3 Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 19.08.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2011/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 19.07.2013 г. по гр. д. № 12519/2012 г. на Софийския градски съд е обезсилено решението от 05.04.2012 г. по гр. д. № 46258/2009 г. на Софийския районен съд, с което е уважен предявен от С. Т. Л., заместен от процесуалните си правоприемници Маргарита С. С. и В. С. Л., и от Л. А. П., срещу И. Д. Т., иск за нищожност на основание чл. 42, б. „б” ЗНсл на саморъчно завещание, и е постановено да се образува първоинстанционно производство пред Софийския градски съд. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците, които считат, че то е недопустимо, тъй като въззивният съд не е зачел влязлото в сила определение на по-горестоящия съд по спор за родова подсъдност и е пререшил същия, а освен това неправилно е разрешил въпроса дали искът за прогласяване нищожност на завещание е оценяем. С определение № 319 от 26.05.2014 г. в производство по чл. 288 ГПК касационното обжалване е допуснато по въпроса дали искът по чл. 42, б. „б” ЗНсл за нищожност на завещателно разпореждане е оценяем. С определение № 253 от 11.07.2014 г. производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, а след приемане на Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 г., производството е възобновено с определение № 92 от 04.04.2016 г. Ответникът по иска - ответник по касация, счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че завещателното разпореждане от 11.01.2007 г. съдържа описание на имотите и сумите и съставлява завет. Искът за установяване нищожност на завет е оценяем и приложима при определяне цената на иска е разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК. Според представените по делото писмени доказателства цената на иска възлиза на 181 543.59 лева и тъй като е над 25 000 лева, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК е подсъден като първа инстанция на окръжния съд, в случая - на Софийския градски съд. Същевременно въззивният съд приел, че определението на Софийския апелативен съд по чл. 121 ГПК не го обвързва, защото съгласно чл. 269, изр. 1 ГПК е длъжен да упражни контрол за допустимост на обжалваното решение, а според чл. 119 ГПК въпросът за родовата подсъдност може да се разглежда до приключване на делото във втората инстанция. По тези съображения и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК първоинстанционното решение е обезсилено и е постановено делото да се изпрати за разглеждане от Софийския градски съд. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали искът за нищожност на завещателно разпореждане е оценяем. След допускане на касационното обжалване е прието ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и въпросът е разрешен с т. 1А. Прието е, че исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона за наследството /ЗНсл/ са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Когато завещанието е универсално, при завеждане на делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл. 70, ал. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на тълкувателния акт, съставляващ задължителна съдебна практика. Завещанието, оставено от А. Т. С. в полза на ответника И. Т., се отнася до определени недвижими имоти и вземания на завещателката и е частно завещателно разпореждане /завет/. В съответствие с предмета на завещанието - конкретни недвижими имоти и облигационни права, правилно е прието, че цената на иска с правна квалификация чл. 42, б. „б” ЗНсл е равна на стойността на данъчната оценка на имотите към момента на завеждане на делото, както разпорежда чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, и съответно - на стойността на сделката, тоест на стойността на облигационните права към същия момент, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Тъй като цената на иска, определена по посочения начин, е над 25 000 лева, правилно в съответствие с чл. 104, т. 4 ГПК въззивният съд е приел, че спорът е родово подсъден на окръжния съд - в случая на Софийския градски съд, като първа инстанция. Съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК определението, постановено по частна жалба, е задължително за долустоящия съд. В разглеждания случай, обаче, определението от 02.03.2010 г. по ч. гр. д. № 3282/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което искът по чл. 42 ЗНсл е приет за неоценяем и в резултат е родово подсъден на районния съд, противоречи на задължителната съдебна практика. По тази причина то не може да бъде съобразено при преценката за допустимост на обжалваното въззивно решение, както считат касаторите. В обобщение, не се констатира наличие на касационни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК, поради което въззивното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 19.07.2013 г. по гр. д. № 12519/2012 г. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: