4 8 Р Е Ш Е Н И Е №29 гр. София,28.06.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Н. т. д. №1738 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД срещу решение №709 от 28.03.2017г. по т.д. №5266/2016г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1469 от 16.08.2016г. по т.д. №3614/2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено на основание чл.74 от ТЗ решение на общото събрание на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, проведено на 12.05.2015г. за освобождаване на П. Д. С. като управител на дружеството. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима искова молба, предявена след изтичането на предвидения в чл.74 ал.2 предл.1 от ТЗ четиринадесетдневен преклузивен срок. Наред с това твърди, че постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е отнесъл изискването за колективно изразяване на волята на дружеството при наличието на двама управители, действащи само заедно, и към вътрешно – организационните отношения на самото дружество, които по своя характер не са представителство пред трети лица. Ответникът по жалбата П. Д. С. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че не е бил редовно уведомен за провеждането на общото събрание на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД на 12.05.2015г., тъй като съгласно дружествения договор на същото дружество двамата му управители го представляват само заедно, съответно само двамата управители са имали правомощията да свикат общото събрание, а в случая представената по делото и в търговския регистър покана е подписана единствено от управителя О. Е. Х.. Поддържа, че при предвиденото в дружествения договор колективно управление, разногласията между двама управители са могли да бъдат преодолени само чрез провеждане на процедурата по чл.138 ал.2 от ТЗ, която в случая не е проведена. Твърди също, че уведомлението за свикването на общото събрание на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, не му е надлежно връчено, тъй като нотариалната покана, в която е обективирано, е връчена чрез залепване, без да е посочено основанието за прилагане на този способ на връчване. Посочва, че по делото не е представена разписката за връчване на поканата, от която да са видни констатациите на връчителя, мотивирали го да приеме, че са налице предпоставките по чл.47 ал.1 от ГПК. Поради това счита, че въззивният съд не е могъл да извърши контрол относно редовността на връчването на поканата. Също твърди, че не са налице доказателства, че адресът, на който е залепено уведомлението, съвпада с неговия постоянен или настоящ адрес. Прави оплаквания, че за да бъде приложена разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК, е следвало да бъде изпълнена процедурата по чл.47 ал.1 и ал.3 от ГПК. Изтъква, че уведомлението за поканата е било залепено на 31.03.2015г., но същевременно нотариусът е удостоверил, че поканата е връчена на 14.03.2015г. Поддържа, че представеният от насрещната страна екземпляр от поканата с отбелязване за връчване, е преправен, съответно неистински документ. Твърди, че нередовното връчване на поканата за проведеното общо събрание на съдружниците, води до незаконосъобразност на приетите решения, поради което същите правилно са отменени с потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение. С определение №599/01.12.2017г. по т.д. №1738/2017г. настоящият състав на ВКС, ТК, I ТО, е допуснал касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от П. Д. С. иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, проведено на 12.05.2015г. за освобождаване на ищеца като управител на дружеството. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че предявеният от П. Д. С. иск по чл.74 ал.1 от ТЗ е допустим, като оспорването на решението на общото събрание на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, проведено на 12.05.2015г., е извършено в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл.74 ал.2 пр.2 от ТЗ. Преценил е, че при свикване на общото събрание е нарушена императивната норма на чл.138 ал.1 от ТЗ, поради което решението на общото събрание следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се налага обсъждането на другото заявено основание за отмяна – нередовно призоваване на ищеца като съдружник. Решението е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по недопустим иск. В настоящото производство се установява, че на 12.05.2015г. в 11.00 часа, е проведено общо събрание на съдружниците на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, [населено място], на което са взели участие чрез пълномощник четирима от петимата съдружници. В протокола е посочено, че не присъства съдружникът П. Д. С., редовно поканен с нотариална покана, връчена при условията чл.47 ал.1, 2 и 5 от ГПК. Видно от представеното от ответното дружество с отговора на допълнителната искова молба копие от нотариална покана за общо събрание Акт№50 том ІІ рег.№2776/31.03.2015г., поканата за проведеното на 12.05.2015г. общо събрание е отправена от единия от управителите на дружеството - О. Е. Х., чрез нотариус В. М., рег.№053 на НК, с район на действие Софийски районен съд. Нотариалната покана е отправена лично до съдружника С. на адрес, посочен в поканата - [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Самият ищец – ответник в касационното производство, посочва, че именно този е неговият постоянен адрес, като представя копие от личната си карта. В представеното от ищеца копие от поканата нотариус М. е извършил отбелязване на 05.05.2015г, че нотариалната покана е връчена редовно на 14.03.2015г. по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, като е посочил, че адресът е посетен на 31.03.2015г. в 20.00 часа и е установено, че на адреса живеят наематели, поради това уведомление за нотариалната покана е залепено на 31.03.2015г. на адреса, като до 17,30 часа на 14.03.2015г. адресатът или упълномощено от него лице не са се явили в нотариалната кантора да получат поканата. В представеното от ответното дружество копие от нотариалната покана в текста на извършеното от нотариуса отбелязване датата на връчване е поправена на 14.04.2015г., като поправката е удостоверена с подпис и печат на длъжностното лице. Ответникът по касация П. С. е оспорил редовността на връчването на нотариалната покана, както с оглед възможността за връчване чрез залепване на уведомление, така и редовността на самото връчване с оглед спазване на изискванията на чл.47 ал.1 от ГПК. С решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №217 от 12.05.2015г. по т.д.№62/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на ООД, като съгласно правилото на чл.50 от ЗННД при връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл.37 - чл.58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл.47, ал.5 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата на чл.47 от ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство. Относно обстоятелствата по връчването на поканата и спазването на изискванията на чл.47 ал.1 от ГПК следва да бъде кредитирано извършеното от нотариуса по реда на чл.592 ал.1 изр.2 от ГПК отбелязване за връчване, което не е опровергано от ищеца. По смисъла на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №163 от 25.02.2016г. по т.д.№2335/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл.47 от ГПК, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, на основание чл.179 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ пада върху страната, която го оспорва. Неоснователни са оплакванията на П. С., че въпреки направеното от него своевременно оспорване на нотариалното отбелязване за връчването на поканата по реда на чл.47 от ГПК, по делото не е била представена разписката за връчване на нотариалната покана и съответно редовността на връчването не е била доказана от касатора. Действително ищецът П. С. своевременно е оспорил представения с допълнителния отговор на исковата молба препис на нотариална покана Акт №50 том ІІ рег.№2776/31.03.2015г. С определение от 22.02.3016г. първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на извършеното от нотариуса отбелязване, като е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже извършеното оспорване и му е дал възможност да ангажира доказателства в едноседмичен срок от съобщението. В определения му срок ищецът е представил само копие от своя жалба до прокуратурата, която съставлява частен диспозитивен документ, изходящ от представилата го страна и не се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства. Ищецът не е направил искане да бъде изискана от нотариус В. М., рег.№053 на НК, разписката за връчване на нотариалната покана, при положение, че негова е била тежестта да опровергае удостоверените от нотариуса обстоятелства по връчването. Във връзка с оспорването на представеното от касатора удостоверение изх.№60/13.05.2016г. издадено от помощник – нотариус на нотариус В. М., рег.№053 на НК, ищецът П. С. е поискал и да му бъдат допуснати свидетели за факта, че не са осъществени нотариалните действия, описани в удостоверението, а именно, че нотариусът не е посещавал адреса. Това искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд, с мотив, че се цели доказване на отрицателни факти. П. С. не е депозирал отговор на въззивната жалба, в който да е поддържал искане за допускане на тези свидетели пред въззивната инстанция, съответно въззивният съд не е бил сезиран с довод за допуснато процесуално нарушение във връзка с поисканите гласни доказателства. При липса на доказателства относно неистинността на отбелязването по чл.592 ал.1 ГПК, следва да се приеме, че нотариалната покана е редовно връчена на П. С. по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Като неоснователен следва да се прецени и доводът на ответника по касация П. С., че за да бъде приложена разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК е следвало да бъде изпълнена процедурата по чл.47 ал.1 и ал.3 от ГПК, според която за да се пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление, следва адресатът да не може да бъде намерен на адреса след търсене най – малко три пъти в рамките на един месец. Разпоредбата на чл.47 от ГПК, в приложимата в случая редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г., не установява срок и брой на посещенията на връчителя, които да са относими към всички случаи на призоваване чрез залепване – посещения в рамките на повече от месец са необходими за правилното приложение на чл.40 ал.2 и чл.41 ал.2 от ГПК, но не и за призоваването по реда на чл.47 от ГПК. Ответникът по касация поддържа също, че представената от „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, [населено място], нотариална покана е подправена и съставлява неистински документ, доколкото в оригиналната нотариална покана е отразена като дата на връчване датата 14.03.2015г., а не 14.04.2015г. Действително е налице поправка на фактическа грешка в извършеното от нотариуса отбелязване по чл.592 ал.1 от ГПК относно датата на връчване на нотариалната покана, но тази поправка е извършена от длъжностното лице, извършило нотариалното удостоверяване, за което е съставено допълнително отбелязване върху документа, удостоверено с подпис и печат на нотариуса, в съответствие с изискванията на чл.579 ал.3 от ГПК. Съответно не се касае за подправка, накърняваща формалната доказателствена сила на документа. Без значение са доводите за други нарушения на процедурата по свикване на общото събрание, а именно, че събранието не е било свикано от двамата управители, които представляват дружеството само заедно. Разпоредбата на чл.74 от ТЗ свързва преклузивния срок за предявяване на иска за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците, с уведомяването на отделния съдружник за датата, мястото и дневния ред на събранието. Изискванията на чл.139 ал.1 от ТЗ, свързани с покана за общо събрание на съдружниците в ООД са точно и ясно формулирани, макар и да са схематични – писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчването и получаване от съдружника в рамките на не по-малко от 7 дни преди датата на събранието. В нормата изрично е посочено приоритетното приложение на дружествения договор по отношение на срока и формата. В случай, че в дружествения договор не се съдържа клауза, уреждаща по различен начин свикване на общото събрание и уведомяване на съдружниците, е приложима общата разпоредба на чл.139 ал.1 от ТЗ. Спазването на тези изисквания за съдържанието на поканата и нейното получаване от съдружника в предвидения в договора или в закона срок, осигурява възможност на съдружника да вземе участие в събранието и да узнае за приетите решения, поради това в този случай срокът за предявяване на иска тече от датата на събранието. Другите нарушения на процедурата по свикването и провеждането на събранието са отделни основания за отмяна на решенията на събранието, но те могат да бъдат разгледани и обсъдени само при спазването на преклузивния срок по чл.74 от ТЗ. Поради това за преценката на спазването на срока в случая е без значение от кого е свикано проведеното на 12.05.2015г. общо събрание на съдружниците на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, [населено място]. С оглед извода за редовно връчване на нотариалната покана до ищеца, следва да се приеме, че искът с правно основание чл.74 от ТЗ не е предявен в срок, доколкото ищецът е бил редовно призован за проведеното на 12.05.2015г. общо събрание на съдружниците на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, [населено място], и преклузивният четиринадесетдневен срок следва да се брои от датата на събранието. В случая исковата молба е постъпила в съда на 29.05.2015г., след изтичането на този срок. Поради това предявеният иск по чл.74 от ТЗ се явява недопустим. Съответно постановеното от въззивния съд решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството прекратено. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и хонорар за вещи лица за трите инстанции в общ размер на 510 лева. Не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представените по делото преводни нареждания, с които е извършвано плащане на адвокатски хонорар, установяват, че плащанията са извършвани от „Н. Н. Б.“ със седалище в Холандия. Същото дружество е посочено като получател на услугата и в издадените фактури за извършените плащания. Няма пречка дължимото от страната адвокатско възнаграждение да бъде заплатено и от трето лице, но размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде уговорен от страната и нейния пълномощник. По делото не са представени доказателства за сключването на договор между „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД и упълномощените адвокати Н. и Т. относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл.293, ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение №709 от 28.03.2017г. по т.д. №5266/2016г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него решение №1469 от 16.08.2016г. по т.д. №3614/2015г. на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от П. Д. С. срещу „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, проведено на 12.05.2015г. за освобождаване на П. Д. С. като управител на дружеството. ОСЪЖДА П. Д. С., [дата на раждане] , ЕГН128949624, гражданин на Холандия, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.7, да заплати на „РИЛА ЛЕЙК ХОЛДИНГ“ ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.