Р Е Ш Е Н И Е № 776 С., 15.11.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 982 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Х. К. и Г. П. К. от [населено място] срещу решение от 27.01.09г. по гр.д.№1941/07г. на Софийски градски съд. В жалбата се развива оплакване срещу извода на съда, че процедурата по чл.86, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ е абсолютна процесуална предпоставка за воденето на иск по чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./. Ответникът в производството С. Х. счита, че ако въззивното решение е неправилно, ВКС следва да се произнесе по съществото на правния спор. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. С определение №1128 от 12.10.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали процедурата по чл.86, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ е процесуална предпоставка за воденето на иск по чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав съобрази следното: С обжалваното решение на СГС е обезсилено решението от 25.10.96г. по гр.д.№6609/95г. на Софийския районен съд, 49 с-в и допълнителното решение от 24.01.97г. по същото дело и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.32, ал.1, т.2 от З./отм./. Въззивният съд е приел, че спорът за материално право е възникнал след реституция по чл.1 от ЗВСОНИ, с която на ищците е възстановен имот с площ от 858 кв.м., за който е отреден парцел ХVІІІ-630, кв.8 по плана на м.”Г. глава”. Спорни са около 370 кв.м. от този имот, които според твърденията на ищците неправилно са заснети през 1980г. като част от съседния имот пл.№638а на ответниците. Според въззивния съд процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./ е подаването на молба за процедура по чл.86, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ и отказ на административния орган да отстрани претендираната от ищците грешка или непълнота в кадастралния план. По делото няма данни административният орган да е сезиран с искане за провеждане на такава процедура, нито пък за отказ да бъде отстранена по административен ред посочената грешка в кадастралния план, затова липсва и правен интерес от предявения иск. Въззивният съд се е позовал на решение 8/9 от 31.05.2002г. по гр.д.№978/01г. на ІV ГО на ВКС, както и на съдебна практика на ВАС по този въпрос. Същевременно в други решения на ВКС е прието обратното – че съществуващият спор за материално право е обективен факт и той не следва да се удостоверява с отказ на администрацията да издаде акт за попълване или отстраняване на грешка в кадастралния план. В този смисъл е решение №79 от 15.01.82г. по гр.д.№2537/81г. на І ГО на ВС. Настоящият състав намира за правилна практиката, израз на която е решение №79 от 15.01.82г. по гр.д.№2537/81г. на І ГО на ВС. В чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./ е предвидено, че влезли в сила застроителни и регулационни планове могат да се изменят когато кадастралните планове съдържат съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се разрешава предварително по съдебен ред. В чл.86, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ е казано, че непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват на самото място от техническите служби на общините, съответно от органите на кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, молителя и от пряко заинтересуваните собственици. Аналогични текстове се съдържат в действащите чл.53, ал.2 и ал.3 от ЗКИР. От тези разпоредби следва, че административната процедура е основният способ за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план и само ако тези непълноти или грешки са свързани със спор за имуществено право, той следва да се разреши предварително по съдебен ред. Не е необходимо искът по чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./ да се предшества от административна процедура и от отказ на администрацията да отстрани непълнотата или грешката в кадастралния план, тъй като не този отказ е определящ за правния интерес от иска по чл.32, ал.1, т.2, а наличието на имуществен спор, свързан с твърдяната непълнота или грешка. Този спор е обективен факт и не е нужно администрацията да го констатира в процедурата по чл.86, ал.1 от ППЗТСУ /отм./, сега чл.53, ал.3 от ЗКИР. В този смисъл е и постановеното междувременно решение по иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР – решение №15 от 23.02.2010г. по гр.д.№3499/08г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, което е задължително за съдилищата, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. С оглед това разрешение на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът не може да се разреши по същество от настоящата инстанция, въпреки че делото е за трети път във ВКС, тъй като липсва решение на въззивния съд по съществото на спора. Делото следва да се върне на друг състав на ВКС, който да се произнесе по предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 27.01.09г. по гр.д.№1941/07г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: