Ключови фрази
Договор за заем * представителна власт * доказателствена сила на частен документ

Р Е Ш Е Н И Е


186

гр. София, 26.05.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА


при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3433 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 237 от 17.05.2013г. по т.д. № 252/2013г. на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, в която след частична отмяна на решение № 1068/ 15.12.2012г. по гр.д. № 1320/2010г. на Районен съд – Пазарджик, касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 14 000 лева по договор за заем от 01.10.2007г., ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2010г. до окончателното й плащане.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалвана част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят претендира заплащане на направените съдебни разноски.
Ответникът по жалбата, [фирма], оспорва същата. Иска потвърждаване на атакувания акт като правилен и присъждане на направените по делото разноски.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване въззивното решение за произнасяне по въпроса: „Налице ли е сключен договор за заем, ако същият е антидатиран, когато, към реалната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на заемополучателя?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че между страните е съществувало надлежно възникнало заемно правоотношение, по силата на което [фирма], представлявано от надлежно упълномощен представител, е предоставило в заем на касатора, действащ чрез управителя си И. З., в заем сумата от 14 000 лева. Прието е, че доколкото в клаузите на договора, чиято автентичност на подписите не е оборена, изрично е записано, че договорът служи и за разписка за получаване на сумата по него от заемополучателя, получаването на заемната сума е удостоверено по надлежен начин, а между страните е възникнала действителна облигационна връзка, на основание сключен договор за заем. Според решаващия състав, прекратяването на договора за заеме станало на 15.03.2009г., когато е прекратен, сключения между същите страни, договор за наем, и въпреки, че не се установява точната дата на сключване на договора за заем, с оглед оспорването й от ответника по исковете, въз основа на това не може да се приеме, че ответното дружество не е получило реално сумата от 14 000 лева по договора за заем. Посочено е, че обвързването на срока на действие на договора за заем с този на договора за наем, също не е основание да се приеме, че няма валидно сключен договор за заем, като не се установява наличие на престъпно съглашение с управителя на ответника по исковете, И. З., за лична изгода при сключването на договора, във връзка с възражението на ответника по исковете - настоящ касатор, че към действителната дата на договора за заем З. вече не е бил управител на дружеството - заемополучател, поради което е действал при липса на представителна валст. Въз основа на гореизложеното въззивната инстанция е приела, че касаторът - заемополучател дължи връщане на заемната сума, чийто падеж е настъпил с прекратяването на договора за заем на 15.03.2009г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

По релевирания правен въпрос:
Сключване на договор е налице, когато е постигнато съгласие между страните посредством две насрещни, припокриващи се по съдържание волеизявления относно съществените елементи на съответния вид договор. Необходимо условие за сключване на договора е волеизявленията да произлизат от лица, които могат да изразяват валидно воля от името на страната по договора към момента на съответното волеизявление. Затова датата на волеизявлението е от значение относно преценката за наличие на надлежна представителна власт на лицето, направило изявлението от името на страната по двустранната сделка. Когато волеизявленията са материализирани в един подписан документ, същият в качеството си на частен подписан документ се ползва единствено от формална доказателствена сила /до оборването й/, че изявленията са направени от лицата, посочени в него.
Фактът на посочване в писмен договор дата на сключването му, различна от действителната дата на постигане на съгласие между страните по него, сам по себе си не води до липса на съгласие за сключването му, доколкото е налице намерение на страните от обвързване. Ако обаче към реалната дата волеизявлението на едната или на двете страни по сделката изхожда от лице без представителна власт, това обстоятелство е от значение за възникване на договорното правоотношение. В тази хипотеза, за преценката, дали е налице съгласие между договарящите страни от значение е дали са осъществени предпоставките на чл. 301 ТЗ, съответно на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, при които действието без представителна власт се счита или е потвърдено. При договора за заем, който е реален по своя характер, предаването на заемната сума /заместимата вещ/ е част от фактическия състав на сключване на сделката, поради което, ако към действителната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на заемополучателя, и извършеното действие не се счита потвърдено при условията на чл.301 ТЗ, съответно чл.42, ал.2 ЗЗД, договор за заем не е сключен.
С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: Не е налице сключен договор за заем, ако същият е антидатиран, когато, към реалната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на заемополучателя, освен ако извършеното без представителна власт действие не е потвърдено при условията на чл.301 ТЗ, съответно чл.42, ал.2 ЗЗД.

По съществото на касационната жалба:
Предвид дадения отговор на релевирания по чл.280, ал.1 ГПК въпрос, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон относно значението на действителната прикрита дата на получаване на заемната сума за сключване на договора за заем при направено оспорване на представителната власт на лицето, получило сумата, основаващо се на твърдението, че неговата представителна власт, съществуваща по-рано към посочената в договора дата, е отпаднала към по-късната реална дата на извършване на правното действие.
Тъй като не е налице необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, с оглед отмяната на въззивното решение, като неправилно, ВКС се произнася по съществото на спора.
По делото е представен договор между страните за заем с дата 01.10.2007г. за сумата от 14 000 лева, който е подписан от името на ответника [фирма]– заемополучател от И. А. З., в качеството на управител, като оспорването на автентичността на положените върху договора подписи, с оглед заключението на приетата графологична експертиза, не е проведено успешно от касатора. В търговския регистър е вписано заличаване на И. З. като управител на [фирма] на 17.12.2008г. Съгласно клаузите на договора, с които се обещава предоставяне на заем, същият съдържа и разписка за получаване от заемополучателя на сумата от 14 000 лева, върху която се дължи възнаградителна лихва от 10 % годишно за срока на ползване на заема. Срокът на договора за заем е обвързан от срок на договор за наем на бензиностанция, собственост на заемополучателя, находяща се в [населено място], сключен между същите страните, посочен като неразделна част от договора за заем. Предвидено е, че след прекратяването на договора за наем, заемополучателят възстановява получения заем от 14 000 лева и заплаща стойността на наличните горива от мъртъв обем по цени на „Л.” в деня на прекратяване на договора. При невръщане на заема за заемодателят се поражда право да използва бензиностанцията, предмет на договора за наем, без да заплаща дължимия наем до пълното погасяване на заема, получен от заемополучателя, ведно с уговорената лихва. Във връзка с договора за заем ищецът, [фирма] е представил с исковата молба договор за наем от 01.01.2009г., с който [фирма] му е предоставил под наем бензиностанция и газстанция в [населено място] за срок до 01.01.2010г., като е предвидена възможност за едностранното му прекратяване от всяка от страните с едномесечно предизвестие, каквото е отправено на 12.02.2009г от ответника – наемодател до ищеца – наемател, достигнало до адресата на същата дата, а с протокол от 15.03.2009г. страните са констатирали прекратяването на договора за наем и връщането на имота на наемодателя.
Въз основа на съпоставяне на датите на договора за заем - 01.01.2007г. и договора за наем - 01.01.2009г и с оглед съдържанието на самия договор за заем, с който се препраща към сключен към датата на подписването му договор за наем, при липса на позоваване и представяне от ищеца на друг договор за наем с дата, по-ранна от 01.01.2009г, настоящият състав приема за основателно възражението на ответника по исковете – настоящ касатор, че договорът за заем е антидатиран чрез посочване на дата, по-ранна от реалната дата на договора. Когато за един юридически факт /в случая - подписването на договора за заем/ се твърди, че е настъпил на конкретна дата, но същевременно се поддържа, че той е настъпил едновременно с друг юридически факт /сключване на договора за наем/, за който безспорно се установява по-късна дата на осъществяването му, това изключва първият юридически факт да се е проявил преди датата на втория. Ето защо, най-ранната действителна дата на подписване на договора за заем, която се установява, е 01.01.2009г., тъй като в процесния договор за заем от 01.01.2007г. обективно не би могло да има препращане към вече сключен договор за наем, чиято дата следва тази на подписване на договора за заем.
След като подписването на договора за заем /обещанието за даване на заем и разписката/ е станало не по - рано от 01.01.2009г., то извършените от заличения на 17.12.2008г. от търговския регистър управител на [фирма], И. А. З., действия от името на касатора по подписването на договора и получаване на сумата от 14 000 в заем, са извършени при липса на представителна власт. Договорът за заем не е намерил отражение в счетоводните записвания на ответника по исковете, като той е узнал за него едва с получаване на препис от договора като приложение към исковата молба, и се е противопоставил по чл.301 ТЗ на извършените от негово име без представителна власт действия веднага след узнаването им, поради което липсва потвърждаване на договора за заем от търговеца – касатор и същият не е обвързан от извършените от негово име действия при липса на представителна власт. Следователно, не е налице съгласие между страните по делото за сключване на договор за заем, поради което, искът по чл.240, ал.1 ЗЗД за връщане на заемната сума и аксесорната претенция по 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва, се явяват неоснователни, с оглед на което решението на окръжния съд, като неправилно, следва да се отмени и се постанови отхвърляне на посочените претенции.
Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 280 лева – заплатена държавна такса.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 237 от 17.05.2013г. по т.д. № 252/2013г. на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, в която след частична отмяна на решение № 1068/ 15.12.2012г. по гр.д. № 1320/2010г. на Районен съд – Пазарджик, [фирма], ЕИК[ЕИК], е осъден да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 14 000 лева по договор за заем от 01.10.2007г., ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2010г. до окончателното й плащане, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 000 лева по договор за заем от 01.10.2007г., ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2010г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 280 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.