно основание чл.108 от ЗС за 19/20 ид.ч. от УПИ XIV-839 от кв.46 по ПУП на гр.Кърджали с площ от 450 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж със застроена площ от 85,50 кв.м., състояща се от две стаи, баня, клозет и непокрити тераси на първия и втория етаж и три избени помещения и коридор на приземния етаж, находяща се в гр.Кърджали, бул.”Беломорски” № 41.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по жалбата В. И. И., А. А. А. и М. А. А. не вземат становище по нея.
Пълномощникът на ответницата Н. С. А. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди доводите на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 412 от 17.05.2010 г. по настоящото дело.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /длъжен ли е въззивният съд при новото разглежане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение/, настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в решение № 906 от 15.11.2007 г. по т.д.№ 519 от 2007 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 48 от 05.02.2009 г. по гр.д.№ 6310 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. и др., поради следното: Съгласно чл.218з, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ и аналогичния чл.294, ал.1, изр.2 от новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., когато отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, ВКС дава указания на въззивния съд относно тълкуването и прилагането на закона. Изрично е записано в горепосочените разпоредби, че тези указания са задължителни за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане.
В случая, въпреки съдържащите се в отменителното решение № 638 от 13.05.2008 г. по гр.д.№ 1892 от 2007 г. на ВКС указания до въззивния съд при решаване спора за собственост да съобрази наследствените права на ищеца М. Ю. М. спрямо всички останали наследници на Ю. М., да вземе предвид разпоредбите на чл.13 и чл.103 от ПЗР на СК от 1968 г. /отм./., при постановяване на обжалваното решение съставът на Кърджалийския окръжен съд не е сторил това. Поради това решението му е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По същество искът е основателен и следва да се уважи общо за 13/90 ид.ч. от имота поради следното: По делото е представен нотариален акт № 103 от 11.05.1955 г. за признаване правото на А. М. М. на собственост върху процесното дворно място на основание давностно владение. Не се спори и от свидетелските показания безспорно е установено, че към момента на издаване на този нотариален акт А. М. е била в брак с бащата на ищеца Ю. М. М., както и че намиращата се в дворното място къща е построена също по време на брака им- през 1955-56 г. Тъй като бракът на А. М. и Ю. М. е прекратен едва през 1979 г. със смъртта на А. М., съгласно чл.103 от ЗПР на СК от 1968 г. /отм./ за имуществените отношения между съпрузите се прилагат правилата на СК от 1968 г./отм./, по-конкретно чл.13, ал.1 от СК от 1968 г. /отм./, според който придобитото по време на брака е общо на двамата съпрузи. Когато основанието за придобиването на право на собственост е давностно владение, от значение затова дали имотът е СИО или индивидуална собственост на един от съпрузите е моментът на придобиването- в случая моментът на изтичане на давностния срок. Когато този давностен срок е изтекъл по време на брака, придобитото е СИО на двамата съпрузи /в този смисъл е т.2 от ППВС № 8 от 17.06.1981 г./. В случая, тъй като липсват доказателства давностният срок да е изтекъл преди сключване на брака на А. М. и Ю. М., а нотариалният акт по обстоятелствена проверка е издаден по време на брака им, следва да се приеме, че дворното място е придобито по време на брака и поради това е било СИО на двамата съпрузи. Построената в мястото сграда също е СИО, независимо от това дали мястото, върху което е била изградена, е индивидуална собственост на един от съпрузите или е СИО, тъй като е построена по време на брака– в този смисъл е приетото в т.4 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г.
След смъртта на А. М. през 1979 г., съгласно чл.5 от Закона за наследството притежаваната от А. М. 1/2 ид.ч. от имота е била наследена от тримата й синове при равни квоти- по 1/3 от 1/2 ид.ч. или общо по 1/6 ид.ч. за всеки от тях. Съгласно чл.14, ал.7 от СК от 1968 г. /отм./ бащата на ищеца Ю. М. не наследява частта на съпругата си А. М..
След смъртта на Ю. М. през 1982 г. неговата 1/2 и.ч. от бившия имот-СИО се наследява при равни квоти от петимата му синове. Тоест, ищецът М. М. като един от петимата синове на Ю. М. е придобил по наследство от баща си 1/10 ид.ч. от имота. /1/5 от 1/2 ид.ч./.
След смъртта на единия от петте братя А. М. през 1998 г. /син на А. и Ю. и еднокръвен брат на ищеца М. М./ притежаваните от А. Ю. 1/6 ид.ч. от имота по наследство от майка му А. М. и 1/10 ид.ч. по наследство от баща му Ю. М. или общо 8/30 ид.ч. се наследяват от неговите 4-ма братя съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗН- като еднокръвните му братя М. М. и Д. М. наследяват половината от това, което наследяват родните му братя В. И. и Сулхи М.. Тоест, ищецът М. М. наследява от брат си А. М. 1/6 ид.ч. от притежаваните от А. по наследство 8/30 ид.ч. или общо 4/90 ид.ч.
Или от баща си Ю. М. и от брат си А. М. ищецът М. М. е наследил общо 13/90 ид.ч. /1/10 ид.ч. по наследство от баща си + 4/90 ид.ч. по наследство от брат си/. До този размер предявеният от него иск за собственост върху процесния имот е основателен и следва да се уважи.
Неоснователно е твърдението на ищеца М. М., че е придобил целия процесен имот на основание давностно владение, осъществявано от него през периода от 1989 г. до 2005 г. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че имотът е наследствен от бащата на ищеца Ю. М. и неговата съпруга А. М.. Поради това, за да се установи владение върху този имот от един от наследниците, е необходимо този наследник да е упражнявал фактическа власт върху наследствения имот за период повече от 10 години след смъртта на наследодателя и да е извършил действия, с които по безспорен начин да е довел до знанието на останалите наследници намерението си да свои имота. В конкретния случай безспорно установено е, че имотът се е ползвал до 1998 г. от брата на ищеца А. М.. След неговата смърт през 1998 г. до завеждане на исковата молба през 2005 г. не са изтекли 10 години. Тоест, ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имота повече от 10 години, колкото съгласно чл.79, ал.1 от ЗС са необходими за придобиване на един имот по давност при недобросъвестно владение. Освен това, не се доказа ищецът да е предприел каквито и да е действия, с които да демонстрира пред останалите сънаследници намерението си да свои имота и да е отблъснал тяхното владение- например като е отказал да ги допуска в имота. Плащането на данъци за имота и извършването на ремонти в този имот не са такива действия.
По същите съображения е неоснователно и възражението на ответника В. И. за придобиване на имота по давност- последният също не е упражнявал фактическа власт върху този имот в продължение на повече от 10 години.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното решение следва да се измени, като се уважи иска на М. М. общо за 13/90 ид.ч. от процесния имот.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 100 от 31.07.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 120 от 2008 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на М. Ю. М. по чл.108 от ЗС за разликата над 1/20 ид.ч. до 13/90 ид.ч. от процесния имот И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на В. И. И., Н. С. А., А. А. А. и М. А. А., че М. Ю. М. е собственик на още 17/180 ид.ч. /общо на 13/90 ид.ч. заедно с присъдената от Окръжния съд 1/20 ид.ч./ от следния недвижим имот: УПИ XIV-839 от кв.46 по ПУП на гр.Кърджали с площ от 450 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж със застроена площ от 85,50 кв.м., състояща се от две стаи, баня, клозет и непокрити тераси на първия и втория етаж и три избени помещения и коридор на приземния етаж, находяща се в гр.Кърджали, бул.”Беломорски” № 41
И ОСЪЖДА В. И. И., А. А. А., Н. С. А. и М. А. А. да предадат на М. Ю. М. тази част от имота.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, с която е отхвърлен искът по чл.108 от ЗС за разликата над 13/90 ид.ч.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.